„Религиите по света”

Религията бива определяна като израз на обществената вяра, нагласа и обичаи, които са свързани със свръхестественото. Въпросът, от какво точно се състои религията, е много спорен и с него се занимават теолози, социолози, антрополози, както и обикновени хора. Това е светоглед и светоусещане, за които характерен белег е вярата в божествените сили и които отразяват отношението на човека към Бог. Най-ранни прояви на религията са фетишизмът, магията, тотемизмът, анимизмът и др. Впоследствие се създават по-сложни и по-висши форми (виж политеизъм). Най-висша форма на религията е монотеизмът. Всяка религия е единство от определени религиозни идеи, съответен на тях култ и религиозни чувства. В България конституцията осигурява свобода на мисълта и съвестта и избор на религиозни или атеистични възгледи за вярващите и за атеистите. Традиционна религия е източноправославната. Има и мюсюлмани, католици, протестанти и др.
Религията като форма на обществено съзнание е играла и продължава да играе важна роля върху общественоикономическото развитие на Балканския полуостров. Тя е един от основните фактори, въздействащи силно върху културното развитие на народите, етническото им самоопределяне и поведение (включително и репродуктивното). Думата религия е от латински произход и означава благочестие, набожност, святост.
Необходимостта на човешката цивилизация от религия идва от нуждата от ред и законност, от нравствена ценностна система, от вечния стремеж на човека да открие и да се доближи до своя Творец, от порив за спасението на живота и отвоюване от смъртта, което значи – жажда за безсмъртие.Етимологичният анализ на думата отвежда до лат.religio- свещено задължение, свещена връзка, обожание. Изследователите често приемат религията като присъща на човешката същност и говорят за homo religiosis- вродена религиозност, защото в нея се оглежда идеята за преход на крайното с безкрайното, за вечната метаморфоза на живота от едно състояние в друго. Тя увеличава малкото време на индивида до размерите на Голямото време, изравнява микрокосмоса с макрокосмоса. Аспектите при разглеждане на религията са много – тя е учение, идеология, поведение, душевност, игра на въображението, рожба на културата, магичен бунт срещу смъртта, болка, милост и скръб за самите нас, изправени пред бездната на Времето, драма на съзнанието, което се ражда с мисълта за преходността и с опитите за преодоляване на смъртта.





   Юдеизъм: Една от най-древните религии. Зачатъци на юдеизма могат да се открият във второто хилядолетие преди новата ера, сред евреите живели на територията на Палестина. Възникнал като политеистична форма, юдеизма, през първото хилядолетие преди новата ера, постепенно се трансформирал в монотеистична религия.
Юдеизма е основан на догматите: признаване на единния бог Яхве, богоизбраност на еврейския народ, вяра в месията, който трябва да съди всички живи и мъртви, а поклонниците на Яхве да отведе в обетованата земя, Стария завет (Танаха) и Талмуда са святи.
Съгласно общо християнските представи, евреите в дохристиянския период са били убедени в своята богоизбраност и в изключителността на собственото спасение. Другите народи трябвало да влязат в месианското царство изключително в качеството на победени и на роби. Тази богопротивна горделивост се смята за причина за отхвърлянето на еврейския народ  и неговото поражение през 70 - 135 год. от н. е.
По християнската и юдейска митология, на еврейския народ е било съобщено божествено откровение. След така наречения Вавилонски плен, е започнало изучаването от еврейския народ на съобщеното откровение, което е отнело повече от десет века, до завършването на Талмудите - Ерусалимския и Вавилонския, съответно през ІV и VІ век от новата ера.
Първоначално юдеизма бил разпространен на много ограничена територия и почти не излизал извън пределите на неголямата Палестина. Проповядваната от юдеизма религиозна изключителност на евреите, не способствала за развитието на прозелитистическата дейност. Следствие на това юдеизма, с незначителни изключения, винаги е бил религия само на еврейския народ. Обаче своеобразната историческа съдба на евреите е довела до разселването на последователите на юдеизма по всички страни на света.
Едно от първите литературни произведения на юдеизма е Тора (Петокнижието), първите пет книги от Стария Завет: Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие. Най-стария паметник на юдейската и християнска религия. Основната част от Тора е била създадена през ІХ - VІІ век пр.н.е. Окончателната редакция и първа публикация на Тора е от V век пр.н.е. в Ерусалим.
Талмуд. Събраните закони на юдейската религия. Явява се основния богословски сборник на юдеизма.
Талмуда се е оформял в продължение на много векове, от ІV век пр.н.е. до ІV век от н.е. Столетия наред първоначалното съдържание на Талмуда се е предавало устно от поколение на поколение. Затова за разлика от Библията (писания закон) Талмуда е наречен устен закон.
Писменото оформление на талмудическите материали е започнало през ІІІ век от н.е. и е завършило през V век (Ерусалимски Талмуд). Вавилонския Талмуд е бил завършен през VІ век. В основата на Талмуда е залегнал Стария завет, особено първия му раздел - Петокнижието, Мойсеевия закон или Тората. Основната задача, която са си поставяли талмудистите - съхраняването и укрепването на библейското вероучение, приспособяването му към променящите се условия на живот. Разработените правила са способствали за още по-голямата национална затвореност и религиозна обособеност на еврейския народ.
Първите закони на Талмуда са установени през периода когато Юдея е била включена в империята на Александър Македонски (332 го. пр.н.е.), и елинизма е нахлул в затворения свят на древните евреи. В продължение на три века (от ІV до ІІ век пр.н.е.) Юдея е изпитала върху себе си силното влияние на гръцката култура. През ІІІ век пр.н.е. книжниците-хасидеи са се опълчили против елинистите, заставайки на защитата на \"вярата на бащите\". За да съхранят мойсеевия закон в новите условия, хасидеите се заели с тълкуването на Тора, в резултат на което се е появил сборника Мишна ришона (Първо повторение на Тора). Този сборник частично е влязъл в състава на Талмуда, както смятат, в силно преработен вид. Мишна е цитиран по трактати, глави и  параграфи.
През 141 го. пр.н.е. в Юдея се е установила властта на Макавеите, обединяващи в едно лице духовната и светска власт. Против Макавеите се опълчва старата първосвещеническа династия на Садокидите, които са били привърженици на компромиса между мойсеевия закон и гръцката философия. Хасидите в борбата си против садукеите са разчитали на фарисеите - произлизащи от средните слоеве на населението, които били противници на гръцката философия и яростни защитници на Тората.

