петък, 28 декември 2012 г.

Телепортация - Новият начин за придвижване!

2

Дълго време бяхме лишени от възможността да излизаме на това ниво на съзнание, тъй като нашето развитие ни водеше през прекомерната концентрация на вещественото, плътното, това, което наричаме материално, и осъзнато отрязахме от себе си цял пласт съзнателно съществуване, който ни се струваше несъществуващ, само защото не можехме да го усетим с органите на чувствата. А защо осезателните ни органи не усещаха това, което на практика съществува?

Защото сме се настроили по такъв начин, че не улавяме вълните, които са над определена граница. И затова нашето неусещане на нещо изобщо не може да е доказателство за съществуването или несъществуването му.

Но ние сме на прага на това откритие и затова интересът към това свойството е понятен и оправдан.

Всеки от нас може да прави това и почти всеки от нас го прави всяка нощ, когато заспива. Ние наричаме тези пътешествия сън, а те всъщност не са нещо друго, а начален етап на телепортацията.

В този момент съзнанието ни пребивава във съвсем други пространства, да не говорим пък за тялото.

Ние съществуваме в други измерения, на други планети, мерим на себе си други тела, начини на живот и ситуации, а физическото ни тяло в този момент си почива и се възстановява.

Подсъзнанието ни добре разбира, че за съзнанието ни е недостатъчно да съществува само в един вариант на въплъщение, след като сме многомерни същества и като такива се стремим да превключваме от едно въплъщение в друго.

Но ако съзнателната ни част не признава това, че можем да живеем още някъде в друго тяло и друг свят, то тя блокира проумяването на това, че реално сме били там и изтрива за съзнателната ни част всички следи от пребиваванията ни.

И така - телепортираме се всяка нощ. При това без да полагаме труд, техниката вече е отработена с вековете, всичко се случва от само себе си, трябва само да легнем и да се отпуснем.

Но ние се вълнуваме от телепортацията във физическото тяло, т.е. искаме

физическото ни тяло да следва съзнанието ни в тези пространства, където сме пожелали да се преместим осъзнато. Това също е възможно, но при съблюдаването на някои условия.

Вселената около нас е пластична. Това е първото, което трябва да осъзнае този, който усвоява телепортацията на физическите тела. Макар да са ви учили, че светът наоколо е статичен, плътен и подложен само на малки промени, обусловени от еволюцията, на практика това не е така.

Вселената е по-подвижна, отколкото сте свикнали да мислите. Вселената е пластична, тя се формира всеки миг, тя се променя, както постоянно се променя небето над главите ви – то никога не е едно и също.


Вашето съзнание е способно да фиксира, да прави неподвижни определени точки в пространството около вас, независимо от това, доколко са отдалечени от физическото ви тяло.

За Духа няма разлика тук или на милиарди километри, той съществува във всички места и във всяка точка едновременно.

Това значи, че вие едновременно съществувате, или за да ви е по-ясно, имате потенциал за съществуване във всички точки на Вселената.

И това, къде се намирате в даден момент с физическото си тяло е обусловено само от фиксирането на вниманието и съзнанието за себе си в това физическо тяло и в това време-пространство.

Но Вселената е пластична, тя е подвижна и променлива. Вие винаги можете да се прехвърлите от една точка в друга, независимо от разстоянието помежду им, като преместите там фокуса на вниманието и съзнанието си.

Ако вземем като пример преместването в космическото пространство, в което звездите и планетите съществуват като определени опорни точки за преместване, то за да попаднете от Земята на Марс е достатъчно само да преместите фокуса на вниманието и съзнанието си върху тази планета.

Главното тук, ако се премествате заедно с физическото си тяло – преместване на осъзнаването заедно с физическото тяло.

Много често се случва човек да премести съзнанието си в друга точка на пространството, но го прави отделно от тялото, т.е. фокусът на вниманието му излиза от пределите на тялото му и следва указаното направление.

Поради което физическа телепортация няма, телепортира се съзнанието, духа, вие виждате картини от друг свят, но не можете да участвате в тях с физическото тяло, защото сте го оставили на Земята.

Главното при физическата телепортация е пребиваване вътре в тялото си постоянно – трябва да усещате себе си вътре във физическото си тяло, а за това ви е нужно отначало да се научите да усещате себе си в тялото си извън всяка телепортация, просто като живеете ежедневния си живот.

Концентрирайте се върху Духа, намиращ се във тялото ви, нека част от съзнанието ви постоянно осъзнава и усеща присъствие в своето тяло.

Друга част от съзнанието ви може да е заета с каквото и да е, но вие не сте длъжни да се премествате там изцяло. Осъзнайте присъствието си в този свят чрез присъствието на физическото ви тяло като носител на Духа в него.


Когато се научите да правите това достатъчно добре, ще можете да пробвате телепортация на неголеми разстояния като начало, макар и телепортация в рамките на един апартамент.

Как става прелитането от Земята на Марс през колосалните разстояния, които дори е трудно да измериш във километри?

Вселената е пластична, тя може да се събира, извива, съединява краищата си така, както ви е необходимо. Тя е създадена такава, че да ви е удобно да живеете в нея и постоянно се приспособява към нуждите ви.

Ако фокусът на съзнанието ни е в точката „планета Земя”, а искаме да се преместим на точката „планета Марс”, то ни е достатъчно да пренесем част от съзнанието си в точката „планета Марс”, да го фиксираме там и да го осъзнаем като реално съществуващо (мнозина от вас, попадайки в други части на Вселената в началото се плашат и не се доверяват на видяното, затова е важно да се повярва в това, че мястото наистина съществува), а след това да придърпате към това място останалата част от съзнанието си, която както помним, частично се осъзнава във физическото тяло на планетата Земя.

Пространството е пластично и затова за бързото съединяване на две части от съзнанието ви то се свива като съединява точката „планета Земя” с точката „планета Марс”. За миг това място, където се намира съзнанието ви на Марс, става единно време-пространство с това място, където сте на Земята. Може да се каже, те се наслагват едно върху друго, като дават възможност на Духа ви да съедини съзнанието си в единното цяло.


Заедно със съединеното съзнание става и преместване на физическото тяло.

Обаче тук има малък нюанс – в момента на наслагване на реалностите от вас се изисква да потвърдите, че наистина искате да преместите физическото си тяло от реалността на Земята в реалността на Марс.

Вие ще почувствате това, когато клетките на тялото ви завибрират особено и ще усетите, как ви тегли напред към тази картинка на Марс, която толкова реално виждате пред себе си и усещате като разкриващ се пред тялото ви портал.

В този момент Вселената иска от вас потвърждение за изпълнение на операцията по преместването и тук ще е нужно ясно и точно да изразите намерението си, просто да помислите, да почувствате или кажете на глас „да”.


Ако направите всичко това правилно, т.е. ако се научите да осъзнавате себе си едновременно на две места и да задържате фокуса на вниманието си на двете места, то телепортацията от една на друга планета няма да ви е проблем.


четвъртък, 27 декември 2012 г.

Новото мислене между "Конфликтите на Интереси"

2
През пътят си към хармония, човечеството постоянно е изправено пред различни

сблъсъци на интереси...


Животът не е нищо друго освен борбата между зъл и добър гений, като злия си мисли че владее всичко, но винаги печели добрия.



Обикновенно има две основни идеи, които се противопоставят една на друга...

От тях произлизат много други малки но те принадлежат и са дъщерни на основната.

Знаейки или не, всеки принадлежи на една от двете.
Имайки предвид цялостният образ изграден за едно човешкко същество то определено иска да спечели, иска власт и подкрепя една гледна точка.
За щастие всяко правило си има своето изключение.
С течение на времето и на човешка еволюция, са се появили и различни модели на познатите досега.

Те сформират една група от ново мислещи хора, които идеи не се оповават на егоистични подбуди и интереси.

Докато основните са във противоречие и конфликт, новото мислене напредва с огромни темпове, довеждайки до предимство пред останалите...
Те не се състезават и точно затова при тях не съществува напрежение или страх от загуба.
Техните интереси са сформирани поради съвсем различни причини, необясними за изоставащите от тях.
Това изоставане обаче позволява на новото мислене да вижда картината от високо и по този начин да владее положението.

Поради това тяхно различно отношение към нещата, те получават големи привилегии но и една основна отговорност.

Да хармонизират двете враждуващи групи.
Това се оказва основният и единствен техен ангажимент.
Заради огромните усилия, които трябва да положат.
Процесът е дълъг, нужни са количествени изменения и качествени промени.

вторник, 18 декември 2012 г.

Имаме ли власт над Живота си или всичко е Предопределено?

2
Нека разгледаме едни дълго разглеждани въпроси, вълнуващи хората..

Съществува ли съдба?
Всичко предопределено ли е вече?
Не сътворяваме ли ние нашите съдби?

А как ви се струва тези две на пръв поглед самоотричащи се теории, да съществуват заедно?

Поглеждайки нещата глобално можем да забележим следните закономерности :

Ние имаме гени и ДНК, които са виновни затова как изглеждаме, много от нещата които харесваме или мразим, нашите качества и слабости.
Семейството, в което ще се родим, нашите родители, братя и сестри също не избираме.

Хората, които срещаме също са предопределени, срещайки ги, те ни учат на нещо, чрез тях поправяме грешките си и се развиваме.
Научаваме се да споделяме и да обичаме.
Осъзнаваме своите грешки, усвоявайки нови познания и умения.

Рано или късно ние стигаме нивото, което трябва да стигнем.

Врачки, ясновидки, гадателки, гледачки виждат в бъдещето, миналото и къде ли не.
Някои от тях успешно.
А това не значи ли че всъщност всичко е написано и предопределено?

Не се ли чувствате като една празноглава пионка?
Каквото и да правите ще стане това, което е писано
.... ДА, АМА НЕ ТОЧНО!

Сега бързо се събудете и започнете да мислите по-обстойно!

Създаден си, за да създаваш!
Вие, както и всичко наоколо сте СЪЗДАДЕНИ...
Процесът създаване е всъщност движещата сила, даваща на хората правото да се докоснат до нещо по-висше, до чувства създали тях самите, до хармония и цялостност във всички аспекти на личноста.
Ако този процес не съществуваше, нямаше да ни има и нас.
Ние всички, сме създатели на нашата собствена реалност, ние създаваме предпоставки за случващото се с нас, ние сме тези които пишем своята съдба.

Двете теории продължават да си противоречат, но сега ще ви кажа къде се срещат...

Ние сме привлекли всичко случило и случващо ни се.

Душата е нещо вечно, което се развива и еволюира.
Развивайки се тя преминава през определени трудности и проблеми, прави грешки...
Изоставяйки своите проблеми и недостатъци, тя ги среща отново и отново за неограничен период, нужен и да се поправи.
А мястото където ще се поправим е мястото където ще се родим, както и хората, които ще срещнем.
Грешно е да мислим, че ако не полагаме усилия, ще бъдем избутани напред.
Ако ние самите не полагаме усилия, всъщност вървим назад.
А предполагам не искате да станете примитивни и първични като животни, докато друга част от населението е решила да върви напред?

Как така се правят успешни предсказания?

В света има различни енергийни нива на проявление.
В зависимост от тяхната честота се проявяват различни материални същности.
Гледайки сегашното енергийно и вибрационно състояние на човек, те могат да му предскажат бъдещето.
Но то се случва само тогава, когато не са променени тези нива и нагласа в самия човек.
Ако те се променят нищо от това предсказание не се сбъдва.
Затова в известен смисъл, ходейки на врачки и научавайки за своето бъдеще, те могат да го променят и да избегнат нежелано събитие, променяйки се.

