Ти решаваш да си нещо…
- и се дефинираш в рамките на своите познания;
- и създаваш или търсиш реалност в която да се проявяваш;
- или най-често се подчиняваш на нечия реалност копирайки чужди модели на живот!
Вярваме в Конфуций, вярваме в правителство в партии... вярваме и в Бог! Вярваме, защото ние не знаем. А това което знаем, не може да обясни това което не знаем… и затова вярваме! Защо не открием, че Вечното е безкрайно изобилие и не е необходимо да се изолираме от него, определяйки се като идеалист или материалист. Можем да получим всичко, стига да не сме обвързани с доктрини и да осъзнаем необходимостта да следваме изискванията Му.
Нашите истини се проявяват създавайки Реалност!
Този свят е жив и откликва на нашите представи за него правейки ги реални но и илюзорни. Общоприетите истини създават по-силните реалности от които трудно се излиза. Но променяйки истините си и те се променят!
Ние живеем с илюзии поради незнание на истината за Вечното. Всяка илюзия съдържа истина, която я прави реалност, а всяка истина съдържа илюзия, която трябва да се осъзнае, за да има еволюция – Живот!
Стремежът ни към истината, ще извиква нови илюзии, които трябва да осъзнаем изживявайки ги. Осъзнаването на този процес, като естествен ход на Вечното, ни спасява от усещането ни за нещастие. Ето и някои въпроси, които могат да спомогнат да осъзнаем илюзорността на нашите истини:
· Слънцето е едно за всички, а защо едни са доволни а други не?
· Гледаме едно и също нещо и спорим. Защо?;
· Едни губят, други печелят. Защо?
· Какво е истина и трябва ли да зависи от гледната точка?
· Безсмислието на охлювчето устремено към върха на травката. А то дали мисли, че е така?
· Ние съвършени ли сме? Ако е така, какво съвършенство ни е създало?
Минало и бъдеще, време и пространство… – те се дефинират от нас, за да можем все пак да направим разбираем светът в който живеем – да се обозначим в безкрайното море! Живеем самоопределяйки се във Вечното! За да тръгнем на някъде ни трябва цел, намерение, усещане за необходимост…
Всеки има своят път! Но къде е той в тази безкрайност?
Човек живее в грях… Верният път е един, останалите са грешни! Нека осъзнаем изживяванията и чрез тях да преценим в кой път сме? Открием ли пътя си, за нас ще остане само удоволствието от усещанията ни за тук и сега и ще отпаднат затормозяващите въпроси – Защо с мен? Защо сега? Защо така?… Тези въпроси ни съпътстват и са един от начините, да осъзнаем и намерим пътя си
Ние имаме всичко и НИЩО НЕ Е СЛУЧАЙНО!
Ние сме живи и винаги нещо ще се случва с нас. Изненадай себе си и изживей мига от изненадата! Само така можеш да разбереш в кой път си и да направиш следващият си избор.
Случайният път ни носи само емоции. Те ни омръзват и откриваме, за кой ли път, че те нямат нищо общо със щастието.
Разумният път е по-възвисен, но е плод на нашият ум, на нашите претенции… Егото ни е задоволено… изпълва ни с чувства, но защо ли пак сме тъжни? Целта е постигната, но къде е щастието?
Интуитивният път се следва интуитивно. Щастлив ли си, значи си в него!
Всички пътища на човека са прави пред очите му; но господ претегля сърцата.
Книга Притчи Соломонови
Мечтите ни не са цел, не са и намерение. Те са мисли с които подхранваме Духовният свят и той се изпълва с нови идеи. Рано или късно те ще се материализират от нас самите или от някой друг. Ще положат начало на нови мечти… Всяка мечта заема съответното си място съобразно честотната си характеристика. Затова нека не спираме да мечтаем и да търсим щастието, за да се усещаме като частица от Вечното!
0 коментара:
Публикуване на коментар