Секти

Караими. Юдейска секта, възникнала през VІІІ в.пр.н.е. в Багдад. Получила широко разпространение в Персия през ХІ век, а след това се разпространила по Средиземноморието, на Крим, в Литва и Полша.
За разлика от юдеистите не признават устната традиция на равините, Талмуда и Мишна. За свещена книга признават само Стария завет.
За разлика от ортодоксалните юдеи, каримите допускат смесването на млечни продукти с месо в храната, не носят талисмани, събуват си обувките преди влизането в синагогата, игнорират доста церемонии. Поради отричането от каримите на равините, бракове между тях и ортодоксалните евреи са невъзможни, което създава сериозни битови усложнения.
В днешно време каримите живеят предимно в Крим и Израел. В края на ХХ век тяхната численост е от10 до 20 хиляди.

Месиански евреи (Юдео-християни). Синкретическо юдеистко течение, образувало се през втората половина на ХІХ век. Мястото на зараждането му е неизвестно, тъй като историците отбелязват практически едновременната му поява в САЩ, Великобритания и Молдова.
Течението обединява евреи, приели християнството, признаващи Христос като месия, но максимално съхраняващи юдейските обреди, вярвания и култ. Вероучението на месианските евреи е най-близко до петдесятничеството.
Религиозните служби в общините се извършват в петък вечерта. Традиционните еврейски празници се съблюдават без изменение.
През 1915 год. е създаден Съюзът на месианския юдеизъм в Америка, обединяващ всички общини на месиански евреи в САЩ.
В края на ХХ век общини на месиански евреи са се съхранили предимно в САЩ, където наброяват повече от 1500 - 2000 привърженици. След 1991 год в Русия са се появили неорганизирани общини на месиански евреи, нямащи общ център и единна идеология.

Самаритяни. Отделен клон на юдеизма. Поддържа се от малочислена (не повече от 1000 човека в края на ХХ век) група самаритяни, живеещи недалеч от Наблуз.
 Основно разногласие между самаритяните и юдеите, довело до вражда, се състои във възникналия през ІV век от н.е. спор, по повод мястото избрано от Мойсей за строителство на Храма. Юдеите се придържат към становището, че става въпрос за планината Мория в Ерусалим, а самаритяните твърдят, че става въпрос за планината Харизм, близо до Наблуз.
Самаритяните считат себе си за единствените автентични съхранители на Завета. От книгите на Стария завет признават само Петокнижието и книгата на Исус Навин. Отхвърлят книгите на пророците и Талмуда. Самаритяните имат собствен календар. Помежду си общуват на древния арамейски диалект, а в бита - на арабски език.
Самаритяните признават съботата и юдейските ритуали за приемане на храната. Съхранен е и ритуала за умъртвяване на животните. В повечето случаи е забранено да се яде месо. Пасхата се празнува на свещената планина Харизм, където се принасят в жертва седем агнета.