НЕКА НЕ ЗАБРАВЯМЕ И СЛЕДНОТО:
Някои хора наричат с името СЪДБА, тези случки и явления, зад които всъщност стои нещо друго - БОЖЕСТВЕНИЯ ЗАМИСЪЛ


В Заключение:
Съдба съществува, но тя е създадена от нас, ние сме предопределени да бъдем себе си, да бъдем в хармония със заобикалящия ни свят и хората в него, но преди това трябва да извървим дълъг път, често пъти болезнен, за да стигнем до крайната ни цел - САМИТЕ НАС!


Mедиите, проводници на псевдонаука и псевдоизследвания

2
Бен Майкъл Голдейкър е британски лекар, психиатър, професор по обществено здраве в

Оксфордския университет и писател на научна литература.. Основното му качество по собствените му думи е, че умее да чете критично научни доклади за проведени експерименти. Oбича да се рови в бележките в книгите, които уж обосновават някое твърдение от типа, че витамин С е по-добър за лечение на СПИН от ретровирусните лекарства.


Ето и част от неговата книга „Псевдонауката

Mедиите, проводници на псевдонаука и псевдоизследвания


“Изневярата е генетично вродена”, казват учени. “Алергията към електричество е реалност”, твърди изследовател. “В бъдеще всички мъже ще имат големи пениси”, заявява еволюционен биолог от Лондонската школа по икономика.

Тези истории са налудничаво празнословие, запълващо място във вестника, маскирано като наука, което достига най-чистата си форма в разказите за това как учените били”открили” формулата за нещо си. Колко са шантави тези многознайковци. Напоследък може да сте се запознали с идеалния начин за ядене на сладолед (A x Tp x Tm ⁄Ft x At + V x LT x Sp x W⁄Tt = 3d20), идеалния телевизионен ситком (C = 3d[(R x D) + V] x F⁄A + S, според “Телеграф”), идеалното варено яйце (“Дейли Мейл”), идеалния виц (пак “Телеграф”) и най-депресиращия ден в годината ([W + (D - d)] х TQ M x NA, в почти всички вестници по света). Мога да изброявам още.

Тези истории неизменно се пишат от научни кореспонденти и са следвани непосредствено – за всеобщо одобрение – от коментари на хуманитаристи за това колко изкукали и не в час са учените, защото за бункерната нагласа от моята хипотеза за “пародията” тъкмо това е примамливото в тези истории: те разчитат на обществената представа за науката като безсмислено, маловажно многознайство.

Те се пишат също така и за пари, за да лансират продукти и да запълват страниците евтино, с минимално журналистическо усилие.

четвъртък, 13 декември 2012 г.

Паулу Коелю: творчество - успех - пари!

2
Паулу Коелю



Успял да достигне до сърцата на много хора, помогнал на загубили своят път, успявайки да върне Вярата и Надеждата.

В книгите си той преоткрива самият себе, задава въпроси с отворени отговори, като по този начин всеки допълва отговора сам за себе си, чувствайки се част от решението.

Когато попитате кой е?
"Аз не знам кой съм аз. Аз съм в постоянен процес на самооткриване. Аз съм мистерия сам за себе си и бих искал да остана такава.

За успеха и целите в живота
Първо бъди щастлив с това което си, там се крие успеха.
Целта е пътеката, която си избираш.

Не ме питайте защо имам такъв успех, въпросът е погрешен
Когато разбера защо имам успех, ще започна да следвам формула.
От този миг ще бъда изгубен.


Несъмнено е важно да имаш цел в живота, но както съм казвал удоволствието не е свързано с целта, а с начина по който я постигаш.

За трудностите
Той описва неибежността от трудности в живота и как правилно да ги възприемаме.

Не ми беще лесно. Когато казах че искам да стана писател, нашите рекоха:
"Да, може да си писател, но първо върви в университета и вземи диплома."
Запитах себе си какво значение има тя?
Не може да стана инженер например като баща ми и да пиша в свободното си време.
Няма да се получи.
Човек трябва да вложи сърцето и душата си в своята мечта.


За мечтите
Погледни в себе си, там ще намериш отговорите на всички въпроси.

Човек винаги знае коя мечта е правилна за него.
Ако не забравиш младежките си мечти, имаш работа, трябва да осъществиш личната си легенда. В началото на живота човек знае какво иска.


За книгите му
Олицетворение на душевността.

Книгите ми задават въпроси.
Аз не отговарям на въпроси, не вярвам в отговори.

Когато задаваш въпроси, държиш отворена врата.
По-интересно е да имаш отворени въпроси и да живееш с тях.
Ние искаме да котролираме всичко, но не можем.
Не може да котролираме всичко. Ако успем да разберем това животът става приключение.


Как се справя с проблемите
Почувствайте!Не се съпротивлявайте!

Някой дни са мрачни, душата ми е изпълнена с мрак.
Това прави животът ми интересен, разбирам по-добре мрака в душата си и се опитвам да го превъзмогна... Няма да кажа че се пречиствам, по-скоро се уча да живея с него
.

Виждал съм много съсипани хора, защото се опитват да бъдат съвършенни.
Казват си:
"Първо ще стана съвършен, после ще направя нещо"
Това е невъзможно!
Добрият Войн на светлината разбира че е слаб, съмнява се, има стълкновения всеки божи ден но продължава да се бори и да се радва на борбата.
Не се чувства виновен.
Понякога е тъжен и потиснат, но знае че въпреки тези чувства, се бори за нещо.
Не спирайте да се съмнявате.
Ако това се случи, значи сте спрели да вървите напред.


В заключение:

Имал съм и възходи и падения, моменти, в които съм се чувстал уверен и такива, в които съм изгубен.
Когато накрая постигнах успех, имах множество белези.
Казах си: Приеми нещата спокойно, не полудявай, не мисли че си станал много важен, живей според изискванията на човешката си природа.


Нормално е всичко от което забравяме кои сме и какво искаме, така може да работим за да произвеждаме и да печелим пари .....

сряда, 12 декември 2012 г.

Знаеш ли кой си? Ако имаш Пастир си Овца!

2
Съвсен нормално е да не знаеш кой си...
Човек не е един единствен, той постоянно се променя
.


Ако днес те питат кой си, дали ще отговориш същото след пет години.
Ако днес мислиш едно, дали няма да мислиш друго утре.

Дано да си от тези хора които имат късмета да останат деца през целия си живот..
Да гледат на всичко в живота като нещо ново, да им е интересно, да го разучават и да се забавляват.

Дано не си от масата, които си мислят, че знаят кои са и имат твърдо мнение по всички въпроси.

Открий възможноста да гледаш на живота от различни страни и по този начин всеки път да го виждаш като ново усещане и изживяване и да му се радваш...

Хора които се мислят за здравомислещи се оказват от типа, които възприемат себе си много насериозно, за тях чуждото мнение не съществува, диалога им с хора е безмислен поради липсата им да виждат нещата различно.

И за съжаление те не откриват пълната и истинска същност на думата щастие.
Тяхното щастие е изкуствено създадено.

Но те имат своя принос за света, без тях цели системи не биха съществували..
Системи за печелене на пари, за манипулация с цел лична изгода...

Разликата между тези два типа мислене е че всъщност хора с по широка представа за света контролират масата овце.

И дали в крайна сметка тези ограничен кръг от хора всъщност не са оставили свободен избор на това от коя страна да се намираш.

Може би тези, които не се чувстват и не търсят своята лична свобода са тези които сами избират да са овцете... Търсейки сигурността да бъдеш овца и всеки ден, техния пастир да ги води на паша, където сладко сладко да пасат трева, мислейки това за единствен начин за оцеляване.



От другата страна стои техният Пастир, който контролира как те да пасат и къде има най-вкусна трева, заблуждавайки ги че няма по-хубава.


...Но не след дълго идва ден и хубавите, сладки овчици биват изяждани и използвани за нуждите на стопаните си...дори без да се усетят ...

Връзката между Стопаните и Пастира е пак аналогична като тази при Овце-Пастир.
Пастира изпълнява нарежданията на Стопаните чакайки своята облага.
Стопаните никога не се занимават пряко със овцете, винаги избират някой, който познава овцете добре и знае как да ги събира ако кривнат от "правилният" път.

Искам да разясня, че не всички Стопани търсят лична облага.
Има такива които опитомяват овцете и въпреки различията помежду им, Стопаните знаят, че тяхната задача е да помагат на тези овце а не да ги изяждат.


Трябва да е ясно че има голяма разлика между вида Стопани.
Стопани осъзнавайки своята сила над другите често злоупотребяват със своите овце, точно такива опиянени от своята власт изяждат овцете, забравяйки най-важната подробност да живят в хармония с тях и да ги обичат въпреки всичко.

Някога и те са били овце, преди да разберат кои са, не трябва да забравят че както те самите, така и всичко около тях са различно проявление на една и съща реалност.





четвъртък, 6 декември 2012 г.

Факти в сянка

2

Това невероятно перуанско
произведение е 167 метра дълго
и е прецизно насочено към север-юг.
Но кой го е направил, кога
или защо, никой не знае.

  • Платото Наска в Перу е открито през 1926г.

Археолозите смятат, че тези
геоглифи или рисунки по земята
са направени от цивилизацията Наска
между 500г преди н.е. и 750г от н.е.
Най-дългата от тези напълно прави
линии се простира на 48 километра.

От земята никакви рисунки не се
виждат, дори и от съседните хълмове.
Могат да бъдат видени само от небето.
Каква им е целта тогава?
Най-вероятно са били пътеки,
използвани за церемонии.
Както казват археолозите, тези
рисунки са направени за вървене.
Определено тук има
нещо повече от това.


  • Не далеч от Наска е намерена пирамида.

Може би има още 40 такива,
но мястото не е добре разкопано,
поради липса на финанси.
И това не е единственото,
което Перу споделя с Египет.
Има мумии тук и формата
на черепите им е подобна
на черепа на Ехнатон,
египетският фараон.



  • В Куско има гигантска

стена, построена от инките,
със същите несиметрични
блокове, които видяхме в Египет.
Виждаме отново същото
нещо при Саксайуаман.
Несиметричната строителна техника, която прави тези здания
издръжливи на земетресения.
Не трябва да подценявате
колко усилия са били нужни
за подготвянето на
повърхността на всеки блок.


Ако ги поставите на
карта, това място и Куско,
и още едно свещено място, Кинку,формират перфектен триъгълник.
Не мога точно да обясня защо
тези разстояния и хектометри
или километри съвпадат
с други места по света.
Но доказателството е там,
значи трябва да има причина.







Тези красиво изработени

  • стени в Мачу Пикчу поразително

приличат на сградите, обкръжаващи
Великата пирамида в Гиза.
Тук също виждате
приликите в стилът на строене.
Това трябва да е нещо
повече от съвпадение.
На всички тези древни места
намираме същите строителни техники.
Същият голям размер на строене и
същата прецизна ориентация по компаса.



Трудно е да си представя, че инките са
били в Египет. Не мога да го повярвам.
Дори тези древни хора
да са си комуникирали,
това не обяснява защо местата
са на същата права линия.
И защо тази линия е под ъгъл
от точно 30 градуса с екватора.
И мистерията не свършва до тук.


  • В Мексико, също както в Гиза,

има три главни пирамиди.
Те са: Пирамидата на
Слънцето, Пирамидата на Луната
и Пирамидата на пернатата змия.
И също както в Гиза, главната
пирамида е прецизно ориентирана.
Невероятното е, че
Пирамидата на Слънцето,
както много други
конструкции, е построена да
отразява точно феномена,
който наричаме равноденствие.



  • Дори в Китай има древни пирамиди.

Тези пирамиди са
направени от кал и глина.
Виждаме ги на тези
снимки, но е невъзможно
да ги посетим, защото
китайските власти не разрешaват.
Има стотици такива китайски пирамиди,
но малцина западняци са ги виждали.

Китайците садят дървета по пирамидите.
Когато те се покрият от гората, никой
няма да може да разкрие мистерията им.




Йероглифна писменост,
мумифицирани тела,
големи астрологични умения,
техника на строене
устойчива на земетресения.
За случайност ли говорим?






