Ти решаваш да си нещо…

Ти решаваш да си нещо…

- и се дефинираш в рамките на своите познания;

- и създаваш или търсиш реалност в която да се проявяваш;

- или най-често се подчиняваш на нечия реалност копирайки чужди модели на живот!

Вярваме в Конфуций, вярваме в правителство в партии... вярваме и в Бог! Вярваме, защото ние не знаем. А това което знаем, не може да обясни това което не знаем… и затова вярваме! Защо не открием, че Вечното е безкрайно изобилие и не е необходимо да се изолираме от него, определяйки се като идеалист или материалист. Можем да получим всичко, стига да не сме обвързани с доктрини и да осъзнаем необходимостта да следваме изискванията Му.

Нашите истини се проявяват създавайки Реалност!

Този свят е жив и откликва на нашите представи за него правейки ги реални но и илюзорни. Общоприетите истини създават по-силните реалности от които трудно се излиза. Но променяйки истините си и те се променят!

Ние живеем с илюзии поради незнание на истината за Вечното. Всяка илюзия съдържа истина, която я прави реалност, а всяка истина съдържа илюзия, която трябва да се осъзнае, за да има еволюция – Живот!

Стремежът ни към истината, ще извиква нови илюзии, които трябва да осъзнаем изживявайки ги. Осъзнаването на този процес, като естествен ход на Вечното, ни спасява от усещането ни за нещастие. Ето и някои въпроси, които могат да спомогнат да осъзнаем илюзорността на нашите истини:

·        Слънцето е едно за всички, а защо едни са доволни а други не?

·         Гледаме едно и също нещо и спорим. Защо?;

·         Едни губят, други печелят. Защо?

·         Какво е истина и трябва ли да зависи от гледната точка?

·         Безсмислието на охлювчето устремено към върха на травката. А то дали мисли, че е така?

·         Ние съвършени ли сме? Ако е така, какво съвършенство ни е създало?

Минало и бъдеще, време и пространство… – те се дефинират от нас, за да можем все пак да направим разбираем светът в който живеем – да се обозначим в безкрайното море! Живеем самоопределяйки се във Вечното! За да тръгнем на някъде ни трябва цел, намерение, усещане за необходимост…

Всеки има своят път! Но къде е той в тази безкрайност? 

Човек живее в грях… Верният път е един, останалите са грешни! Нека осъзнаем изживяванията и чрез тях да преценим в кой път сме? Открием ли пътя си, за нас ще остане само удоволствието от усещанията ни за тук и сега и ще отпаднат затормозяващите въпроси – Защо с мен? Защо сега? Защо така?… Тези въпроси ни съпътстват и са един от начините, да осъзнаем и намерим пътя си

Ние имаме всичко и НИЩО НЕ Е СЛУЧАЙНО!

Ние сме живи и винаги нещо ще се случва с нас. Изненадай себе си и изживей мига от изненадата! Само така можеш да разбереш в кой път си и да направиш следващият си избор.

Случайният път ни носи само емоции. Те ни омръзват и откриваме, за кой ли път, че те нямат нищо общо със щастието.

Разумният път е по-възвисен, но е плод на нашият ум, на нашите претенции… Егото ни е задоволено… изпълва ни с чувства, но защо ли пак сме тъжни? Целта е постигната, но къде е щастието?

Интуитивният път се следва интуитивно. Щастлив ли си, значи си в него!

Всички пътища на човека са прави пред очите му; но господ претегля сърцата.

Книга Притчи Соломонови

Мечтите ни не са цел, не са и намерение. Те са мисли с които подхранваме Духовният свят и той се изпълва с нови идеи. Рано или късно те ще се материализират от нас самите или от някой друг. Ще положат начало на нови мечти… Всяка мечта заема съответното си място съобразно честотната си характеристика. Затова нека не спираме да мечтаем и да търсим щастието, за да се усещаме като частица от Вечното!

Вечното е всичко!

Вечното е всичко!

Всички процеси подържащи Целостта Му, протичат тук и сега в него и то с Любов!Няма нищо извън него, защото

всичко е в него!

Вечното се създава само! То е плод на собствената си съвършенство - Любов!

Вечното е и неизразимо поради двойствения си характер. То няма начало и край, но е Цяло и всичко е в Него! То е кръговрат на противоположностите!