Йеховисти-илиинци (Дясно  братство, Сионска вест). Руска синкретическа секта, произлязла от православието и съчетаваща елементи от християнството и юдеизма. Основана през 1846 год. на Урал от щабс-капитана в оставка Н.С.Илин под влиянието на мистическите идеи за обединението на всички вероизповедания.
Основа на вероучението е съчинението на Илин \"Сионската вест\", централно място в което заема предсказанието за Армагедон. Членовете на сектата смятат, че на Земята вече е трасиран пътя на Антихриста, тъй като в резултат на множеството лъжеучения християнството е разкъсано на 666 части. Всички хора, според твърденията на Илин са разделени от Господ на стоящи отдясно и отляво от него. Десните (праведниците), при приближаването на царството на Христос, ще се окажат заедно с еврейския народ на Сионската гора, ще ги зачислят като светци в Ерусалим, който ще бъде преименуван на Херенбург. Левите (сатанистите), към които се причисляват католиците, юдеистите, мюсюлманите и будистите, ще попаднат в ада.
Илинците празнуват съботата, не ядат свинско и изпълнявят ред други юдейски предписания. Отбелязват юдейските празници. Нямат храмове. Молитвите си извършват нощно време и ги съпровождат с химни и мотиви от народни песни. Православните обреди и тайнства се отхвърлят. На членовете на сектата се забранява да изпълняват задълженията към държавата, в това число и да служат в армията.
Числеността на сектата в края на ХХ век е няколко хиляди човека живеещи на Урал, Северен Кавказ, Украйна и Казахстан.

Хасидизъм. Мистично течение в юдеизма. Възникнало в Полша през ХVІІІ век, под влиянието на протеста против формализма на равините. Вдъхновител на течението станал Израил бен Елиезер (Бешт), който на основата на Кабалата създал собствен вариант на юдеизма.
Според учението на хасидите, Бог е добър по своята природа, а човекът е център на творението. Според учението на Бешт, набожността е по-важна от образоваността.
Хасидите се придържат към крайно ортодоксални и остарели възгледи и обичаи, предимно в бита. Особено това се отнася за отношенията към жената, които са задължени да се стрижат до голо, да носят перуки, не могат да се украсяват, да не се разсъбличат напълно дори пред съпруга си., забранено им е да се хранят на една маса заедно с мъжете.
Бешт бързо развил своето учение, независимо от съпротивата на равините. В крайна сметка хасидизмът е стигнал до компромис с ортодоксалния юдеизъм. В днешно време числото на привържениците на хасидизма е незначително, но те традиционно имат голямо влияние на политиката в Израел.

Денме (Мааминим, Сабатианство). Мистическа секта от юдейски произход.
Група евреи от гр. Салоники, участваща в масово месианско движение, обхванала повечето еврейски общини на Европа и възглавявана от Сабатай Цви, приела в средата на ХVІІ век следвайки своя водач, исляма. Външно оставайки мюсюлмани, денме изповядват собствен не ортодоксален вариант на юдеизма. Сектата е имала таен характер.
Денме са вярвали в божествеността на Сабатай Цви и са разглеждали неговото появяване като второ пришествие на Христос.
Опирайки се на собствена интерпретация на Кабалата, денме са се стремили да допълнят \"Земната Тора\" с мистическата \"Тора от бъдещите времена\", предписваща всичко това, което класическата Тора и Талмуда са забранявали.
В култа на денме влизали оргиястически обреди.
Денме са създали своя религиозна литература на испано-еврейския език джудезмо, примери от която, поради тайния характер на сектата, са се запазили много малко. В началото на ХХ век денме са преминали изцяло на турски език.
В началото на ХVІІІ век в сектата настъпил разкол, в резултат на който, са се образували няколко враждебни една на друга групировки.
През 1924 година денме били изселени от Салоники, в рамките на сключеното споразумение за обмяна на население между Гърция и Турция, и се заселили в Истанбул, Едрине и Измир, и окончателно се превърнали в етнически турци. Само една от групировките на денме - каракашлар (коньосос), съществува и до днес.Числеността на тази действаща в строга секретност група, по разни оценки, се колебае от няколко стотин до няколко хиляди души.

Черни евреи. Синкретическа секта, основана на юдеизма. Разпространена в САЩ в афроамериканската среда. Основател и духовен лидер - Ави Бен Картър.
Вероучението на сектата е основано на основните концепции на юдеизма в съчетание с не ортодоксалните идеи на месианството и елементи на традиционните африкански вярвания.
Привържениците на сектата смятат, че Израел се явява родина-майка за всички черни евреи, а Африка е тяхната страна-баща. Те се придържат към основните принципи на юдеизма, в същото време практикуват многоженството, вегетарианското хранене и напълно забраняват алкохола.
В началото на 60-те години на ХХ век Ави Бен Картър се обявил за Мойсей, и в края на 60-те години убедил своите ученици да емигрират в Израел. В 1984 год. Министерството на вътрешните работи на Израел изселило по-голямата част от черните евреи обратно в САЩ.