Като опънем чертата от
Великденският остров до Гиза,
всъщност е част от
40 000 километров кръг.
В реалността, разбира се, няма такива
дълги връзки на светлинни години.
Не е възможна връзка през
толкова много време,
свързваща Великденският
остров и египетските пирамиди.
Този кръг, широк сто километра, минава
през много важни
древни места по света.

  • В Перу минава през
  • Паракас,
  • Наска,
  •  Олянтитамбо,
  • Мачу Пикчу,
  • Куско,
  •  Саксайуаман,

и Пирамидите в

  • Паратоари.

В Африка пресича

  • Мали и

мистериозните земи на догоните,
където са познавали звездите Сириус
Б и Ц преди който и да е астроном.

  • Алжир и Тасили н'Ажер, където

е нарисуван марсианският бог.
В Египет минава през оазисът

  • Сиуа

и храмът на Амон до

  • Великата пирамида в Гиза.
  • После пресича Петра...
  • Ур, където е роден Авраам,
  • Персеполис в Иран,
  • Мохенджо Даро, в Пакистан, където

нечетливи писания са намерени,
подобни на тези от
Великденският остров.
После пресича места, които винаги са
били познати като домът на боговете.

  • Кхаджурахо в Индия, 
  • Паяейв Мианмар, 
  • Сукотай в Тайланд,
  • Ангкор Ват и 
  • Пра Вихеар в Камбоджа.

И свършва с най-изолираното
и мистериозно
място на
Земята -

  • Великденският остров.


Има изумителна
прецизност в тази подредба.
Въпреки, че много от тези места
датират от различни времена,
повечето са построени върху руините
на още по-древни свещени места.
Но по някое време в
древността, някой е построил
редица свещени места по
тази линия, обикаляща света.
Линията е дълга колкото екватора.




Колкото и да е изненадващо, открита е
връзка с ранно откритие за пирамидите.

През 20 век, астроном
и свещеник, Моро,
показва меридиана, минаващ
през Великата пирамида,
разделящ Земята на две равни части,
правещ Гиза централна
точка на планетата.
20 века преди него, Агатархид твърди,
че Великата пирамида е
географско отражение на Земята.
И земите от двете страни на Великата
пирамида са със същото разстояние,
определено при екваториалното движение
през пространството за една секунда.
Във физиката това показва скоростта на
въртене на планетата ни по остта си.
Всеки аспект от Великата
пирамида е свързан
с определени числа,
свързани със света.
Но много хора не
могат да повярват в това.


Всички усилия на египетския
интелект са се стремяли
към геометричен
перфекционизъм в сградите им,
защото монументите им е трябвало
да се свържат с боговете.
От първата пирамида
до последната статуя,
всичко е с цел космически баланс.
А да бъдеш част от
този космически баланс
е дългът и желанието
на всеки египтянин.



Моят анонимен приятел
начерта две окръжности.
Една отвън и една вътре
в основата на пирамидата.
Той извади дължината
на вътрежната окръжност
от дължината на външната окръжност.
Странно, това е скоростта на
светлината. Няма съмнение.
Това е скоростта на светлината
в милиони метри в секунда,
това е числото от пирамидата.
- Нямам какво друго да кажа.
Учените може да виждат тези факти като
неприятни, но са трудни за отричане.







„Религиите по света”

2


Религията бива определяна като израз на обществената вяра, нагласа и обичаи, които са свързани със свръхестественото. Въпросът, от какво точно се състои религията, е много спорен и с него се занимават теолози, социолози, антрополози, както и обикновени хора. Това е светоглед и светоусещане, за които характерен белег е вярата в божествените сили и които отразяват отношението на човека към Бог. Най-ранни прояви на религията са фетишизмът, магията, тотемизмът, анимизмът и др. Впоследствие се създават по-сложни и по-висши форми (виж политеизъм). Най-висша форма на религията е монотеизмът. Всяка религия е единство от определени религиозни идеи, съответен на тях култ и религиозни чувства. В България конституцията осигурява свобода на мисълта и съвестта и избор на религиозни или атеистични възгледи за вярващите и за атеистите. Традиционна религия е източноправославната. Има и мюсюлмани, католици, протестанти и др.
Религията като форма на обществено съзнание е играла и продължава да играе важна роля върху общественоикономическото развитие на Балканския полуостров. Тя е един от основните фактори, въздействащи силно върху културното развитие на народите, етническото им самоопределяне и поведение (включително и репродуктивното). Думата религия е от латински произход и означава благочестие, набожност, святост.
Необходимостта на човешката цивилизация от религия идва от нуждата от ред и законност, от нравствена ценностна система, от вечния стремеж на човека да открие и да се доближи до своя Творец, от порив за спасението на живота и отвоюване от смъртта, което значи – жажда за безсмъртие.Етимологичният анализ на думата отвежда до лат.religio- свещено задължение, свещена връзка, обожание. Изследователите често приемат религията като присъща на човешката същност и говорят за homo religiosis- вродена религиозност, защото в нея се оглежда идеята за преход на крайното с безкрайното, за вечната метаморфоза на живота от едно състояние в друго. Тя увеличава малкото време на индивида до размерите на Голямото време, изравнява микрокосмоса с макрокосмоса. Аспектите при разглеждане на религията са много – тя е учение, идеология, поведение, душевност, игра на въображението, рожба на културата, магичен бунт срещу смъртта, болка, милост и скръб за самите нас, изправени пред бездната на Времето, драма на съзнанието, което се ражда с мисълта за преходността и с опитите за преодоляване на смъртта.





   Юдеизъм: Една от най-древните религии. Зачатъци на юдеизма могат да се открият във второто хилядолетие преди новата ера, сред евреите живели на територията на Палестина. Възникнал като политеистична форма, юдеизма, през първото хилядолетие преди новата ера, постепенно се трансформирал в монотеистична религия.
Юдеизма е основан на догматите: признаване на единния бог Яхве, богоизбраност на еврейския народ, вяра в месията, който трябва да съди всички живи и мъртви, а поклонниците на Яхве да отведе в обетованата земя, Стария завет (Танаха) и Талмуда са святи.
Съгласно общо християнските представи, евреите в дохристиянския период са били убедени в своята богоизбраност и в изключителността на собственото спасение. Другите народи трябвало да влязат в месианското царство изключително в качеството на победени и на роби. Тази богопротивна горделивост се смята за причина за отхвърлянето на еврейския народ  и неговото поражение през 70 - 135 год. от н. е.
По християнската и юдейска митология, на еврейския народ е било съобщено божествено откровение. След така наречения Вавилонски плен, е започнало изучаването от еврейския народ на съобщеното откровение, което е отнело повече от десет века, до завършването на Талмудите - Ерусалимския и Вавилонския, съответно през ІV и VІ век от новата ера.
Първоначално юдеизма бил разпространен на много ограничена територия и почти не излизал извън пределите на неголямата Палестина. Проповядваната от юдеизма религиозна изключителност на евреите, не способствала за развитието на прозелитистическата дейност. Следствие на това юдеизма, с незначителни изключения, винаги е бил религия само на еврейския народ. Обаче своеобразната историческа съдба на евреите е довела до разселването на последователите на юдеизма по всички страни на света.
Едно от първите литературни произведения на юдеизма е Тора (Петокнижието), първите пет книги от Стария Завет: Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие. Най-стария паметник на юдейската и християнска религия. Основната част от Тора е била създадена през ІХ - VІІ век пр.н.е. Окончателната редакция и първа публикация на Тора е от V век пр.н.е. в Ерусалим.
Талмуд. Събраните закони на юдейската религия. Явява се основния богословски сборник на юдеизма.
Талмуда се е оформял в продължение на много векове, от ІV век пр.н.е. до ІV век от н.е. Столетия наред първоначалното съдържание на Талмуда се е предавало устно от поколение на поколение. Затова за разлика от Библията (писания закон) Талмуда е наречен устен закон.
Писменото оформление на талмудическите материали е започнало през ІІІ век от н.е. и е завършило през V век (Ерусалимски Талмуд). Вавилонския Талмуд е бил завършен през VІ век. В основата на Талмуда е залегнал Стария завет, особено първия му раздел - Петокнижието, Мойсеевия закон или Тората. Основната задача, която са си поставяли талмудистите - съхраняването и укрепването на библейското вероучение, приспособяването му към променящите се условия на живот. Разработените правила са способствали за още по-голямата национална затвореност и религиозна обособеност на еврейския народ.
Първите закони на Талмуда са установени през периода когато Юдея е била включена в империята на Александър Македонски (332 го. пр.н.е.), и елинизма е нахлул в затворения свят на древните евреи. В продължение на три века (от ІV до ІІ век пр.н.е.) Юдея е изпитала върху себе си силното влияние на гръцката култура. През ІІІ век пр.н.е. книжниците-хасидеи са се опълчили против елинистите, заставайки на защитата на \"вярата на бащите\". За да съхранят мойсеевия закон в новите условия, хасидеите се заели с тълкуването на Тора, в резултат на което се е появил сборника Мишна ришона (Първо повторение на Тора). Този сборник частично е влязъл в състава на Талмуда, както смятат, в силно преработен вид. Мишна е цитиран по трактати, глави и  параграфи.
През 141 го. пр.н.е. в Юдея се е установила властта на Макавеите, обединяващи в едно лице духовната и светска власт. Против Макавеите се опълчва старата първосвещеническа династия на Садокидите, които са били привърженици на компромиса между мойсеевия закон и гръцката философия. Хасидите в борбата си против садукеите са разчитали на фарисеите - произлизащи от средните слоеве на населението, които били противници на гръцката философия и яростни защитници на Тората.

Секти

Караими. Юдейска секта, възникнала през VІІІ в.пр.н.е. в Багдад. Получила широко разпространение в Персия през ХІ век, а след това се разпространила по Средиземноморието, на Крим, в Литва и Полша.
За разлика от юдеистите не признават устната традиция на равините, Талмуда и Мишна. За свещена книга признават само Стария завет.
За разлика от ортодоксалните юдеи, каримите допускат смесването на млечни продукти с месо в храната, не носят талисмани, събуват си обувките преди влизането в синагогата, игнорират доста церемонии. Поради отричането от каримите на равините, бракове между тях и ортодоксалните евреи са невъзможни, което създава сериозни битови усложнения.
В днешно време каримите живеят предимно в Крим и Израел. В края на ХХ век тяхната численост е от10 до 20 хиляди.

Месиански евреи (Юдео-християни). Синкретическо юдеистко течение, образувало се през втората половина на ХІХ век. Мястото на зараждането му е неизвестно, тъй като историците отбелязват практически едновременната му поява в САЩ, Великобритания и Молдова.
Течението обединява евреи, приели християнството, признаващи Христос като месия, но максимално съхраняващи юдейските обреди, вярвания и култ. Вероучението на месианските евреи е най-близко до петдесятничеството.
Религиозните служби в общините се извършват в петък вечерта. Традиционните еврейски празници се съблюдават без изменение.
През 1915 год. е създаден Съюзът на месианския юдеизъм в Америка, обединяващ всички общини на месиански евреи в САЩ.
В края на ХХ век общини на месиански евреи са се съхранили предимно в САЩ, където наброяват повече от 1500 - 2000 привърженици. След 1991 год в Русия са се появили неорганизирани общини на месиански евреи, нямащи общ център и единна идеология.