Вечното е и Енергия – тя “тече”, преминавайки от едно състояние в друго. Тя е в непрекъснато движение и превъплъщенията и се изразяват с формулата –  Е / m = С². То е и процес породен от равновесната му същност!

Вечното е и единство и проява на противоположности – Духовен и материален свят… и проявата им като мисли и действия в един умствен свят, сътворяващ чрез нас реалности – различна степен на проява на равновесието между противоположностите, но не и борба!

Вечното е в постоянно движение! Винаги някой нарушава равновесието Му, поради незнание и винаги То го възстановява и се самоусъвършенства!

Вечното е сбор от вибрационни нива – Всичко трепти, но с различни скорости – високи (ВЧ), средни (СЧ ) и ниски (НЧ) честоти!

Вечното се нуждае от нас – създало ни е, за да го създаваме, но изразявайки волята му!

Ние сме част от Неговото съвършенство и искаме или не искаме, участваме в този съзидателен процес на Вечното - Живот!

То е живо чрез нас, а ние чрез него!

За да опишем истината за Вечното трябва да опознаем и двете Му страни. Те винаги се проявяват едновременно и предизвикват проявата на равновесните сили. За да има движение се нарушава равновесието - за да се възстанови и се възстановява - за да се наруши!

Ние приемаме кръговрата в природата като естествен и оптимален вариант за нейното съществуване. Защо не открием и кръговрата на Енергия – материя и неговата цикличност (квантов характер/, породена от нарушаване на равновесието и съответното му възстановяване!

От формулата на Айнщайн E / m = C² се разбира, че Енергията - E и материята - m са в някакво отношение равно на скоростта на светлината - C и то на квадрат - C²? Но нали максималната скорост е скоростта на светлината - C?

На всяко изменение на Енергията – Е, съответства и изменение на материята – m (симетрията спрямо оста х, обяснява огледалния принцип). За да се съхрани константният характер на скоростта на светлината – С, когато се извършва прехода Енергия – материя със скорост C, се извършва и преход материя – Енергия, също със скорост C. Процеса е едновременен и двупосочен и сумирането на двете скорости е естествено и равно на C²! Освен това, за да се съхрани равновесието в двата свята на измененията в  дясно - Е и m намаляват, съответстват изменения в ляво - Е и m се увеличават.

Тогава, какво сме ние? Не сме ли едно съчетание на: Енергия – материя, форма – съдържание, Душа – ген… в много светлина. Познаваме ли реалността в която живеем? Тя, като част от едно цяло, не е ли просто резултат обобщаващ двата свята, чрез нас в един – нашият! За да бъде Животът ни в  хармония, не трябва ли да опознаем и двата свята, за да можем да изживяваме по най-щастливият начин различните събития породени от „смесването” им?

 Енергията е в непрекъснато движение през нас и чрез нас! Когато тече свободно, предизвиква най-красивите ни изживявания, а когато не може да мине, се натрупва някъде в нас или около нас и се стреми силово да си направи път, предизвиквайки страдания! Необходимата Енергия за процеса наречен Живот, протича през нас и не може да бъде спрян. Затова нека не затваряме “кранчетата си”, за да не предизвикваме страданията си.

Всичко, съществува извън нас и в нас, независимо от осъзнаването му от нас и ни дава възможност да изразим себе си като одухотворим делата си чрез теория и материализираме идеите си чрез практика. По такъв начин можем да открием и изразим своята уникална индивидуалност

Силата на Живота е в неосъзнатият ни стремеж да разберем Вечното, заложен в нас като индивидуалност!

Всичко е взаимосвързано… и е в едно Цяло… и се влияе от всичко останало… и всяка частица от него съдържа информация за Цялото! От семето пониква дърво, а от дървото се ражда плод… съдържащ в себе си семето! Вечното е и единство на противоречия, стремящи се към равновесие. Ето защо и самият експеримент променя Вечното и Вечното откликва на експеримента. Цялото е живо! Всяко въздействие върху него го преподрежда и предизвиква изживявания, които от своя страна, също предизвикват изживявания в този който ги е предизвикал...

Животът е вечно противоречие..., ние също. Противоречива същност в противоречива среда – едно великолепно изобилие от възможности за Живот и една невъзможност да се дефинираме.

Нека разложим духовните и материални сили!

 Видимо се очертава противоречивата им същност спрямо оста у - бъдеще и минало! Интересното в случая е еднаквостта им, спрямо оста х, което прави възможно проявата на времето и пространството, тоест ДВИЖЕНИЕто!