Индуизъм: Изворите на индуизма намират своето начало в Харапската или Индийска цивилизация, съществувала през ІІІ - ІІ хилядолетие пр.н.е. по долината на река Инд. Религията на тази цивилизация, основана на почитането на божество, имащо много общо с индуиския бог Шива.
Примерно, от средата на ІІ хилядолетие в северо-западен Индустан са започнали да проникват племената на Арийците. Техния език по-късно започнал да се нарича ведийски санскрит. Нахлуването на арийците е предшествано от продължителната история на преселението на народите, говорещи индо-европейските езици.
Арийците донесли сложен обред на жертвопринасяне - яджну, по време на когото, в жертва на боговете се е принасяло печено говеждо месо и алкохолната напитка сома.
Арийците се смесили с месните племена, наречени в Ригведа Даса. В резултат на това състава на обществото се усложнил и това довело до развитието на кастовата система, която станала социална база на индуизма. В новата система първостепенна роля се отреждало на брахманите - познавачи на Ведите и главни изпълнители на обрядите.
Брахманизма се разпространил в Индия през първото хилядолетие пр.н. е. Във втората половина на това хилядолетие, позициите на брахманизма започнали да отслабват, и той за известно време бил изместен от други религии, основно това са били будизма и джайнизма. В края на първото хилядолетие пр.н.е. В Индия се образувал сложен комплекс от разнородни религиозни представи, които не влизали в явно противоречие с Ведите, но повече съответствали на новите условия за живот.
В началото на първото хилядолетие от новата ера, учението на брахманизма, започнало отново да се възражда в Индия, под формата на индуизъм. В това време индуизма и будизма се развивали паралелно, при това спора между философиите им е бил главната движеща сила на това развитие. Индуиската школа Нйяя се е оформила под въздействието на будистката логика, а школата Веданта  е изпитала сериозно въздействие от будистката школа Мадхямика. Главна роля е изиграл будизма и при отказването от кървавите жертвоприношения.
По време на управлението на династията Гупти (ІV - VІ век от н.е.) индуизмът е станал държавна религия в Индия. Будизмът, оказал на индуизма силно влияние, особено в теоретическата област, бил изместен извън пределите на страната, а през ХІ век окончателно изчезнал от Индия. Джайнизмът останал като една от индийските религии, но последователите му са много малко.
Терминът индуизъм е с европейски произход. В Индия религията се нарича Хинду-самая или Хинду-дхарма.
Индуизмът фактически не се явява единна религия, а представлява система от местни вярвания. Индуизмът е политеистичен, макар школата Веданта да предсавлява пантеистична религия. Главни божества в индуизма са Брахма, Вишну и Шива, въплътени в тройния образ Тримурти.
Основа на индуиският светоглед се явява учението за трите цели в живота на човека: дхарма, арха, кама.
В индуизма съществуват две основни направления - вишнуизъм и шиваизъм. Сред шиваистите се забелязват почитателите на женското начало - шактисти.
По отношението си към Ведите и основните религиозно-философски принципи в Древна Индия, всички школи се делят на Астика и Настика. Към Астика се отнасят:
•   Вайшешика
•   Веданта
a)Адвайта-Веданта
b)Вишишта-Адвайта
•   Йога
•   Мимаса
•   Нйяя
•   Санкхя

Към Настика се отнасят:
•  Адживика
•  Локаята
a)Чарвака

Във втората половина на ХІХ век в индуизма се е появило реформистко движение Арйя самадж, което в днешно време има доста голямо количество последователи.
Основните принципи на индуизма са представата за карма, дхарма и санскара. Индуистите имат своите свещени книги - Ведите, обаче за индуизма е характерно отсъствието на каквито и да е строги канони.
Индуизмът поддържа кастовото разделение на индийското общество.