Самаритяни. Отделен клон на юдеизма. Поддържа се от малочислена (не повече от 1000 човека в края на ХХ век) група самаритяни, живеещи недалеч от Наблуз.
 Основно разногласие между самаритяните и юдеите, довело до вражда, се състои във възникналия през ІV век от н.е. спор, по повод мястото избрано от Мойсей за строителство на Храма. Юдеите се придържат към становището, че става въпрос за планината Мория в Ерусалим, а самаритяните твърдят, че става въпрос за планината Харизм, близо до Наблуз.
Самаритяните считат себе си за единствените автентични съхранители на Завета. От книгите на Стария завет признават само Петокнижието и книгата на Исус Навин. Отхвърлят книгите на пророците и Талмуда. Самаритяните имат собствен календар. Помежду си общуват на древния арамейски диалект, а в бита - на арабски език.
Самаритяните признават съботата и юдейските ритуали за приемане на храната. Съхранен е и ритуала за умъртвяване на животните. В повечето случаи е забранено да се яде месо. Пасхата се празнува на свещената планина Харизм, където се принасят в жертва седем агнета.

Йеховисти-илиинци (Дясно  братство, Сионска вест). Руска синкретическа секта, произлязла от православието и съчетаваща елементи от християнството и юдеизма. Основана през 1846 год. на Урал от щабс-капитана в оставка Н.С.Илин под влиянието на мистическите идеи за обединението на всички вероизповедания.
Основа на вероучението е съчинението на Илин \"Сионската вест\", централно място в което заема предсказанието за Армагедон. Членовете на сектата смятат, че на Земята вече е трасиран пътя на Антихриста, тъй като в резултат на множеството лъжеучения християнството е разкъсано на 666 части. Всички хора, според твърденията на Илин са разделени от Господ на стоящи отдясно и отляво от него. Десните (праведниците), при приближаването на царството на Христос, ще се окажат заедно с еврейския народ на Сионската гора, ще ги зачислят като светци в Ерусалим, който ще бъде преименуван на Херенбург. Левите (сатанистите), към които се причисляват католиците, юдеистите, мюсюлманите и будистите, ще попаднат в ада.
Илинците празнуват съботата, не ядат свинско и изпълнявят ред други юдейски предписания. Отбелязват юдейските празници. Нямат храмове. Молитвите си извършват нощно време и ги съпровождат с химни и мотиви от народни песни. Православните обреди и тайнства се отхвърлят. На членовете на сектата се забранява да изпълняват задълженията към държавата, в това число и да служат в армията.
Числеността на сектата в края на ХХ век е няколко хиляди човека живеещи на Урал, Северен Кавказ, Украйна и Казахстан.

Хасидизъм. Мистично течение в юдеизма. Възникнало в Полша през ХVІІІ век, под влиянието на протеста против формализма на равините. Вдъхновител на течението станал Израил бен Елиезер (Бешт), който на основата на Кабалата създал собствен вариант на юдеизма.
Според учението на хасидите, Бог е добър по своята природа, а човекът е център на творението. Според учението на Бешт, набожността е по-важна от образоваността.
Хасидите се придържат към крайно ортодоксални и остарели възгледи и обичаи, предимно в бита. Особено това се отнася за отношенията към жената, които са задължени да се стрижат до голо, да носят перуки, не могат да се украсяват, да не се разсъбличат напълно дори пред съпруга си., забранено им е да се хранят на една маса заедно с мъжете.
Бешт бързо развил своето учение, независимо от съпротивата на равините. В крайна сметка хасидизмът е стигнал до компромис с ортодоксалния юдеизъм. В днешно време числото на привържениците на хасидизма е незначително, но те традиционно имат голямо влияние на политиката в Израел.

Денме (Мааминим, Сабатианство). Мистическа секта от юдейски произход.
Група евреи от гр. Салоники, участваща в масово месианско движение, обхванала повечето еврейски общини на Европа и възглавявана от Сабатай Цви, приела в средата на ХVІІ век следвайки своя водач, исляма. Външно оставайки мюсюлмани, денме изповядват собствен не ортодоксален вариант на юдеизма. Сектата е имала таен характер.
Денме са вярвали в божествеността на Сабатай Цви и са разглеждали неговото появяване като второ пришествие на Христос.
Опирайки се на собствена интерпретация на Кабалата, денме са се стремили да допълнят \"Земната Тора\" с мистическата \"Тора от бъдещите времена\", предписваща всичко това, което класическата Тора и Талмуда са забранявали.
В култа на денме влизали оргиястически обреди.
Денме са създали своя религиозна литература на испано-еврейския език джудезмо, примери от която, поради тайния характер на сектата, са се запазили много малко. В началото на ХХ век денме са преминали изцяло на турски език.
В началото на ХVІІІ век в сектата настъпил разкол, в резултат на който, са се образували няколко враждебни една на друга групировки.
През 1924 година денме били изселени от Салоники, в рамките на сключеното споразумение за обмяна на население между Гърция и Турция, и се заселили в Истанбул, Едрине и Измир, и окончателно се превърнали в етнически турци. Само една от групировките на денме - каракашлар (коньосос), съществува и до днес.Числеността на тази действаща в строга секретност група, по разни оценки, се колебае от няколко стотин до няколко хиляди души.

Черни евреи. Синкретическа секта, основана на юдеизма. Разпространена в САЩ в афроамериканската среда. Основател и духовен лидер - Ави Бен Картър.
Вероучението на сектата е основано на основните концепции на юдеизма в съчетание с не ортодоксалните идеи на месианството и елементи на традиционните африкански вярвания.
Привържениците на сектата смятат, че Израел се явява родина-майка за всички черни евреи, а Африка е тяхната страна-баща. Те се придържат към основните принципи на юдеизма, в същото време практикуват многоженството, вегетарианското хранене и напълно забраняват алкохола.
В началото на 60-те години на ХХ век Ави Бен Картър се обявил за Мойсей, и в края на 60-те години убедил своите ученици да емигрират в Израел. В 1984 год. Министерството на вътрешните работи на Израел изселило по-голямата част от черните евреи обратно в САЩ.



Индуизъм: Изворите на индуизма намират своето начало в Харапската или Индийска цивилизация, съществувала през ІІІ - ІІ хилядолетие пр.н.е. по долината на река Инд. Религията на тази цивилизация, основана на почитането на божество, имащо много общо с индуиския бог Шива.
Примерно, от средата на ІІ хилядолетие в северо-западен Индустан са започнали да проникват племената на Арийците. Техния език по-късно започнал да се нарича ведийски санскрит. Нахлуването на арийците е предшествано от продължителната история на преселението на народите, говорещи индо-европейските езици.
Арийците донесли сложен обред на жертвопринасяне - яджну, по време на когото, в жертва на боговете се е принасяло печено говеждо месо и алкохолната напитка сома.
Арийците се смесили с месните племена, наречени в Ригведа Даса. В резултат на това състава на обществото се усложнил и това довело до развитието на кастовата система, която станала социална база на индуизма. В новата система първостепенна роля се отреждало на брахманите - познавачи на Ведите и главни изпълнители на обрядите.
Брахманизма се разпространил в Индия през първото хилядолетие пр.н. е. Във втората половина на това хилядолетие, позициите на брахманизма започнали да отслабват, и той за известно време бил изместен от други религии, основно това са били будизма и джайнизма. В края на първото хилядолетие пр.н.е. В Индия се образувал сложен комплекс от разнородни религиозни представи, които не влизали в явно противоречие с Ведите, но повече съответствали на новите условия за живот.
В началото на първото хилядолетие от новата ера, учението на брахманизма, започнало отново да се възражда в Индия, под формата на индуизъм. В това време индуизма и будизма се развивали паралелно, при това спора между философиите им е бил главната движеща сила на това развитие. Индуиската школа Нйяя се е оформила под въздействието на будистката логика, а школата Веданта  е изпитала сериозно въздействие от будистката школа Мадхямика. Главна роля е изиграл будизма и при отказването от кървавите жертвоприношения.
По време на управлението на династията Гупти (ІV - VІ век от н.е.) индуизмът е станал държавна религия в Индия. Будизмът, оказал на индуизма силно влияние, особено в теоретическата област, бил изместен извън пределите на страната, а през ХІ век окончателно изчезнал от Индия. Джайнизмът останал като една от индийските религии, но последователите му са много малко.
Терминът индуизъм е с европейски произход. В Индия религията се нарича Хинду-самая или Хинду-дхарма.
Индуизмът фактически не се явява единна религия, а представлява система от местни вярвания. Индуизмът е политеистичен, макар школата Веданта да предсавлява пантеистична религия. Главни божества в индуизма са Брахма, Вишну и Шива, въплътени в тройния образ Тримурти.
Основа на индуиският светоглед се явява учението за трите цели в живота на човека: дхарма, арха, кама.
В индуизма съществуват две основни направления - вишнуизъм и шиваизъм. Сред шиваистите се забелязват почитателите на женското начало - шактисти.
По отношението си към Ведите и основните религиозно-философски принципи в Древна Индия, всички школи се делят на Астика и Настика. Към Астика се отнасят:
•   Вайшешика
•   Веданта
a)Адвайта-Веданта
b)Вишишта-Адвайта
•   Йога
•   Мимаса
•   Нйяя
•   Санкхя

Към Настика се отнасят:
•  Адживика
•  Локаята
a)Чарвака

Във втората половина на ХІХ век в индуизма се е появило реформистко движение Арйя самадж, което в днешно време има доста голямо количество последователи.
Основните принципи на индуизма са представата за карма, дхарма и санскара. Индуистите имат своите свещени книги - Ведите, обаче за индуизма е характерно отсъствието на каквито и да е строги канони.
Индуизмът поддържа кастовото разделение на индийското общество.