Обречени сме да свършим работата, за която сме създадени, притискани от тези противоречиви сили и е по-добре да осъзнаем този факт! Не ни е позволено да бъдем други, защото работата трябва да се извърши. Резултатът е ДВИЖЕНИЕ!

 Вечното изживява себе си чрез теб… чрез нас! Работата трябва да се извърши от теб… от нас. То винаги има и други варианти и каква ще бъде ползата ти да се откажеш от тази си възможност за проява?

Любовта е възможността Енергията да “тече” през теб… през нас. Нашата отвореност за нея е преход от нещастие към щастие! Оптимизмът, държи “кранчетата” ни отворени.

Духовен свят	Умствен свят	Материален свят
Високи честоти	Ние сме някъде тук между тези противо-положности, търсейки свободата и изразявайки волята си! Какво велико изобилие от възмож-ности! Но избирайки едно-то, избираме и неговата противоположност, пре-дизвикваща в нас огромна съпротива. Нашето невежество за тази двойственост и нашите претенции ни правят борбени и нещастни. Невъзможно е да из-лезем победители на-рушавайки равновеси-ето на Вечното! То е помислило за себе си как да оцелява и ни е създало… Пуснало ни е на свобода да се проявяваме и ни е дало всичко, защото е сигурно че е неуязвимо. Тези противоположности са ограничения за невежес-твото ни, но са без-крайност, ако осъзнаем, че те пораждат еволю-ционното ни развитие! Какво съвършенство - капан и свобода в едно! И всичко зависи от избора ни, а той пък от степента на нашето невежеството. Аз избрах да бъдат безкрайност!	Ниски честоти
Вълни dt2 → 0		Частици ds² → 0
Енергия		Материя
Одухотвореност		Материалност
Душа		Ген
Движение		Покой
Теория		Практика
Съдържание		Форма
Вяра		Знание
Религии		Науки
Баща		Майка
Събиране		Разделяне
Издигане		Падане
Разширяване		Свиване
На вън		На вътре
Загряване		Охлаждане
Пара		Лед
Причина		Следствие
Сега		Тук
Невидимо		Видимо
Качество		Количество
Антитеза		Теза
Любов		Страх
Квант		Фотон
Време dt²		Пространство ds²
Електричество		Магнетизъм …
ds2 = ∞; dt2 → 0		dt² = ∞; ds² → 0

Основни закони, принципи и определения

Стремял съм се да изразя хипотезата си в съгласие и без да влизам в противоречие с общоприетите закони, принципи и определение. Търсил съм всеобща и обобщаваща хармония, вдъхваща жизненост и по-широко тълкуване на това което става с нас и около нас.

·        Всичко е Любов – съзидателен процес сътворяващ Единството на Вечното и произлизащ от Него;

·        Каквото е горе, такова е и долу – закон за подобието. Ние не измисляме, а само преоткриваме;

·        Закон за Единство и проява (борба) на противоположностите;

·        Закон за запазване на Енергията – Вечното е процес, възстановяващ нарушеното равновесие. Резултатът е движение;

·        Закон за преобразуването – нищо не се губи, само се видоизменя ритмично: ден – нощ, вълна – частица…;

·        Закон за причинно следствената връзка – нищо не е случайно! Някъде има отговор;

·        Всичко е Енергия - Е = m.C² ( Енергията = масата х скоростта на светлината² );

·        Всичко е вибрации – всичко трепти но с различна скорост, определяща нивата в йерархията на Вечното;

·        Идеална машина (Бог)– работата за която е създадена се извършва, но тя не съществува - КПД = 100%;

·        Обратна връзка – част от изходният сигнал се връща, за да се подобрят определени качествени параметри на системата. Смъртта е обратната връзка на Вечното.

Търсил съм обяснение за Вечното, като действащо и вечно съществуващо Цяло. Получи се един Динамичен модел на Живота, с чиято помощ се обяснява неговата същност! Приемайки този модел, пречупвайки познанията си чрез неговата логика, ще си обясните по-лесно противоречивата същност на Живота, а от там и на изживяванията си. Ще отхвърлите съмненията, ще осъзнаете себе си и Живота! Ще постигнете Щастието, защото то е хармонията между нас и Живота! Добре облечената истина ни прави красиви и ние се изпълваме с щастие!

вашето усещане за щастие – Нека това да бъде доказателството за валидността на модела!