Бyдизъм: Религиозно-философско учение, възникнало в Индия през V - VІ век пр. н. е. Влиза в Сан цзяо - една от трите главни религии на Китай. Основател на будизма е индийския принц Сидхартха Гуатама, получил впоследствие името Буда т. е. пробуден или просветлен.
Будизмът е възникнал в северо-източна Индия, в областите на добрахманската култура. Будизмът се разпространил бързо по цяла Индия и достигнал пълния си разцвет в края на първото хилядолетие пр. н. е. и в началото на новата ера. Будизма е оказал голямо влияние на възраждащия се от брахманизма индуизъм, но бил изместен от него и към ХІІ век практически изчезнал от Индия. Основна причина за това е противопоставянето от Будизма на свещената според брахманизма кастова система. Едновременно, започвайки от ІІІ в. пр. н. е. е обхванал Юго-източна и Централна Азия и частично Средна Азия и Сибир.
Още в първите столетия на своето съществуване будизма се разделил на 18 секти. Разногласията между сектите наложило свикването на събори в Раджагриха в 447 год пр.н.е., 367 год. пр.н.е. в Вайнави, през ІІІ век пр.н.е. в Паталирутра, което в крайна сметка в началото на новата ера довело до два основни клона на будизма - хинаяна и махаяна.
Хинаяна се е утвърдила предимно в юго-източните страни и е получила названието южен будизъм, а махаяна - в северните страни и е съответно северен будизъм.
Разпространението на будизма е способствало за създаването на синкретически (сборни) културни комплекси, съвкупността им образува така наречената будистка култура.
Философската концепция на будизма е основана на главните идеи на брахманизма и частично от ведизма. В будизма добре са развити теорията на инкарнацията, кармата, дхармата и нирвана.
Характерна особеност на будизма е неговата етико-практическа насоченост. От самото начало той се е обявил не само против значението на външните форми на религиозния живот, и преди всичко против ритуализма, но и против абстрактно-догматическите търсения, свойствени на брахмано-ведическата традиция. Като централен е бил издигнат проблема с битието на личността.
Основата на будизма е проповедта на Буда за четирите благородни истини. Върху разясняването и развитието на тези истини, и в частност включените в тях представи за автономия на личността, са построени всички разработки на будизма.
Страданието и освобождението са представени в будизма като различни състояния на единното битие - страданието е състояние на проявеното битие, а освобождението - на не проявеното. Едното и другото, бидейки неделими, в ранния будизъм са като психологическа реалност, а в развитите форми на будизма - като космическа реалност.
Будизма си представя освобождението като унищожение на желанията, по-точно като погасяване на тяхната страстност. Будисткия принцип, така наречения среден път, препоръчва избягването на крайности както в увлеченията по чувствените удоволствия, така и в абсолютното им подтискане.
В нравствено-емоционалната сфера на будизма, господстващо положение има концепциите за търпимостта, и относителността - от позиция на която нравствените предписания не се явяват задължителни и могат да бъдат нарушавани. В будизма липсват понятия като отговорност и вина като нещо абсолютно, поради това не може да бъде намерена точна граница между светския и религиозен морал, и в частост, смекчаването или отричането на обичайния аскетизъм.
Нравствения идеал на будизма е не причиняването на вреда на окръжаващите (ахинса), произтичащ от общата мекост, доброта и чувството за съвършена удовлетвореност.
В интелектуалната сфера, будизма отстранява разликата между чувствената и разсъдъчна форма на познанието и установява практиката на така нареченото съзерцателно размишление (медитация), в резултат на което се постига  преживяване на битието в цялост (без различаването на вътрешно и външно), пълна самовглъбеност. Практиката на съзерцателното размишление, служи не само като средство за познание на света, колкото като основно средство за преобразуване на психиката и психофизиологията на личността. Като конкретен метод за съзерцателно размишление са особено популярни дхйяните, получили названието будистка йога. Състоянието на съвършеното удовлетворение и самовглъбеност, абсолютната независимост на вътрешното битие е положителния еквивалент на погасените желания - това е освобождение или нирвана.
В основата на будизма е утвърждаването на принципа за личността, неотделима от окръжаващия свят и признаването на битието като своеобразен психологически процес, в който се оказва въвлечен и света. В резултат на това в будизма отсъства противопоставяне на субекта и обекта, на духа и материята, смесва се индивидуалното и космическото, психологическото и онтологическото и едновременно, особено се подчертават потенциалните сили, скрити в целостта на това духовно-материално битие. Творческото начало, крайната причина на битието, се оказва психическата активност на човека, определяща както образуването на битието, така и неговото разпадане - това е волевия избор \"Аз\", възприеман като някакво духовно-телесно единство. От не абсолютизираните стойности за будизма всичко съществуващо е без относително към субекта, поради отсъствието на съзидателни стремежи в личността, следва изводът, от една страна, че Бог като висше същество е иманентен (недействителен) по отношение човека и света, от друга - в будизма няма необходимост от бога като творец и спасител, т.е. като безусловно върховно същество е трансцедентен (извън интересите) на тази общност. От това произлиза и отсъствието в будизма на дуализма божествено - не божествено, бог - свят.
Започвайки с отричането на външната религиозност, будизма в процеса на своето развитие е достигнал до нейното признаване. При това е станало отъждествяване на висшата реалност в будизма - нирваната с Буда, който от олицетворение на нравствен идеал се е превърнал в негово лично въплъщение, ставайки по този начин най-важния обект за религиозни емоции. Едновременно с космическия аспект на нирваната, възниква и космическата концепция Буда, формулирана в доктрината трикаи. Будисткия пантеон е започнал да се разраства за сметка на въвеждането на всякакъв род митологически същества, така или иначе асимилиращи се с будизма. Култът, обхващащ от всички страни живота на будиста, започващ от семейно-битовата среда и завършващ с празниците, особено усложнен в някои течения на махаяна, в частност в ламаизма. Много рано в будизма се е появила сангха - монашеската община, от която с течение на времето израснала своеобразна религиозна организация.
Най-влиятелната будистка организация е създаденото през 1950 год. Всемирно будистко братство.
Будистката литература е обширна и включва съчинения на пали, санскрит, хибриден санскрит, сингалезки, бирмански, кхмерски, китайски, японски и тибетски езици.
Терминът \"будизъм\" практически няма синоними, с изключение на Япония, където той се нарича \"буке\".
Будизмът е разпространен предимно в Китай, Тайланд, Япония, Бирма, Виетнам, Корея, Шри Ланка. Общото число на последователите на будизма от всичките му течения в края на ХХ век е около 250 милиона човека.