Бyдизъм: Религиозно-философско учение, възникнало в Индия през V - VІ век пр. н. е. Влиза в Сан цзяо - една от трите главни религии на Китай. Основател на будизма е индийския принц Сидхартха Гуатама, получил впоследствие името Буда т. е. пробуден или просветлен.
Будизмът е възникнал в северо-източна Индия, в областите на добрахманската култура. Будизмът се разпространил бързо по цяла Индия и достигнал пълния си разцвет в края на първото хилядолетие пр. н. е. и в началото на новата ера. Будизма е оказал голямо влияние на възраждащия се от брахманизма индуизъм, но бил изместен от него и към ХІІ век практически изчезнал от Индия. Основна причина за това е противопоставянето от Будизма на свещената според брахманизма кастова система. Едновременно, започвайки от ІІІ в. пр. н. е. е обхванал Юго-източна и Централна Азия и частично Средна Азия и Сибир.
Още в първите столетия на своето съществуване будизма се разделил на 18 секти. Разногласията между сектите наложило свикването на събори в Раджагриха в 447 год пр.н.е., 367 год. пр.н.е. в Вайнави, през ІІІ век пр.н.е. в Паталирутра, което в крайна сметка в началото на новата ера довело до два основни клона на будизма - хинаяна и махаяна.
Хинаяна се е утвърдила предимно в юго-източните страни и е получила названието южен будизъм, а махаяна - в северните страни и е съответно северен будизъм.
Разпространението на будизма е способствало за създаването на синкретически (сборни) културни комплекси, съвкупността им образува така наречената будистка култура.
Философската концепция на будизма е основана на главните идеи на брахманизма и частично от ведизма. В будизма добре са развити теорията на инкарнацията, кармата, дхармата и нирвана.
Характерна особеност на будизма е неговата етико-практическа насоченост. От самото начало той се е обявил не само против значението на външните форми на религиозния живот, и преди всичко против ритуализма, но и против абстрактно-догматическите търсения, свойствени на брахмано-ведическата традиция. Като централен е бил издигнат проблема с битието на личността.
Основата на будизма е проповедта на Буда за четирите благородни истини. Върху разясняването и развитието на тези истини, и в частност включените в тях представи за автономия на личността, са построени всички разработки на будизма.
Страданието и освобождението са представени в будизма като различни състояния на единното битие - страданието е състояние на проявеното битие, а освобождението - на не проявеното. Едното и другото, бидейки неделими, в ранния будизъм са като психологическа реалност, а в развитите форми на будизма - като космическа реалност.
Будизма си представя освобождението като унищожение на желанията, по-точно като погасяване на тяхната страстност. Будисткия принцип, така наречения среден път, препоръчва избягването на крайности както в увлеченията по чувствените удоволствия, така и в абсолютното им подтискане.
В нравствено-емоционалната сфера на будизма, господстващо положение има концепциите за търпимостта, и относителността - от позиция на която нравствените предписания не се явяват задължителни и могат да бъдат нарушавани. В будизма липсват понятия като отговорност и вина като нещо абсолютно, поради това не може да бъде намерена точна граница между светския и религиозен морал, и в частост, смекчаването или отричането на обичайния аскетизъм.
Нравствения идеал на будизма е не причиняването на вреда на окръжаващите (ахинса), произтичащ от общата мекост, доброта и чувството за съвършена удовлетвореност.
В интелектуалната сфера, будизма отстранява разликата между чувствената и разсъдъчна форма на познанието и установява практиката на така нареченото съзерцателно размишление (медитация), в резултат на което се постига  преживяване на битието в цялост (без различаването на вътрешно и външно), пълна самовглъбеност. Практиката на съзерцателното размишление, служи не само като средство за познание на света, колкото като основно средство за преобразуване на психиката и психофизиологията на личността. Като конкретен метод за съзерцателно размишление са особено популярни дхйяните, получили названието будистка йога. Състоянието на съвършеното удовлетворение и самовглъбеност, абсолютната независимост на вътрешното битие е положителния еквивалент на погасените желания - това е освобождение или нирвана.
В основата на будизма е утвърждаването на принципа за личността, неотделима от окръжаващия свят и признаването на битието като своеобразен психологически процес, в който се оказва въвлечен и света. В резултат на това в будизма отсъства противопоставяне на субекта и обекта, на духа и материята, смесва се индивидуалното и космическото, психологическото и онтологическото и едновременно, особено се подчертават потенциалните сили, скрити в целостта на това духовно-материално битие. Творческото начало, крайната причина на битието, се оказва психическата активност на човека, определяща както образуването на битието, така и неговото разпадане - това е волевия избор \"Аз\", възприеман като някакво духовно-телесно единство. От не абсолютизираните стойности за будизма всичко съществуващо е без относително към субекта, поради отсъствието на съзидателни стремежи в личността, следва изводът, от една страна, че Бог като висше същество е иманентен (недействителен) по отношение човека и света, от друга - в будизма няма необходимост от бога като творец и спасител, т.е. като безусловно върховно същество е трансцедентен (извън интересите) на тази общност. От това произлиза и отсъствието в будизма на дуализма божествено - не божествено, бог - свят.
Започвайки с отричането на външната религиозност, будизма в процеса на своето развитие е достигнал до нейното признаване. При това е станало отъждествяване на висшата реалност в будизма - нирваната с Буда, който от олицетворение на нравствен идеал се е превърнал в негово лично въплъщение, ставайки по този начин най-важния обект за религиозни емоции. Едновременно с космическия аспект на нирваната, възниква и космическата концепция Буда, формулирана в доктрината трикаи. Будисткия пантеон е започнал да се разраства за сметка на въвеждането на всякакъв род митологически същества, така или иначе асимилиращи се с будизма. Култът, обхващащ от всички страни живота на будиста, започващ от семейно-битовата среда и завършващ с празниците, особено усложнен в някои течения на махаяна, в частност в ламаизма. Много рано в будизма се е появила сангха - монашеската община, от която с течение на времето израснала своеобразна религиозна организация.
Най-влиятелната будистка организация е създаденото през 1950 год. Всемирно будистко братство.
Будистката литература е обширна и включва съчинения на пали, санскрит, хибриден санскрит, сингалезки, бирмански, кхмерски, китайски, японски и тибетски езици.
Терминът \"будизъм\" практически няма синоними, с изключение на Япония, където той се нарича \"буке\".
Будизмът е разпространен предимно в Китай, Тайланд, Япония, Бирма, Виетнам, Корея, Шри Ланка. Общото число на последователите на будизма от всичките му течения в края на ХХ век е около 250 милиона човека.

Християнство: монотеистична религия, свързана с Исус Христос - неговия основател и център на религиозно почитание. Възникнала в Палестина около 30 г., религията се разпространява бързо и в европейските земи на Римската империя, там главно чрез апостол Павел. Силно е повлияна от други източни култове, популярни по онова време в Римската империя, като например от иранския митраизъм или пък култа към египетския бог Озирис. Християните са преследвани от римляните до налагането на християнството като официална религия с Миланския едикт от 313 г. на император Константин.От самото начало християнството се разклонява в различни направления, църкви и секти. Трите главни направления са православие, католицизъм и протестантство с общо над два милиарда последователи. През 1054 г. (Голямата схизма) християните в древната църква в Европа се разделят на православни и католици. През 16 в. от католицизма се отделя Англиканската църква, а по-късно протестантите, които имат най-много разклонения. Монотеистична религия, една от най-разпространените в света (наред с исляма и будизма). Възниква на основата на юдаизма и под силното въздействие на гръко-римските и източните култове. Разпространява се от II половина на 1 в. в източните провинции на Римската империя. С Миланския едикт (313) християнството е обявено за равноправно на другите религии; в средата на 4 в. става официална религия в Римската империя. В християнството съществуват 3 основни направления: православие, католицизъм и протестантство. Като религиозна система християнството се оформя в основни линии до края на 3 в. Главните догми на християнството са изработени на Никейския събор през 325, другите догмати, култ и устройство на църквата са уточнени на Вселенските събори. Общ признак на християнските вероизповедания е вярата в съществуването на свръхестествен Дух, всемогъщ Бог, творец и промислител, което е изразено в догмата за Света Троица - един по своята същност, но троичен по лица Бог Отец, Бог Син (Исус Христос) и Свети Дух. В центъра на християнската етика е идеята за греха на първородителите Адам и Ева. В християнския култ, особено в православието и католицизма, важно място заемат християнските тайнства, обредите и др. Свещени и култови предмети са кръстът, иконите, богослужебните книги, одеждите и др. Свещена книга на християнството е Новият завет. В България християнството е въведено като официална религия през 864.
Православие: е славянското наименование на източноортодоксалното християнство — един от трите традиционни клона на християнството. Славянският термин е пряк превод на гръцкото ortho doxia.
Някои руски родоверчески общини използват православие за обозначение на изповядвания от тях съвременен славянски паганизъм.

Католицизъм: е едно от направленията в християнството.
Основен обряд в католическата църква е Светата литургия. Светата литургия е пресъздаване на жертвоприношението от Новия Завет, в което Исус Христос се принася в жертва за хората чрез хляба и виното, олицитворяващи тялото и кръвта на Божия син.
По време на Светата литургия верните изповядат:
Химн (Gloria)
Верую (Credo)
Отче наш (Pater Noster) .
Разпространен е в Австрия, Белгия, Германия, Естония, Литва, Латвия, Западна Беларус и Западна Украйна, Испания, Италия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Франция, Хърватия, Чехия, латиноамериканските страни, Филипините и другаде. Център на католическата църква е Ватикан; неин глава е папата, на когото са подчинени кардиналите, архиепископите и епископите. Обособяването на католицизма в християнството започва в края на 4-5 в. със съперничеството между римските папи и константинополските патриарси. Разделянето на църквите става през 1054, окончателно през 1204. Различия на католицизма от православието: учредяване на римско епископство от свети апостол Петър, чиито наследници са папите; приемане на непогрешимостта на папата по верските въпроси; приемане на филиокве - Свети Дух произлиза не само от Бог Отец, но и от Сина; безбрачие на нисшето духовенство (целибат); богослужение на латински език, използване и на инструментална музика в църковните обреди, устройване на религиозни шествия, поклонения на свети места; организиране на кръстоносни походи и Инквизиция и др. В резултат на Реформацията в редица страни католицизмът е изместен от протестантството. От 60-те г. на 20 в. католицизмът започва да модернизира своята догматика, църковна организация и политика.

Протестанство: в тесен смисъл на думата се отнася за група владетели и имперски градове, които на Шпайерската диета през 1529 протестират срещу Вормския едикт, забраняващ лутеранското учение в Свещената Римска империя.
В по-общ смисъл протестантство се отнася за всяка западна християнска група, откъснала се от католицизма под влиянието на Мартин Лутер, основател на лутеранството, или Жан Калвин, основоположник на калвинизма. Трети основен клон на Реформацията, който се противопоставя и на католиците, и на останалите протестанти, е анабаптизма. Някои западни некатолически християнски групи са наричани протестантски, въпреки че не признават историческа връзка с Лутер, Калвин или анабаптистите. Сега протестанството се приема за едно от трите основни течения в християнството, наред с католицизма и православието. Възниква през 16 век в Западна Европа по време на Реформацията. Включва разнообразни религиозни учения и църкви - лутеранство, калвинизъм, цвинглианство, англиканска църква, много общности - баптисти, методисти, квакери, адвентисти, петдесетници и др. Разпространено главно в Северна и Средна Европа и САЩ, в България са представени сравнително слабо. Протестантите не признават редица догми и канони на католицизма. От него и от православието протестантството се отличава главно с принципа за непосредствена връзка между Бог и човека. По инициатива на протестантските църкви е създаден Световният съвет на църквите.

Ислям: Една от най-разпространените религии, чиито последователи съставят по-голямата част от населението в Близкия и Средния изток, в Магреба и Индонезия и малка част в много други страни, включително България. Възниква в началото на 7 в. в Хеджаз, Западна Арабия. За неин основател се смята Мохамед. Учението на ранния ислям, изложено в Корана, се формира под влияние на юдаизма и християнството. Главна догма - признаване само на един бог (Аллах). В Арабския халифат се създава свещеното предание Суна (възниква около средата на 7 в.). Основно направление - сунизъм, и опозиционно - шиизъм, както и редица секти.. В края на 19 в. възниква панислямизмът. След завладяването на България (1396) османската власт провежда системна ислямизация на българи (16-18 в.).
История на исляма

В момента на своето възникване ислямът е бил синкретическа религия, поела в себе си елементи от редица религии на Арабския полуостров. Основно влияние на първоначалния ислям са оказали древните вярвания и култове: ханифизъм, юдаизъм, християнство и маздеизъм.
Основател на исляма се смята пророк Мохамед - исторически достоверна личност.
В 610 година в Мека Мохамед се изказал за първи път публично като пророк. Тази година може да се смята като годината на възникване на исляма. Макар че нито първата, нито последващите проповеди на Мохамед, да не са му донесли успех, той успял да набере известно количество последователи на новата религия. Проповедите от този период се отнасяли предимно за нереалния живот, за душата, затова не са предизвикали голям интерес в населението. Управляващите кръгове, както към проповедите, така и към самия Мохамед, са показали враждебно отношение.
След смъртта на богатата му жена, положението на Мохамед в Мека станало рисковано, и в 622 година той бил принуден да се премести в Медина. Изборът на новата база бил удачен, тъй като Медина била конкурент на Мека в много отношения, преди всичко в търговията. Често са ставали военни стълкновения между населението на тези райони. Реалните интереси на хората са определили идеологическата атмосфера, в която е намерила подкрепа проповедта на новата религия. Проповедите от този период (мединските сури) са изпълнени с увереност и категоричност.
Населяващите Медина племена ауса и хазрадж, приемайки исляма, са станали основната група от последователи на Мохамед.
В края на живота на Мохамед се образувало ислямска теократична държава, обхващаща целия Арабски полуостров.
След смъртта на Мохамед в 632 година, ислямът се е формирал под значителното влияние на християнството и юдаизма.
Скоро след смъртта на Мохамед, в исляма възниква политическа партия на шиитите, които признавали за законен наследник на Мохамед, неговия зет Али и отхвърлили династията на Омайядите. Постепенно шиитите се преобразували в религиозно направление и се отцепили от основното направление на исляма. Последователите на ортодоксалния ислям започнали да се наричат сунити.
Едновременно с появата на шиитите цялата Арабия била обхваната от въстания и от актове на \"отпадане\". Най-мощното от тези движения е било имамското, под ръководството на Мусейлими (Маслами).
 По времето на жестоки и кръвопролитни войни, които водел \"мечът на исляма\" Халид ибн ал-Валид, всички огнища на въстанието били унищожени, след което били унищожени всички привърженици на Мусейлими и самия той. Ликвидирано било и антиислямското движение в Йемен.
През 30-те години на VІІ век халифата нанесъл на своите главни противници - Византия и Иран - съкрушително поражение. В 639 год. започнал похода към Египет и завършил с пълното му завоюване.
След убийството на братовчеда и зет на Мохамед халифа Али, трона на халифата е зает от династията на Омейядите. В първите години от управлението на динстията, столицата на халифата била преместена в Дамаск и Мека и Медина престанали да бъдат политически центрове на държавата.
В резултат на продължилите арабски завоевания, исляма се разпространил на Средния и Близък изток, а по-късно и в някои страни на Далечния изток, Юго-източна Азия и Африка. В 711 година са преминали Гибралтар и за три години Пиринейския полуостров се оказал в ръцете на арабите. Но при продължилото предвижване на север, в 732 год те претърпели поражение под Пуатие и се спрели.
В VІІІ - ІХ век в исляма възникнало мистическото течение софизъм.
В началото на ІХ век арабите завладели Сицилия и я владели до края на ХІ век, когато били изгонени от норманите.
В началото на Х век политическата власт се концентрирала в ръцете на армия състояща се изключително от наемници. Главнокомадващия на армията получил длъжността \"емир ал-умара\" (емир над емирите) и станал фактическия ръководител на всички държавни дела, оставяйки на халифа единствено религиозната власт. В същото време влошилото се финансово положение, позволило на много емири да получат голяма самостоятелност. В резултат на това, към началото на Х век от халифата останала Северна Африка, Испания и източните територии от Иран до Индия.

