вторник, 23 януари 2018 г.

Свободата и Свободната воля срещу Ограниченията и Зависимостта

2

Да избягаш от свободата или да се стремиш към нея?

Съществува ли наистина или е невъзможна в този ограничен свят?
Кому е нужна свобода, да бъде свободен за да употреби свободната си воля?
А ако тази воля не съществува? 
Ако е закърняла или се е превърнала в криворазбрано желание да избягаме от собствената си отговорност и дълг?




Да изкривим дълга, като се оправдаваме, че сме длъжни да направим нещо, а в същото време го правим поради собствената си безпомощност. Колко по-лесно е да заробим себе си с хилядите възможни неща, изградени именно да ни улеснят в това наше желание, зародило се в съзнанието на всеки един човек, още преди векове. Роби неспособни да взимат свои собствени решения, марионетки чиито действия зависят пряко от кукловода. 

За да бъдеш свободен се изисква смелост, за да си свободен трябва да бъдеш субект осъзнаващ и действащ пряко чрез собствената си воля. Изисква качества и добродетели, които се изграждат къде природно, къде чрез силата на разума, но без тях, не би могло да има смисъл да бъдем свободни и за какво. За да имаш стремеж към истинската свобода се изисква определено познание, ниво и чувство за лично достойнство. Само истински достойния може да оцени правилно себе си и респективно собствената си свобода.


Свободата издига, ала издига малцина, трябва смелост, защото издигайки се идва момент, когато ще се наложи да полетиш. Птиците летят защото притежават тази способност, природно надарени, те успяват да развият своите дадености. Както в птиците е заложено летенето, така в хората е заложена свободата и свободната воля. Нима птиците са по-разумни от хората? Не, причината, е че хората са се отказали от свободата си, отказали са се от себе си. 

Първородният грях, когато Адам и Ева откъсват плодовете на познанието, това е акт на свободна воля. Те биват изгонени от райската градина, мястото на абсолютна свобода, за да продължат да използват и да си служат със собствената си свободна воля, която всъщност ги превръща в хора. Затова спокойно можем да кажем, че човекът е човек, когато е свободен, но свободен и способен да избира. Затова се изисква особено себепознание, за да може всеки да разбере истинската си същност и да събуди стремежа си към свободата и себе си.

Грях ли е да бъдеш себе си? Грях ли е да бъдеш свободен макар и грешен? Може ли да си грешен, ако си свободен, ако си себе си? Това как ще употребим свободата си пряко зависи от собственото ни равнище, но със сигурност всеки, ще го направи според себе си. Някои ще искат да творят, други ще искат да разрушават. 

Подтиснатата свобода ще накара мнозина да я използват ирационално. Както твърди Аристотел, а по-късно неговата теза доразвива Ж.Ж.Русо естествения човек има естествен морал, а цивилизования човек е този, който опорочава нравите, защото той се намесва със своето лицемерие. Можем да се съгласим с твърдението им, защото по природа никой не е лош, по природа никой не е ограничен и принуден да бъде някой друг. Извращенията настъпват с появата на обществата.

 Хората биват деформирани, казва им се какво да правят, как да се държат, какво да мислят. От тях не остава никаква свобода. На мястото на свободата нахлува страха, вината, срама. Движени от тях, хората започват да живеят случайно, изтощени от всичкото това налагане на правила и норми, забравят кои са и какво всъщност желаят.

Не съществува понятие за обществена свобода. Намесени ли са общностите, значи свободата отсъства. Как можем да говорим за колективна свобода, след като не можем да говорим и за колективно мислене? 

Мисленето е субективен процес изискващ индивидуалност. Индивидуалистическото мислене е в противовез с колективността. За да съществуваш в дадена общност, трябва да бъдеш социализиран, интегриран в системата на договорености и норми. 

Следователно колкото по-добре притежаваш и изразяваш колективните мисли и нагласи толкова по-малко свободен си. Затова и борците за свобода са тези, които не признават статуквото. Както казва А. Камю: „Единственият начин да се справиш с липсата на свобода в света е да станеш абсолютно свободен, така че самото ти съществуване да бъде своеобразен бунт.

Да бъдеш свободен, значи да бъдеш освободен от принудата. Древногръцкият философ Епиктет, заявява, че пълната свобода е в нашето знание за нещата и в умението да се прилага свободата на практика. Както той твърди, свобода е да знаеш какво правиш, какви ще са последствията от постъпката ти и какво желаеш и целиш с това. Знанието е сила, която ти дава възможност да разширяваш свободата си, дава ти възможност да избираш.