Християнство: монотеистична религия, свързана с Исус Христос - неговия основател и център на религиозно почитание. Възникнала в Палестина около 30 г., религията се разпространява бързо и в европейските земи на Римската империя, там главно чрез апостол Павел. Силно е повлияна от други източни култове, популярни по онова време в Римската империя, като например от иранския митраизъм или пък култа към египетския бог Озирис. Християните са преследвани от римляните до налагането на християнството като официална религия с Миланския едикт от 313 г. на император Константин.От самото начало християнството се разклонява в различни направления, църкви и секти. Трите главни направления са православие, католицизъм и протестантство с общо над два милиарда последователи. През 1054 г. (Голямата схизма) християните в древната църква в Европа се разделят на православни и католици. През 16 в. от католицизма се отделя Англиканската църква, а по-късно протестантите, които имат най-много разклонения. Монотеистична религия, една от най-разпространените в света (наред с исляма и будизма). Възниква на основата на юдаизма и под силното въздействие на гръко-римските и източните култове. Разпространява се от II половина на 1 в. в източните провинции на Римската империя. С Миланския едикт (313) християнството е обявено за равноправно на другите религии; в средата на 4 в. става официална религия в Римската империя. В християнството съществуват 3 основни направления: православие, католицизъм и протестантство. Като религиозна система християнството се оформя в основни линии до края на 3 в. Главните догми на християнството са изработени на Никейския събор през 325, другите догмати, култ и устройство на църквата са уточнени на Вселенските събори. Общ признак на християнските вероизповедания е вярата в съществуването на свръхестествен Дух, всемогъщ Бог, творец и промислител, което е изразено в догмата за Света Троица - един по своята същност, но троичен по лица Бог Отец, Бог Син (Исус Христос) и Свети Дух. В центъра на християнската етика е идеята за греха на първородителите Адам и Ева. В християнския култ, особено в православието и католицизма, важно място заемат християнските тайнства, обредите и др. Свещени и култови предмети са кръстът, иконите, богослужебните книги, одеждите и др. Свещена книга на християнството е Новият завет. В България християнството е въведено като официална религия през 864.
Православие: е славянското наименование на източноортодоксалното християнство — един от трите традиционни клона на християнството. Славянският термин е пряк превод на гръцкото ortho doxia.
Някои руски родоверчески общини използват православие за обозначение на изповядвания от тях съвременен славянски паганизъм.

Католицизъм: е едно от направленията в християнството.
Основен обряд в католическата църква е Светата литургия. Светата литургия е пресъздаване на жертвоприношението от Новия Завет, в което Исус Христос се принася в жертва за хората чрез хляба и виното, олицитворяващи тялото и кръвта на Божия син.
По време на Светата литургия верните изповядат:
Химн (Gloria)
Верую (Credo)
Отче наш (Pater Noster) .
Разпространен е в Австрия, Белгия, Германия, Естония, Литва, Латвия, Западна Беларус и Западна Украйна, Испания, Италия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Франция, Хърватия, Чехия, латиноамериканските страни, Филипините и другаде. Център на католическата църква е Ватикан; неин глава е папата, на когото са подчинени кардиналите, архиепископите и епископите. Обособяването на католицизма в християнството започва в края на 4-5 в. със съперничеството между римските папи и константинополските патриарси. Разделянето на църквите става през 1054, окончателно през 1204. Различия на католицизма от православието: учредяване на римско епископство от свети апостол Петър, чиито наследници са папите; приемане на непогрешимостта на папата по верските въпроси; приемане на филиокве - Свети Дух произлиза не само от Бог Отец, но и от Сина; безбрачие на нисшето духовенство (целибат); богослужение на латински език, използване и на инструментална музика в църковните обреди, устройване на религиозни шествия, поклонения на свети места; организиране на кръстоносни походи и Инквизиция и др. В резултат на Реформацията в редица страни католицизмът е изместен от протестантството. От 60-те г. на 20 в. католицизмът започва да модернизира своята догматика, църковна организация и политика.

