Как най-точно да се идентифицираме?

Откриваш себе си и след това се загубваш отново..
Намиране, преоткриване,учудване, надминаване.
Един постоянен процес на преобразяване.

Как да бъдем сигурни кои сме, когато само след миг, утре вече не сме същите.

С какво да се идентифицираме за да се познаем?
Дали не трябва да отговорим на този въпрос гледайки към фактите?

Да речем го направим...

Така бихме разбрали работим ли, семейни ли сме, къде живеем, нашето благосъстояние и т.н.
Много от вас ще кажат "Е да. фактите са си факти на тях можем да имаме доверие".

И само защото това е действителността в момента и може да бъде потвърдена когото и да попитате от вашето обкръжение, мислите, че това е което сте .
Ако наистина го направим, е все едно да мислим себе си за неодушевен статичен обект, непроменящ своята същност.

Ако приемем общоприетата реалност и за наша, изглежда, че сме точно такива, и това няма как да бъде променено.
Ясно е че в тази обща реалност, в която живеем, нещата се променят по вид и по форма, както и самото им идентифициране, което да голяма степен е благодарение на общият мироглед, по който се вижда света ( програми с които мозъка разполага за своята работа, възможност за класификация на реалности ) .
             
Ако разгледаме нещата и на квантово ниво, там също трудно бихме казали кои сме.

Било то заради това, че сме и тук и там едновременно или просто защото не съществува нито
време, нито пространство и всъщност се намираме навсякъде. Стигайки до моменти когато сме дори цели галактики, вселени....
И в този случай обаче продължаваме да се променяме...
Продължаваме своето еволюционно развитие.

В крайна сметка не можем да се идентифицираме нито с едното нито с другото, поради постоянния процес на развитие, обмен и промяна.

Единственият правилен вариант е да се идентифицираме със силата, която стои над тях, силата, която ги е създала.
Тя ни е дала част от себе си за да можем и ние да създаваме, да имаме стремеж за развитие, който да ни одведе до онова място, онази точка, която е дала началото на целият този процес.

Именно божествената същност, само с нея можем да се идентифицираме и няма да збъркаме, защото винаги е едно и също нещо, просто трябва да достигнем момента, когато ще разгърне целият си потенциал за нас.

Осъществяване и взаимодействие на двете основни енергии

Пълен Баланс?

Да бъдеш в хармония със себе си и света.
Един блян, мечтан от мнозина, някои стремящи се към него, други нуждаещи се подсъзнателно...

Дуалистичното естество на живота, абсолютния парадокс на една кристално ясна идея.
Взаимодействието на два полюса, коренно различни по своята същност и основа.
Но нуждаещи се от подкрепа за своето проявление.
Ние като дуалистични същества се намираме между тези два полюса, и имаме директната връзка между тях, в процеса на баланс.

В нашата действителност сме отговорни за тяхната хармония, но тази наша мисия не е само желателна за изпълнение, а е напълно задължителна.
В противен случай последствията се изпитват на наш гръб, и в отговорността, която сме поели, ние излизаме потърпевши.
Става така, че все повече се колебаем в изпълнението на това начинание.
В природата съществува съвършен механизъм тези енергии да се поддържат в баланс.

Това е механизмът на смяната на деня и нощта, на смяната на сезоните, който следват всички същества на земята. За съжаление, човек вече не го следва, а всеки от нас има необходимост да влезе в себе си в периода на нощ.

В нашата вътрешна природа също са заложени същите принципи, и неспазването им поражда дисхармония в нас, което най-често се проявява като общ дисбаланс, както вътрешен така и изразен в различни сривове на нашият организъм.

Ние днес се правим, че няма нощ. Будуваме, когато трябва да спим, и не даваме възможност на природата да свърши своята работа. Правим се, че можем да управляваме нещата и действително можем да го правим до известна степен, но в един момент това става опасно, болестно състояние. В древните текстове е казано, че ако човек в продължение на три дни не даде възможност на двете енергии да си свършат работата, тогава се получава болестта. Тя е сигурният сигнал, че вътрешният баланс вече е нарушен.

Днес много широко разпространен стана модела - Положително мислене, той дава наистина някои добри насоки, към кои вибрации да съсредоточим нашето внимание.
Но е важно да се поясни, че този модел крие опасност за грешно асимилиране.
Много стремящи се към този модел на мислене, съвсем са започнали да игнорират всичко, което не им се понрави или асоциира в тях негативни преживявания.
Това съвсем не е правилният начин, понеже подтискането на каквито и да било емоции, просто увеличава техният капацитет, което от своя страна атакува с двойна сила нашето подсъзнание а дори и свръхсъзнание.

Ние използваме много енергия, за да подтискаме някои неща в себе си, и това състояние е много страшно. В един момент, когато се събере прекалено много, човек обикновено избухва в агресия, стига се до унищожаване на други хора. В момента хората в България и човечеството като цяло, сме в период на избор – дали да избухнем и да се саморазрушим, или да овладеем съзнанието си, за да върнем нарушения баланс. 

Според йога щастието се крие във вътрешното ни равновесие и възможността да можем да постигнем целия потенциал на психиката си, така че да можем да изявим себе си. Важно е да чувстваме, че това, което правим в живота си, е най-доброто, което имаме в себе си. Щастието е възможността да изявяваш себе си в посоката, в която ти си роден да се изявиш, което днес звучи много хипотетично за повечето хора, защото я няма основата на равновесието.