Херакъл от своя страна смята, че човекът предопределя свободата си с избора, който ще направи между добродетелта и порока. След като направи този избор, то живота протича предопределено. Както злото, така и доброто съществуват, понеже има свобода в света. Ако нямаше свобода, нито доброто, нито злото щяха да съществуват. Под думата „свобода“ се разбира, това да имаш право на избор. Каквито и да са резултатите, дава се пълна свобода на избора. Най-голямото зло призлиза не от грешно направения избор, а от големите ограничения.

За да се прояви свободния избор е нужно да се определи дали искаме да имаме/притежаваме или да бъдем, дали за нас смисълът на живота се състои в задоволяването на всяко наше желание. Възникването на подобни идеи е възможно, когато „благо“ престава да означава единствено „благо за душата“ (както е в Библията и дори по-късно у Спиноза) и придобива значение на материална, парична облага. Когато желаем да притежаваме ние ставаме роби, притежанието, задоволяването на желанието става първостепенно, дори единственото важно за нас. Когато материалното е обзело нашето съзнание, ние сме заети само с това как да трупаме и да задоволим нашия глад за още. Търсим щастието там, където живее ограничението, преходността.

Преследваме щастието през целия си живот, без да осъзнаваме, че то се състои точно от обратното, от това да бъдем и да търсим ценното за душата, от която произлиза свободата. Свобода не можем да търсим в ограничеността, преходността, материалното. Свобода, тя ни напомня за безграничното, за блаженното, желаем я, но в същото време ни е страх от нея.  Човек е задвижван от желанието, колкото повече ценим дадено нещо, толкова повече желанието ни към него е по-силно.

Можем ли да се наречем свободни, ако сме задвижвани от желания и мотиви, които дори не подозираме? Нашето несъзнавано ни тласка в някаква посока. Мислим си, че ние сме тези, които избираме. А всъщност нашият свободен избор е ограничен. 

Искаме да направим избор. Избираме между две алтернативи. Как ще го направим – дали чрез разума, дали емоционално, откъдето и да произлиза мотива и аргументите за направения избор, той винаги ще бъде плод на това, което е заложено в нас. От една страна сме изградили някакъв модел на мислене, разбиране и възприятие, от друга емоциите и желанията ни също са изградени и имат своя структура. Как тогава знанието ще ни направи свободни?(И. Кант) Знанието би ни дало по-широко поле за избор. Ще ни въоръжи с критическа мисъл, с расъдливост, но не и със свободата за която говорим. Свободната воля съществува ограничено. Свободата е илюзия в ограничеността на сетивния свят, възможна единствено в свръхсетивния. 

Можем да обобщим, че съществуват различни пречки пред съществуването на свободата. Съществуването на свобода в нашия свят зависи от това дали ще проявим нашата свободна воля, както и това колко е силна. Тя е способността на човека да противостои на нежеланите въздействия и реализира желани цели. Тя ни е нужна за да е възможно бягството от: моралните; етичните; природните; социалните; психичните; религиозните; нормативните окови и обвързаности, които ограничават и подтискат проявата на свободата. 

За какво ще проявим свободната си воля, зависи от разума, чувството ни за отговорност и дълг, от нашите добродетели, ценностна система, разбиранията ни за добро и зло и така докато затворим кръга и стигнем до заключението за ограничеността. Самото съществуване на думата „зависи“, означава, че дори самата свобода е зависима, което всъщност е антоним на свободата.

Думата „завися" идва от „вися", което буквално означава „окачен съм във въздуха без основа". „Зависи" означава също, че нещо е незавършено и нерешено. Зависим е онзи, който е прикачен за другиго, който е лишен от опора и виси във въздуха - като украшение, носено от някого. Зависимият не се чувства цялостен, на него винаги му липсва решителност да стигне до целта. 

Така че, колкото и да се опитваме да достигнем до свободата, ще се въртим в кръга на зависимостта и само ще мечтаем и надяваме, че можем да бъдем свободни преди да излезем от него. Само свободата на духа, може да ни даде и накара да изпитаме истинското чувство за свобода. Само чрез силата и качествата на духа, ще успеем да разширим съзнанието си и чрез него ще излезем от този омагьосан кръг!