Идеология на исляма

Основен източник за изследвания и описание на исляма се явява Корана - исторически документ, съставен от най-близките последователи на Мохамед след смъртта му, по негова диктовка. Макар и по преданията думите на Мохамед са се записвали още докато е бил жив, от специални писари на палмови листа, има основания да се предполага, че в Корана влизат изказвания, които нямат никакво отношение към Мохамед.
Основните догми на исляма - поклонение на Единия Всемогъщ Бог Аллах и почитането на неговия пророк Мохамед. Исус Христос в Корана се поставя на много високо място в редицата от пророци, обаче неговата божествена природа се отрича.
Религиозната литература на исляма, създадена в паследващите периоди, се дели на Сиру - биографическа литература, посветена на Мохамед, и хадиси - предания описващи реални и нереални периоди от живота на Мохамед. В ІХ век шест сборника хадиси са били подбрани в Суна - Свещеното предание на исляма.

Петте основни \"стълбове на исляма\":
•   Шахада - вярата, че няма друг Бог освен Алах и Мохамед е неговия пророк.
•   Салат - петкратна ежедневна молитва.
•Закат - благотворителност в полза на бедните.
•Сауи - пост през месеца на рамадана.
•Хаджж - поклонничество в Мека, извършвано поне един път в живота.

Цялата правова система на исляма е заложена в специален сборник от правила - шириат.
Също като юдаизма и християнството, ислямът смята всичко за предопределено и ставащо по Волята Божия. Исляма признава бъдещия край на света и Страшния съд. За разлика от християнството, тези събития не се свързват с появата на месия.
 Наред с Аллах, в Корана се споменава и противостоящият му зъл бог, наричан или Шейтан или Иблис.
Мюсюлманите признават безсмъртието на душата и задгробния живот.
Най-подробно са разработени в исляма образите на ада и рая. Тези места са предназначени не само за възкръсналите, преминали страшния съд, а и за покойниците, преминали някъкъв промеждутъчен съд и очакващи окончателното разплащане след възкресението.
Адът в представите на мюсюлманите е разположен под седем земи. Самия ад също се състои от седем етажа. Колкото повече се е провинил един грешник, на толкова по-дълбок етаж се заточава. Асортимента на адските мъчения се състои от целия арсенал достъпен до въображението.
Раят - това са седем етажа градини, разделени от стотици стъпала, които се изминават пеш за 50 години. Главната утеха за праведниците са девици за наслада и вечно млади момчета, разнасят на всички невъобразимо вкусни ястия и питиета.
Обреда на обрязване, изглежда е проникнал в исляма от юдейските общини. В днешно време този обред се смята за обезателно задължително условие за всеки мюсюлманин.
На всеки мюсюлманин се разрешава да има едновременно четири законни жени. За развода на мюсюлманина е достатъчно три пъти да произнесе фразата: \"Ти си разведена\". Независимо от простотата на подобни отношения, Коранът забранява прелюбодеянието.
В битов план исляма има някои ограничения на храната и пиенето. Като правило, това се отнася за продукти, които са непопулярни сред арабите, например свинското. Въпросът за забраната на спиртните напитки е доста неопределен - в действителност директна забрана на алкохола в Корана няма.
Исляма е заимствал от юдаизма забраната да се изобразяват живи същества.
През Х век е създадена система на теоретическото богословие в исляма - калам
Почти във всички страни с преобладаващо мюсюлманско население, исляма се явява държавна религия. Основната част от вярващите е концентрирана в Индонезия, Пакистан, Бангладеш, Индия, Нигерия, Турция, Египет, Иран и екс-СССР. Общото число от последователи на исляма в края на ХХ век - 900 милиона човека. От тях:
•   сунити - 800 милиона
•   шиити - 96 милиона
•   хариджити - 3 милиона .

Витамините

2


Витамините не са източник на енергия и не са гра¬дивен елемент, но са абсолютно необходими за нор¬малната дейност и правилното развитие на организ¬ма. Витамините регулират синтезата и актив¬ността на клетъчните ензими. Химичният състав на витамините е известен и те се получават по изкуст¬вен начин. Витамините се означават с главните букви на латинската азбука: А, В, С и т.н. При недостатъчно или едностранчиво хранене настъпва хиповитаминоза (намалено съдържание на витамини). При продължи¬телна липса на даден витамин в храната се получава авитаминоза. Витамините се делят на две групи: водноразтворими и мастноразтворими .
Водноразтворимите витамини са витамин С и ви¬тамините от група В.
Витамин С участва в окислителните и редукцион¬ните процеси в клетките. Регулира нормалната пропускливост на капилярите и повишава устойчивост¬та на организма към инфекции. Особено богати на витамин С са цитрусовите плодове, шипките, чуш¬ките. Витамин С лесно се разрушава от висока тем¬пература и при достъп до кислород. При хиповитаминоза се наблюдава лесна уморяемост и кръвотечение от венците. При авитаминоза се развива бо¬лестта скорбут. Тя се характеризира с подуване и кървене на венците, отпадналост, анемия, подкожни кръвоизливи.
От витамините от група В по-важни са В1 В2 В6 В12. Намират се в обвивките на ориза, житните растения, бирената мая. В1, В2, В6 регулират обменните процеси в нервните и мускулните клетки. При хиповитаминоза В1, се наблюдават смущения в дейността им (болестта бери-бери). При липса на витамин В12 изостава узряването на червените кръвни клетки в костния мозък и се развива злокачествена анемия.
Мастноразтворимите витамини са А, D, Е, К.
Витамин А повишава устойчивостта на организ¬ма срещу инфекции. Участва в механизмите на зре¬нието и има значение за запазване целостта на кожа¬та и на лигавиците. Участва в процесите, обуславя¬щи растежа на тялото. Затова се нарича витамин на растежа. Съдържа се в рибеното масло, черния дроб, жълтъка на яйцето, кравето масло, млякото. В морковите, червените чушки, доматите се намира пигментът каротин, който е източник за образуване на витамин А в организма. Витамин А е термоустой¬чив, но се разгражда бързо при окисление. При ави¬таминоза се наблюдава отслабване на зрението при здрачаване (кокоша слепота), бавно зарастване на раните, изсъхване и втвърдяване на кожата, размек-ване на роговицата на окото, изоставане в растежа.
Витамин D е известен като антирахитичен ви¬тамин. Стимулира всмукването на калций в тънко¬то черво. Осигурява отлагането на калций и фосфор в костите. При недостиг на витамин D в детска въз¬раст се развива болестта рахит. Костите омекват и се деформират. Витамин D се набавя с рибеното мас¬ло, млякото, маслото, яйцата. Синтезата му започва в кожата под влияние на ултравиолетовите лъчи на слънцето, продължава в черния дроб и завършва в бъбреците.
Витамин Е се намира във всички храни. Играе важ¬на роля при оплождането и износването на плода. Витамин Е е устойчив на топлина, но се разрушава бързо при окисление.
Витамин К регулира процеса на съсирване на кръвта и предпазва организма от кръвоизливи. Съ¬държа се в спанака, копривата, зелето. Синтезира се от бактериите, които нормално се намират в дебело¬то черво. При хиповитаминоза се наблюдава склон¬ност към кръвоизливи.