Протестанство: в тесен смисъл на думата се отнася за група владетели и имперски градове, които на Шпайерската диета през 1529 протестират срещу Вормския едикт, забраняващ лутеранското учение в Свещената Римска империя.
В по-общ смисъл протестантство се отнася за всяка западна християнска група, откъснала се от католицизма под влиянието на Мартин Лутер, основател на лутеранството, или Жан Калвин, основоположник на калвинизма. Трети основен клон на Реформацията, който се противопоставя и на католиците, и на останалите протестанти, е анабаптизма. Някои западни некатолически християнски групи са наричани протестантски, въпреки че не признават историческа връзка с Лутер, Калвин или анабаптистите. Сега протестанството се приема за едно от трите основни течения в християнството, наред с католицизма и православието. Възниква през 16 век в Западна Европа по време на Реформацията. Включва разнообразни религиозни учения и църкви - лутеранство, калвинизъм, цвинглианство, англиканска църква, много общности - баптисти, методисти, квакери, адвентисти, петдесетници и др. Разпространено главно в Северна и Средна Европа и САЩ, в България са представени сравнително слабо. Протестантите не признават редица догми и канони на католицизма. От него и от православието протестантството се отличава главно с принципа за непосредствена връзка между Бог и човека. По инициатива на протестантските църкви е създаден Световният съвет на църквите.

Ислям: Една от най-разпространените религии, чиито последователи съставят по-голямата част от населението в Близкия и Средния изток, в Магреба и Индонезия и малка част в много други страни, включително България. Възниква в началото на 7 в. в Хеджаз, Западна Арабия. За неин основател се смята Мохамед. Учението на ранния ислям, изложено в Корана, се формира под влияние на юдаизма и християнството. Главна догма - признаване само на един бог (Аллах). В Арабския халифат се създава свещеното предание Суна (възниква около средата на 7 в.). Основно направление - сунизъм, и опозиционно - шиизъм, както и редица секти.. В края на 19 в. възниква панислямизмът. След завладяването на България (1396) османската власт провежда системна ислямизация на българи (16-18 в.).
История на исляма

В момента на своето възникване ислямът е бил синкретическа религия, поела в себе си елементи от редица религии на Арабския полуостров. Основно влияние на първоначалния ислям са оказали древните вярвания и култове: ханифизъм, юдаизъм, християнство и маздеизъм.
Основател на исляма се смята пророк Мохамед - исторически достоверна личност.
В 610 година в Мека Мохамед се изказал за първи път публично като пророк. Тази година може да се смята като годината на възникване на исляма. Макар че нито първата, нито последващите проповеди на Мохамед, да не са му донесли успех, той успял да набере известно количество последователи на новата религия. Проповедите от този период се отнасяли предимно за нереалния живот, за душата, затова не са предизвикали голям интерес в населението. Управляващите кръгове, както към проповедите, така и към самия Мохамед, са показали враждебно отношение.
След смъртта на богатата му жена, положението на Мохамед в Мека станало рисковано, и в 622 година той бил принуден да се премести в Медина. Изборът на новата база бил удачен, тъй като Медина била конкурент на Мека в много отношения, преди всичко в търговията. Често са ставали военни стълкновения между населението на тези райони. Реалните интереси на хората са определили идеологическата атмосфера, в която е намерила подкрепа проповедта на новата религия. Проповедите от този период (мединските сури) са изпълнени с увереност и категоричност.
Населяващите Медина племена ауса и хазрадж, приемайки исляма, са станали основната група от последователи на Мохамед.
В края на живота на Мохамед се образувало ислямска теократична държава, обхващаща целия Арабски полуостров.
След смъртта на Мохамед в 632 година, ислямът се е формирал под значителното влияние на християнството и юдаизма.
Скоро след смъртта на Мохамед, в исляма възниква политическа партия на шиитите, които признавали за законен наследник на Мохамед, неговия зет Али и отхвърлили династията на Омайядите. Постепенно шиитите се преобразували в религиозно направление и се отцепили от основното направление на исляма. Последователите на ортодоксалния ислям започнали да се наричат сунити.
Едновременно с появата на шиитите цялата Арабия била обхваната от въстания и от актове на \"отпадане\". Най-мощното от тези движения е било имамското, под ръководството на Мусейлими (Маслами).
 По времето на жестоки и кръвопролитни войни, които водел \"мечът на исляма\" Халид ибн ал-Валид, всички огнища на въстанието били унищожени, след което били унищожени всички привърженици на Мусейлими и самия той. Ликвидирано било и антиислямското движение в Йемен.
През 30-те години на VІІ век халифата нанесъл на своите главни противници - Византия и Иран - съкрушително поражение. В 639 год. започнал похода към Египет и завършил с пълното му завоюване.
След убийството на братовчеда и зет на Мохамед халифа Али, трона на халифата е зает от династията на Омейядите. В първите години от управлението на динстията, столицата на халифата била преместена в Дамаск и Мека и Медина престанали да бъдат политически центрове на държавата.
В резултат на продължилите арабски завоевания, исляма се разпространил на Средния и Близък изток, а по-късно и в някои страни на Далечния изток, Юго-източна Азия и Африка. В 711 година са преминали Гибралтар и за три години Пиринейския полуостров се оказал в ръцете на арабите. Но при продължилото предвижване на север, в 732 год те претърпели поражение под Пуатие и се спрели.
В VІІІ - ІХ век в исляма възникнало мистическото течение софизъм.
В началото на ІХ век арабите завладели Сицилия и я владели до края на ХІ век, когато били изгонени от норманите.
В началото на Х век политическата власт се концентрирала в ръцете на армия състояща се изключително от наемници. Главнокомадващия на армията получил длъжността \"емир ал-умара\" (емир над емирите) и станал фактическия ръководител на всички държавни дела, оставяйки на халифа единствено религиозната власт. В същото време влошилото се финансово положение, позволило на много емири да получат голяма самостоятелност. В резултат на това, към началото на Х век от халифата останала Северна Африка, Испания и източните територии от Иран до Индия.