Човешката машина

Човешката машина има седем различни функции:
1.  Мислене (или интелект).
2.  Чувства (или емоции).
3.  Инстинктивна функция (вътрешна работа на организма).
4.  Двигателна функция (външната работа на организма, движението в пространството и т.н.).
5.  Сексуална функция  (функцията на двете начала,  мъжкото и женското,  във всичките им
проявления).
Освен тези пет функции има още две, за които в нашия обичаен език няма наименования и които се
проявяват само във висшите състояния на съзнанието. Една от тях е висшата емоционална функция,
проявяваща се в състояние на самосъзнание, а другата е висшата умствена функция, проявяваща се в
състояние на обективно съзнание. Докато ние не се намираме в тези състояния на съзнанието, не можем
да изучим тези функции или да експериментираме с тях.  Ние знаем за тях само от тези,  които са постигнали тези състояния, които са ги изпитвали.
В религиозната и ранната философска литература на различните народи,  има много намеци за
висшите състояния на съзнанието и двете висши функции. Допълнителни трудности за разбиране на
тези намеци създава отсъствието на ясното разграничаване на двете висши състояния на съзнанието.
Това, което се е наричало "самадхи", състояние на екстаз или просветление, а в по-късните книжовни
носители  "космическо съзнание", може да се отнесе както към едното,  така и към другото, понякога
към опита на самосъзнанието, понякога към опита на обективното съзнание. Колкото и странно да ни се
струва,  ние имаме повече материал относно най-висшето състояние,  тоест обективното съзнание,
отколкото за промеждутъчното състояние на самосъзнанието, макар че до обективното съзнание може
да се достигне само след самосъзнание.
Изучаването на самия себе си трябва да започне с изучаването на четирите функции:  мислене,
чувства,  инстинктивната и двигателната функции. Едва след това може да се премине към
изучаването на сексуалната функция, тоест след достатъчно разбиране на четирите функции. Въпреки
някои съвременни теории, сексуалната функция в действителност се проявява в живота на по-следващ
етап, достатъчно по-късно, след като първите четири -вече напълно са се проявили и са я подготвили.
Изучаването на сексуалната функция може да бъде полезно едва след пълното осъзнаване на първите
четири функции във всичките им проявления.  В същото време трябва да се разбира,  че всяка
безпорядъчност или анормалност в сексуалната функция прави саморазвитието и самоизучаването
невъзможно.
В началото ние трябва да се постараем да разберем четирите главни функции. Аз смятам, че от само
себе си се разбира вашето познание относно това,  какво имам в предвид под интелектуална или
мисловна функция. Тук се включват всички умствени процеси:  осъзнаването на впечатленията,
създаването на представи и понятия,  разсъждаването,  сравнението,  утвърждението,  отрицанието,
словообразуването, речта, въображението и т. н.
Втората функция -това са чувствата или емоциите: радост, печал, страх, удивление. Дори и да съм
уверен в това, че на вас ви е ясно, как и с какво емоциите се отличават от мислите, ще ви посъветвам да
проверите възгледите си по този въпрос.  Ние бъркаме мислите и чувствата в нашето всекидневно
мислене и реч.  Но за да започнем да изучаваме самите себе си,  трябва ясно да знаем как да
разграничаваме всяко едно от тях.
Двете следващи функции, инстинктивната и двигателната са по-трудни за разбиране, тъй като нито
една от обичайните психологически системи не описва и не определя тези функции както трябва.
Думите "инстинкт", "инстинктивен", се използват неправилно, а понякога въобще без всякакъв смисъл.
В частност,  на инстинкта обикновено се приписват външни функции,  които в действителност
принадлежат на двигателната, а понякога и на емоционалната функции. Инстинктивната функция на
човека включва в себе си четири различни класа функции.
Първи клас:  цялата вътрешна работа на организма,  цялата т.  нар."физиология":  преработването и
усвояването на храната,  дишането,  циркулацията на кръвта,  цялата работа на вътрешните органи,
строежа на нови клетки,  елиминирането на отпадъчните продукти,  работата на жлезите с вътрешна
секреция.
Втори клас: т. нар."пет сетива": зрение, слух, обоняние, вкус, осезание, а така също и всички други
усети,  такива като усета за тежест,  за температура, за сухота ИЛИ влажност,  тоест ВСИЧКИ
индиферентни усети -  усещания,  които сами по себе си не предизвикват нито удоволствие,  нито15