Целта на живота

2

Екнатх Еасваран
Преди 2500 години хора като теб и мен се събираха пред състрадателния Буда, привлечени от лъчащия блясък на неговата личност и го питаха – Бог ли си? Ангел ли си? Буда отговаряше тогава винаги спокойно – не, аз съм пробуден. Това е буквалното значение на думата буда – Този, който е пробуден – пробуден от кошмара на разделението – към светлината на единството.
Това пробуждане е най-високата цел на нашия живот. В различните религии то носи различни имена, но целта е винаги същата. За будистите е Нирвана, за Хиндуистите Мокша, Исус Христос го наименува много красиво като “Царството Божие в нас”. За суфите е съединение с Любимия, за еврейските мистици завръщане в Обетованата земя. Понякога бива наричано християнско съзнание или Кришна-съзнание, Просветление, Светлина, Самоосъществяване. Между всичките тези понятия обаче няма разлика. Проумяваме това, когато сами насочим погледа си към целта, а не към безкрайно многото разлики в ритуалите, церемониите и догмата. Все едно как го наричаме, всички големи религии се позовават на същата цел.
Всеки човек е проникнат от изгарящата необходимост от една цел, която заслужава цялото му самоотдаване, от един толкова висок идеал, че да не може да го изгуби при никакви обстоятелства от очите си. Голяма част от нашето отегчение и безпокойство произхождат от това, че не сме намерили никаква посока в живота си. Приличаме на момичето, което в съботната вечер си е облякло най-хубавите дрехи, но не знае къде може да ги покаже. Бих искал да го изразя така – повечето от това, което наричаме цели, всъщност не са никакви истински цели, защото не ни предават всеобхватното чувство за смисъла на живота.
Ако обаче се стремим към една цел от изключително значение, ще забележим, че много от проблемите ни се решават от самосебе си. Виждаме всичко отново в неговата истинска перспектива. Знаем как да използваме времето си, какво да правим с енергията си и става леко да вземаме многото малки решения, с които всекидневието ни сблъсква. Трябва ли да ядем онова, което радва небцето или това, което служи на здравето ни? Трябва ли да използвам времето си за да обслужвам личните си интереси или да направя нещо за другите хора? Трябва ли да се държа далеч от хора, когато поведението им не отговаря на моите навици, или трябва да се опитам да живея с всички в хармония? Едва когато погледът ни е обърнат към целта в живота започваме да откриваме, че навсякъде и по всяко време сме поставени пред подобни решения. Започваме да развиваме сила на волята и мъдрост, които са необходими за да могат решенията ни да допринасят към по-нататъшното ни личностно развитие. По този начин малко по малко връщаме към живот  нашата истинска собствена природа, която е винаги чиста и съвършена.
Целта на живота
Днес обаче повечето от нас са отдалечени много от това да не губят тази най-висока цел от погледа си. Огромното множество е обзето от натрапчиви представи и се идентифицира напълно с тялото си, с емоциите, с интелекта, с егоизма. Ние сме дошли до убеждението, че всеки е личност за себе си, че осъществяването трябва да се търси в собственото задоволяване, дори когато това е за сметка на другите.
В религиозните кръгове често се говори за рай и ад и много хора твърдят, че не могат да повярват в това. Но раят и адът не трябва да се разбират като географски понятия, те са състояния на съзнанието ни. Адът не е подземно пещерно царство, където дяволите танцуват в парещата жега и размахват вилите си. Ние преживяваме ада всеки път, когато сме измъчени от грижи, яд, ревност, завист. Адът е също увеличаващата се самота и фрустрация, която усещаме, когато се опитваме да живеем сами и отделени. Също и небесният рай е състояние на съзнанието, на което можем да се наслаждаваме всички тук, в този живот – когато престанем да се виждаме така обособени от другите. Удаде ли ни се да преодолеем идентификацията си с тялото, интелекта и егото, започваме да живеем в свобода. Когато успеем да разберем, че нашето самоосъществяване е в това да допринесем колкото се може повече за благото на семейството, обществото и света ни, започваме да живеем в хармония с единството на живота. Това означава, че живеем в радост и това означава рая тук и сега.
Според еврейско-християнската традиция грехът е символ на абсурдния предрасъдък, че всеки може да живее отделен за себе си. В хинуизма и будизма съществува представата за Майа. Майа е понятие, което вече често се използва на запад и обикновено се превежда като илюзия. Буквало обаче Майа означава – каквото може да бъде премерено. Майа е ограниченият, краен свят, който възприемаме със сетивата си и фиксираме с интелекта си, това е светът на променящото се, който е обречен на смърт и разлагане. Когато се иднетифицираме с тялото си, интелекта си и егото си, с колекцията от навици, която с такова удоволствие наричаме “моята собствена личност”, тогава се отъждествяваме с Майа, и това е фалшиво. Докато се намираме в хипнотичния плен на Майа (представям си, че това понятие има общо с думата магия), ще бъдем все така обсебени от представата, че постигането на трайно самоосъществане е свързано със сетивните удоволствия, натрупването на пари, придобиването на научено знание или подчиняването на другите на нашата воля.
Дори и всички тези стремежи да ни осигурят временно задоволяване, те не могат да ни дадат трайната радост, която всички ние търсим. Свети Августин отбелязва това, когато провъзгласява – “Господи, как мога да намеря покой някъде другаде, когато затова съм създаден, в теб да намеря покой? “ Това, което всички се стремим да намерим, дори когато го търсим на най-невероятните места, е безкрайната мъдрост, безкрайната радост, безкрайната любов – с други думи – Бога. И то е в същото време нашата собствена истинска същност. В най-вътрешното ядро на нашето същество има една искрица на чистота, на съвършенство и на божественост, защото сърцето на всеки от нас е под закрилата на Бог. Когато учим да се отъждествяваме все по-малко с онова, което е подложено на промяна и все повече с най-вътрешното ядро на съвършенството ни, тогава постепенно истинската ни същност оживява.
Пътят към това пробуждане, както състрадателния Буда го нарича, трябва да намери всеки сам за себе си. Когато хората идваха при Буда и го молеха “Просветени, разкажи ни всичко за Нирваната, за която споменаваш”, той се смееше и отговаряше – “Учи се да медитираш, за да можеш сам да я откриеш”. С други думи това значи – единството на живота не може да се вмести в интелектуално обяснение, то е едно откритие, което може да се постигне само със собствен опит. Не е възможно в думи да се изрази осъзнаването на единството на всичко живо. Не е възможно да обясниш на другия какво означава да постигнеш най-високата цел на живота. Шанкара, големият мистик от мойта любима Керала, казва, че думите и мислите страхливо отстъпват, когато се опитваме да приближим до тази най-висока реалност.  Тъй като става дума за нещо, което не може да се измери, как може то да се обхване в мисли и да се изрази с думи? Дори самите мистици в техните най-вдъхновени работи не могат да предадат повече от една обща идея за това. Те използват понятия, които възбуждат любопитството ни и пробуждат в нас желание да направим сами тези открития. Шри Pамакришна казва за това – когато човек е опитал плодът на манго, знае какъв е вкусът му – когато не е, от описанието няма да има голяма полза, докато сам не го опиташ.
И ако най-високата реалност не може да се обхване с думи и мисли, големите мистици се опитват да опишат, какво означава практически осъществяването на тази цел и какви промени във всекидневния живот са свързани с нея. Удаде ли ни се да постигнем целта, изпитваме дълбокото й влияние върху нашето поведение, характер и съзнание. В образния език на Шри Рамакришна това значи – ял ли си чесън, всеки твой дъх мирише на чесън. Когато някой е реализирал неделимото единство на живота, тогава всичко, което той прави, всяка дума, която той казва, ще бъде израз на това единство. И в това е неподправеното доказателство за духовния опит. Всеки може да постави на колата си голяма лепенка – “Всичко живо е едно общо”. Когато обаче не си постигнал определена степен на контрол над своя собствен процес на мислене, когато не можеш по собствено желание да прекъснеш работата му, когато не знаеш как да се справиш със собствените си влечения и неприязни, когато не можеш да понасяш с търпение дори хора, които ти противоречат, тогава все още не си осъществил за себе си единството на живота.
Хората се усмихват и кимат в съгласие, когато им кажа, че можем да успеем да се идентифицираме все повече и повече с искрицата божествено у нас. Когато обаче изискам те да се идентифицират по-малко с тялото, интелекта, егото, започват неспокойно да се мърдат по столовете си. Спомена ли накрая, че непривързаността, дори едно определено безразличие са  абсолютно необходими, за да постигнем целта, много от тях стават и се промъкват на пръсти към вратата. Думата непривързаност има често съпътстващ негативен привкус, но всъщност в това състояние е чудесно качество. Това е ключът към осъзнатия, определен от целта живот. Непривързаност не означава да сме равнодушни и да не се интересуваме, не се оставяме обаче на объркването или затрудненията. Да можем например да се откъснем от работата си не значи да се облегнем на стола и да прекараме остатъка от деня с крака на масата. Ние работим по-интензивно, отколкото когато и да било преди това. Ние правим най-доброто от себе си, но не сме повече пленници на успеха. Ние не се тревожим по отношение на работата, не изпадаме във въодушевление, когато постигнем желания резултат, не ни обхваща депресия, когато не го постигнем. Ако мога да го изразя и по този начин – който може да се освободи от работата си, върши работата си по най-добрия начин. Тези хора гледат на задачите си от по-широка перспектива и ги постигат с обективност и концентрация. Също и в личностните отношения една определена необвързаност е ценна. Само когато се откъснем от другия, можем да познаем истинските му нужди и стремления, да уважаваме мнението му, без несъвпаденията да ни вбесяват.
Когато престанем да се самоотъждествяваме с тялото си, ще познаем какво е то наистина, а именно – един полезен инструмент, който ни е даден на разположение. Баба ми обичаше да казва – “Сине, господ не ти е дал тези две ръце за да биеш някого с тях, а за да бършеш с тях сълзите си”. Когато сме умни, ползваме тялото си като всеки друг инструмент. Сравнявам тялото с кола – грижим се, като го държим чисто и го снабдяваме с храна в разумно количество, държим го във форма, като се грижим за достатъчно движение. Но никога не трябва да забравяме, че ние сме шофьорите. Сетивата ни трябва да ни слушат като един добре дресиран кон, който реагира на най-малкото подръпване на повода. Когато небцето иска нещо сладичко и здравето ни не го позволява, трябва да сме в състояние да кажем – “Това не е добре за теб” и небцето трябва да отговори “Да, господарю, няма да го искам повече”.
Преодолеем ли самоотъждествяването си с тялото, отъждествяваме и другите вече не с техните тела. Това означава, че в бъдеще няма да се опитваме да изграждаме връзки върху основата на телесното привличане. Няма да бъдем повече способни да дискриминираме някого въз основа на неговата раса или цвят на кожата. Загубата на телесно съзнание не означава да се въртим като мухи без глави и да се блъскаме навсякъде, но да не се опитваме повече да виждаме в тялото си основата на своята сигурност. Чрез това ставаме в голяма степен защитени срещу болести, особено обаче срещу психосоматични страдания. Освен това постигаме бликаща жизненост за цял живот и невъзмутимост спрямо влиянието на времето върху тялото.
Когато престанем да се иднетифицираме с интелекта си, можем да възприемаме и него като един полезен инструмент. Той е нашият вътрешен инструмент така, както тялото ни е външният. Интелектът е много умел в това да разчленява нещата едно от друго, да търси причини и следствия, да класифицира и сортира всичко. Мога да ценя образования интелект. Той е много полезен за решаване на определени проблеми, например когато човек обмисля как да вкара водата от кладенеца вкъщи  или как човек да се приземи на луната. Но интелектуалното знание само няма да ни отведе надалеч в живота. Образованият, който знае всичко за квантовата физика, не може да се възползва от знанията си, когато е в състояние на емоционална възбуда. Може би някой е написал съчинение по темата “Помирение” в Новия Завет, но ще остане ли той в действителност спокоен и примирен, ако някой остро критикува работата му? Шри Рамакришна нарича интелектуалното знание “Знание за ориза и банана”. То е полезно, за да си осигурим храната или да свършим нещо друго, но не ни помага да живеем наистина. Трябва да сме в състояние да приложим знанието си в практиката и да развием изкуството на живота.
Когато не се самоотъждествяваме с интелекта, духът ни остава отворен и млад. Не сме залепени към стремежите си и неприязънта си, а умеем да се справяме с тях като жонгльор с цветните си топчета. Радваме се на всичко, което харесваме. Радваме се обаче също и на неща, които преди не сме обичали, но ползват другите около нас. Способни сме да се прекъснем доброволно едно занимание. Успяваме да изпратим едно от любимите си мнения на арената и да наблюдаваме как то подскача там с обективен интерес. Ако се пукне във въздуха, оставяме го да падне. Остане ли здраво, задържаме го. Тогава често се случва, че точно тези, които най-много са се опитвали да подтъпчат мнението ни, по късно казват – “Това е обаче съвсем здрав възглед, бих искал да го споделя с вас”.Възникне ли случайно дразнеща мисъл в главата ни, не изпадаме изцяло в гняв и не сме разстроени, но наблюдаваме как тази малка ядна мисъл се носи и изчезва в далечината. Само когато се отъждествяваме с мислите си и копаем в това, една такава малка мисъл може да се раздуе в голям гняв и да покрие цялото небе като тъмен градоносен облак. Колкото повече се увеличава непривързаността ни към нашите мисли, толкова по-малко мисленето ни ще е подложено на възходи и падения, на колебания, на вибрации. Способността за концентриране се увеличава и ни се удава да свършим повече работа без напрежение и умора.