Идеология на исляма

Основен източник за изследвания и описание на исляма се явява Корана - исторически документ, съставен от най-близките последователи на Мохамед след смъртта му, по негова диктовка. Макар и по преданията думите на Мохамед са се записвали още докато е бил жив, от специални писари на палмови листа, има основания да се предполага, че в Корана влизат изказвания, които нямат никакво отношение към Мохамед.
Основните догми на исляма - поклонение на Единия Всемогъщ Бог Аллах и почитането на неговия пророк Мохамед. Исус Христос в Корана се поставя на много високо място в редицата от пророци, обаче неговата божествена природа се отрича.
Религиозната литература на исляма, създадена в паследващите периоди, се дели на Сиру - биографическа литература, посветена на Мохамед, и хадиси - предания описващи реални и нереални периоди от живота на Мохамед. В ІХ век шест сборника хадиси са били подбрани в Суна - Свещеното предание на исляма.

Петте основни \"стълбове на исляма\":
•   Шахада - вярата, че няма друг Бог освен Алах и Мохамед е неговия пророк.
•   Салат - петкратна ежедневна молитва.
•Закат - благотворителност в полза на бедните.
•Сауи - пост през месеца на рамадана.
•Хаджж - поклонничество в Мека, извършвано поне един път в живота.

Цялата правова система на исляма е заложена в специален сборник от правила - шириат.
Също като юдаизма и християнството, ислямът смята всичко за предопределено и ставащо по Волята Божия. Исляма признава бъдещия край на света и Страшния съд. За разлика от християнството, тези събития не се свързват с появата на месия.
 Наред с Аллах, в Корана се споменава и противостоящият му зъл бог, наричан или Шейтан или Иблис.
Мюсюлманите признават безсмъртието на душата и задгробния живот.
Най-подробно са разработени в исляма образите на ада и рая. Тези места са предназначени не само за възкръсналите, преминали страшния съд, а и за покойниците, преминали някъкъв промеждутъчен съд и очакващи окончателното разплащане след възкресението.
Адът в представите на мюсюлманите е разположен под седем земи. Самия ад също се състои от седем етажа. Колкото повече се е провинил един грешник, на толкова по-дълбок етаж се заточава. Асортимента на адските мъчения се състои от целия арсенал достъпен до въображението.
Раят - това са седем етажа градини, разделени от стотици стъпала, които се изминават пеш за 50 години. Главната утеха за праведниците са девици за наслада и вечно млади момчета, разнасят на всички невъобразимо вкусни ястия и питиета.
Обреда на обрязване, изглежда е проникнал в исляма от юдейските общини. В днешно време този обред се смята за обезателно задължително условие за всеки мюсюлманин.
На всеки мюсюлманин се разрешава да има едновременно четири законни жени. За развода на мюсюлманина е достатъчно три пъти да произнесе фразата: \"Ти си разведена\". Независимо от простотата на подобни отношения, Коранът забранява прелюбодеянието.
В битов план исляма има някои ограничения на храната и пиенето. Като правило, това се отнася за продукти, които са непопулярни сред арабите, например свинското. Въпросът за забраната на спиртните напитки е доста неопределен - в действителност директна забрана на алкохола в Корана няма.
Исляма е заимствал от юдаизма забраната да се изобразяват живи същества.
През Х век е създадена система на теоретическото богословие в исляма - калам
Почти във всички страни с преобладаващо мюсюлманско население, исляма се явява държавна религия. Основната част от вярващите е концентрирана в Индонезия, Пакистан, Бангладеш, Индия, Нигерия, Турция, Египет, Иран и екс-СССР. Общото число от последователи на исляма в края на ХХ век - 900 милиона човека. От тях:
•   сунити - 800 милиона
•   шиити - 96 милиона
•   хариджити - 3 милиона .