неудоволствие.
Трети клас: всичките телесни емоции,  тоест всички физически усещания,  които са приятни,  или
неприятни. Това са различни видове болка или неудоволствие, например лош мирис или вкус и всички
видове физически удоволствия, такива като приятния вкус или мирис.
Четвърти клас: всички рефлекси,  даже най-сложните,  такива като смях, прозяване,  всякакъв вид
физическа памет -памет за вкус, мирис, болка, които са в действителност просто вътрешни рефлекси.
Двигателната функция включва в себе си всички външни движения, такива като вървене, говорене,
писане,  приемане на храна и паметта за тях.  Към двигателната функция се отнасят също така тези
движения, които на обичаен език се наричат инстинктивни, например хващането на падащ предмет без
всякакво мислене - инстинктивно.
Разликата между инстинктивната и двигателната функции е съвършено ясна и може да бъде лесно
разбрана, ако само си припомним, че всички инстинктивни функции без изключение са вродени и няма
никаква нужда да се учим на тях, за да ги използваме. В същото време,  нито една от двигателните
функции не е вродена и на всички тях трябва да се приучим, подобно на дете, което се учи да ходи,
рисува, пише.
Освен тези нормални двигателни функции,  съществуват още някои странни двигателни функции,
които представляват безполезната работа на човешката машина, т. е. функции, които не са влизали в
намеренията на природата, но са се формирали и заемат твърде значително място в човешкия живот,
като при това отнемат на човека огромно количество енергия. Към тях можем да отнесем образуването
на сънища,  въображението,  бленуването,  говоренето с някой за самото говорене и всякакъв вид
празнословие,  и въобще всички неконтролируеми и неподдаващи се на контрол проявления на тази
функция.
Четирите функции -  интелектуалната,  емоционалната,  инстинктивната и двигателната  -отначало
трябва да бъдат разбрани във всичките им проявления. Едва след това трябва да бъдат наблюдавани
сами по себе си.  Такова самонаблюдение,  с предварително разбиране състоянието на съзнанието и
различните функции, съставлява т. нар. изучаването на самия себе си. С други думи това е началото на
психологията.
Важно е да се помни, че при наблюдаването на различните функции е полезно, в същото време да се
наблюдава тяхното отношение към различните състояния на съзнанието. Да вземем трите
състояние на съзнанието -  сън, физическо бодърствуване  (буден сън)  и възможните проблясъци на
самосъзнанието, както и четирите функции - мислене, чувство, инстинктивна и двигателна.
Тези четири функции могат да се проявяват и по време на сън,  но тук проявленията им са
недостоверни и несвързани. Тях не можем да ги използваме така лесно по някакъв начин. Те просто
произтичат сами по себе си. В състояние на бодърствуване или т. нар."относителна съзнателност", те до
известна степен могат да ни служат за ориентири. Техните резултати могат да се сравняват, проверяват,
поправят. Макар че създават немалко илюзии, в обикновеното ни състояние, ние не притежаваме нищо
друго освен тях като материал.  Следователно е необходимо да ги използваме,  доколкото това е
възможно. Ако ние знаехме сумата на измамните наблюдения, измамните теории, измамните дедукции
и заключения в това състояние, бихме престанали да вярваме на самите себе си. На хората е неизвестно
колко измамни и погрешни могат да бъдат техните наблюдения и теории. Те продължават да вярват в
тях. Именно този пункт отвлича хората от наблюдаването на тези редки мигове, когато тези функции се
проявяват във връзка с проблясъците на третото състояние на съзнанието - самосъзнанието.  16
Всичко това означава, че всяка от четирите функции може да се проявява във всяко от трите
състояния на съзнанието. Резултатите във всеки отделен случай са различни. Когато ние се научим да
виждаме тези различия,  тогава ще разберем и правилното съотношение,  което трябва да съществува
между функциите и състоянието на съзнанието.
Преди да преминем към различията на функциите в отношението им със състоянията на съзнанието,
е необходимо да разберем, че съзнанието и функциите на човека представляват съвършено различни
явления.  Те зависят от различни причини и могат да съществуват независимо.  Функциите могат да
съществуват без съзнанието и съзнанието може да съществува без функциите.





На англ. "Mind". Често се превежда погрешно като мисъл. В действителност "mind", това значи
мисловно устройство, мисловно тяло. (Бел. от ред.)  14