Парите не правят хората по- добри и по- хуманни- психологически анализ

Според някои мнения богатите по- скоро са:
-такива, които препречват пътя на другите шофьори;
-незаинтересовани от благосъстоянието на другите;
-готови да измамят, когато ги проверяват;
-такива, които правят дарения;
-всичко, взето заедно.

Много проучвания са направени относно неблагоприятните последици от липсата на пари, и е установено, че това води до:
-по- кратък живот,
-по- голям стрес,
-лошо здраве
-невъзможност за социална интеграция и мобилност.

Под микроскоп обаче вече се поставят и богатите.

Растящото неравенство в доходите се превръща в привлекателна тема за психолози, икономисти и други изследователи, които изучават какво влияние имат парите и социално- икономическото положение върху поведението на хората.

Като цяло изследванията показват, че да имаш много пари не е непременно облага, поне когато става дума за притежаването на общочовешки качества, които да доведат до вътрешен мир като съпричастност/емпатия , честност и състрадание. В действителност често е точно обратното: Парите могат да ви накарат да бъдете лош, подъл, безчестен, както е разказано в списанието „Ню Йорк“- New York Magazine, от 1 Юли 2012. В това изследване основния извод е, че повечето пари карат хората да действат по- малко хуманно.

Тази история ни разкрива разликата в мисленето на богатия човек и на бедния човек. В допълнение към нея, миналата есен, едно изследване в Калифорнийския университет, Бъркли показа, че богатите проявяват по- малка състрадателност към другите не защото са „сбъркани“. Това е така, защото притежавайки повече пари те страдат от липсва на житейския опит в сблъсък с трудностите. Особено тези, които още от малки са расли в условия без трудности и/или са получили богатството си наготово.

„Не се дължи на това, че хората от висшите слоеве са безсърдечни“, се казва в прессъобщението на изследването от миналата есен от Дженифър Стелър, социален психолог. „Те просто не могат да са толкова ефективни при разпознаване на знаци и сигнали на страдание, защото на тях не им се е налагало да се справят с толкова много препятствия в живота си.“

Но това все още не може да обясни други случаи, в които висшата класа показва склонност за поведение като нарушение на законите за шофиране и измама . В друго проучване Пол Пиф, психолог, който изучава как парите влияят върху поведението, също от Калифорнийския университет в Бъркли, показва, че шофьори на луксозни автомобили са по-склонни да пресекат пътя на други превозни средства, дори и на пешеходци, като се опитват да минат дори по тротоара.

„Богатите са по-склонни да поставят своите лични интереси над интересите на другите хора“, казва Пиф пред New York Magazine. „Затова ние ги определяме, меко казано, че се проявяват като „задници“.

Разбира се, не всички богати хора са идиоти. Това по- скоро се подсилва от някои ляво ориентирани идеологии. В действителност, някои от най-богатите хора в САЩ- като Уорън Бъфет и Бил Гейтс – са най-големите благодетели на благотворителни организации и фондации, които извършват важни хуманитарни дейности.

И все пак е полезно да се помни, че Съединените щати е една от най-богатите страни в света по доход на глава от населението – така че да спорим дали шофьорът на Mercedes SL или на Honda Civic спазва законите за движение по добре, би било несериозно.

В крайна сметка, смята се че при равни други условия, притежаването на повече пари влияе много отрицателно върху човешките качества.