Когато, най-накрая, престанем да се самоотъждествяваме с егото, преставаме да наблюдаваме живота през очилата на нашите собствени потребности и предрасъдъци. Виждаме живота като цяло. В настоящето повечето от нас се възприемат като самостоятелен фрагмент в един свят от фрагменти. Наблюдаваме живота през малката ключалка на нашето собствено Аз и оттова естествено полето на зрение е съвсем тесно и ограничено и губим погледа към цялото. Мислим най-напред за себе си. Как тази ситуация ще ми подейства на мен? Пита Аз-ът. Как мога да повлияя на този човек за моя облага? Как мога да получа колкото се може повече и да дам колкото се може по-малко?
Хора, които се идентифицират много силно с егото си, имат склонността да формират взаимоотношенията си с другите под натиска на собствените си желания. Винаги ми напомнят за това огромните каравани, които виждам на магистралата с малка червена кърпичка отзад – внимание, извънгабаритна ширина. Тези превозни средства изискват за себе си цялата ширина на пътното платно и освен това част от платното на насрещното движение. На малките пътища никой не може да ги задмине, а насрещните коли трябва да карат практически в канавката. Хората с извънгабаритен товар собствени искания вървят точно така през живота. Те би трябвало също да носят червените флагчета. Те са нечувствителни към грижите и нуждите на другите. Те се опитват постоянно да подчинят другите на желанията си и да изхвърлят другите от пътя, без изобщо да забележат какво правят. Затова е и естествено, че подобни хора не са обичани в живота, биват избягвани и най-накрая остават все по-самотни и несигурни.
Когато сме пленени от принудителната идентификация с егото в себе си, това състояние е същото като живот в затвора. Колкото по-силно е самоотъждествяването ни с егото, толкова по-дебели са стените на личната ни килия. Гледаме ли на живота като на едно цяло, тогава не наблюдаваме света вече през малката ключалка. Най-напред направихме този отвор по-голям, след това премахнахме вратата и най-накрая дори срутихме стените на затвора. С това придобиваме естествено усещане за нуждите и позициите на другите хора. Ставаме способни да им помогнем, ставаме неспособни да ги обвиняваме или да не им прощаваме миналото. Ние разбираме, че експлоатацията на другите е само в ущърб на цялостта, ние можем с радост на сърце да се откажем от задоволяването на собствените си пощявки, когато това допринася за благото на семейството, приятелите или обществото ни. Ние възприемаме радостта на другите като наша собствена радост, болката им като наша болка, разполагаме с волята и мъдростта да облекчим тази болка и да допринасяме към радостта на другите.
Това означава разбира се пълна промяна на привичната перспектива. За да видим цялото, трябва да обърнем гръб на собственото си его. За да видим единството, трябва да се разделим със своето отделяне. Започнем ли по този начин да променяме перспективата си и да опознаваме неделимата единност на живота, откриваме с изумление, че до този момент сме възприемали живота винаги наопаки. Понякога Скриптовете  и големите мистици от всички религии използват особено изящен език, за да ни направят тази мисъл ясна. Христос казва – който е намерил живота си, ще го загуби и който го е загубил заради мен, ще го намери. Това означава, че човек, който пеодолее самоотъждествяването си с ограниченото си его, ще намери извора на трайната радост и безгреничната любов, които отговарят на истинската ни природа. Така признава и апостол Павел, че “не аз, а милостта на Бога в мен” е била, която поражда връзката с Христос.
Във всеки случай едва ли ще можем да се разделим с егото си за една нощ. Ние не си лягаме една вечер разкъсани от високата температура на самолюбието си за да се събудим на другата сутрин в благословеното самоосъзнаване на единството на всичко живо. Човек не може да постигне такова преображение ако взема таблетки, посети един семинар през почивните дни, чете книги или се подложи на въздействие с алфа- вълни. Затова са необходими непрекъснати усилия и всичко друго, освен лесно. Борбата срещу собствените ни желания може да бъде изпълнена с болки. Понякога човек има чувството, че непременно трябва да направи това, което му диктува егото, ако ще да плати с живота си. В определен смисъл точно това и става. Всеки път обаче, когато се възпротивиш на егоизма си, дори и с съвсем малки крачки, например когато поставиш нуждите на семейството над своите собствени или не отхвърлиш една неприятна работа, егото с мъничко намалява, и границата между нас и Бога става по-пропусклива. Мистиците също познаваха този подход на самопреодоляването. След много дълго време единичното его умира и ние идваме до живот в Господа. Ние осъществяваме единението си с него, което е заложено в дълбочината на съзнанието ни. Майстор Екехарт, големият немски мистик, използва следната картина – старият човек умира и нов човек се ражда, просякът умира и принцът се ражда.
Когато сме изцяло изпълнени със себе си, не остава място, където Господ да дойде в живота ни. Когато постепенно се освободим от всичко, което ни прави себични и действа разделящо, Господ може да ни изпълни със своята реалност. В хиндуизма има следната история – когато веднъж Господ във формата на Шри Кришна свирел на своята флейта, наблюдавала го изпълнената със завист Рада, символ на душата на човека, която копнее за обединение с божественото. “Какво направи флейтата ти, за да намери толкова много милост да бъде държана часове до устните ти?”, попитала тя. Тогава Шри Кришна отдалечил флейтата от устните си така, че Рада да може да я види отвътре. “Виж, тя е абсолютно празна”, казал той, “затова мога да я изпълня с моята божествена мелодия”.
В Багаватгита се отбелязва, че имаме само един истински враг на този свят и това е нашата воля и също само един приятел на този свят – нашата воля. Когато позволим собствените ни желания да ни движат, да търсим личното си задоволяване за сметка на другите, тогава волята ни е наистина най-лошият ни враг, защото ни отчуждава от извора на трайната радост и непоклатимата сигурност в себе си. Когато обаче насочим волята си срещу егото си и използваме безкрайно многото малки поводи в течението на деня да овладеем собствените си желания, тогава волята ще ни помогне да се развием до действителната си големина.
За голямото мнозинство от хората волята действа само на повърхността на съзнанието. Ние нямаме влияние върху това, което се случва в дълбоките пластове на съзнанието, където лежат корените на повечето от нашите проблеми. Можем обаче да се научим да задълбочим силата на волята и да я усилим безкрайно. Човек само трябва да види как тежкоатлетите показват мускулите си на плажа /на майчиния ми език това се нарича – “да оставиш жабите по кожата ти да подскачат”/ . Подсилването на волята има много общо с развитието на мускулите – една неизползвана воля атрофира, само редовно използваната вътрешна сила става по-силна. Когато Исус ни учи, че трябва да се молим “Да бъде Твоята воля”, той иска да ни напомни, че чрез преодоляването на себелюбието си и пристрастяването към себе си можем да се преобразим в инструмент на божията воля.
Майстор Екехарт разказва в жива реч за неизменното усилие, което е нужно, за да задействаме това преобращение. Той казва, че всички ние носим в себе си семената на Бог тъй както крушата крушовата семка  и ябълката – ябълковата семка. Умният градинар не очаква, че по някакво чудо изведнъж ще се появи дърво с узрели ябълки. Той поставя семето в подготвената почва, полива, скубе бурените около фиданката, подкрепя грижовно младото дърво години наред и го подрязва, докато един ден то донесе богати плодове. Точно тъй чака също и семето на Господ в дълбочината на нашето съзнание за своето развитие. За да може да се стигне до това, трябва да се грижим за способността си за духовно възприятие, а това се случва само с непрекъснато и систематично усилие. Ганди беше познал, че цялото усилие означава цялата победа.
Не искам обаче да пропусна да спомена и следното – дори ако вложим цялата си сила, в крайна сметка милостта на Господ е, която ни освобождава. Можем редовно да упражняваме медитацията си, да повтаряме мантрите си при всеки случай и да предприемаме всяко усилие да овладеем собствените си желания като прилагаме всички духовни дисциплини – нашата цел обаче е недостижима само чрез човешко усилие. Всеки истински мистик, на което и направление да принадлежи, обявява с почит и учудване – как можа да ми се удаде, въпреки грешките и несъвършенството ми, да преодолея тези огромни препятствия?
В младите години тази милост се показва като копнеж да се преодолеят всички страсти, като желание да се постигне определено овладяване на процеса на мислене. Обширна част от живота си приемаме като разбиращо се от само себе си, че сме ръководени от егоистични желания и страсти, че сме оставени на сетивата си и интелекта си. Но постепенно започва да ни става ясно, че можем да вземаме участие в решението какво се случва в съзнанието ни. Един приятел ми разказваше, че веднъж вървял към къщи, след като е предал срочна работа, която го е ангажирала дни наред. “сега съм свободен човек”, казвал си той. Въпреки това не го оставяли мислите затова какво още трябвало да спомене и добави в работата си. “Не трябва да си ги разрешавам повече”, мислел той. Решил да опита да си повтаря “Ом”. Той не знаел точно какво значи “Ом”, но бил чул, че е някаква лечебна формула, и му се струвало по-добре да се заеме с нея, отколкото безспир да мисли за работата си, в която все едно нищо повече не можел да промени.  Точно за такива случаи са предназначени мантрите. Мантрата привела измъчващите мисли на приятеля ми до спокойствие. По този начин при него се проявило събуждащото се желание да спечели контрол върху съзнанието си. Няколко месеца след това той започна с медитация, защото беше чул, че аз описвам духовния живот като път към свободата.
Този стремеж да се откъснеш от всички стремежи е стремежът към свобода, който се пробужда дълбоко в нас. В думите на Шри Рамакришна това значи, че Божествената майка ни е погледнала с прекрасните си, изпълнени с обич очи. Щом погледът й падне върху нас, възниква не само стремежът към свобода, поражда се и волята са предприемем всичко необходимо, за да бъдем свободни.
Милостта може да достигне хората още в съвсем млади години и под различни форми. За някои тя се проявява като дълбоко неспокойствие, защото човек не може да е доволен с това да живее на повърхността на съзнанието си. Често се показва обаче като недоволство от досегашния начин на живот, от досегашните личностни взаимоотношения или направо от себе си. Колко често вече съм чувал – “Просто не мога повече да се понасям!” Това за мен е знак, който обещава много. Защо трябва да сме доволни от сегашното си състояние, когато носим в себе си огромни резерви на сила и мъдрост?
Най-напред опитват вероятно повечето хора да утолят неспокойствието си чрез смяна на работното място, промяна в стила на живот или далечни пътувания. Най-накрая обаче забелязват, че не намират никакво освобождение, ако не се обърнат към себе си и не придобият контрол върху собственото си Аз. Когато някакъв вид недоволство ни води до това да се обърнем към себе си и да започнем да упражняваме духовния си живот, това е сигурен признак на милостта.
Често неспокойствието ни води до приключения от всякакъв вид, които приемаме като ново предизвикателство да премерим силите си. Но щом едно приключение е издържано, търсим още по-възбуждащо. Това е мотивът за много алпинисти. Спортът им е напрягащ и опасен. Но точно изискванията за концентрация и отговорност преобръщат трудностите и усилията в радост. Това показва, че зовът към себе си може да е прикрит дори в търсенето на приключения. Когато потеглим да пътуваме през морето на духа, ще намерим предизвикателството, което ще постави на изпитание издръжливостта ни за цял живот.
Когато за пръв път милостта ни докосне рано в живота, често не разбираме за какво става дума. Понякога дори се борим срещу нея. Докато ставаме все по-безспокойни, все по-недоволни от живота на повърхността на съзнанието, впускаме се в същото време все по-безмислено на лов за нови удоволствия и печалби. Както казва майстор Екехарт, държим се като риба на кукичката на божествения рибар. Кукичката се е закачила на дълбоко и докато рибата се мята да се освободи, металът още по-дълбоко се забива в месото. Преследваме с удвоено усърдие старите си цели и се надяваме чрез това да намерим същото удовлетворение както едно време. Но колкото повече се стараем, толкова по-голямо е разочарованието. Едва след дълго време идва осъзнаването, че може би вече сме на път да бъдем свободни. Божествената милост стига до нас.
Но тази милост не значи в никакъв случай, че Бог поема цялата ни работа вместо нас. Ако искаме да постигнем напредък в духовния път, трябва да приложим и дарбата на собственото си разбиране. Трябва да засилим волята си и отново и отново да вземаме мъдри решения, които ще ни водят по-дълбоко към осъществяването на неделимото единство на живота. В младите години изглежда, че трябва да свършим цялата работа сами, едва към края на пътуването можем да погледнем назад и да познаем, че дори собствените ни усилия са били израз на милостта. Един голям суфи-мистик разказва, че  веднъж в момент на отчаяние извикал от дълбочината на сърцето си – “Аллах, колко пъти те позовавах, но ти още нищичко не си ми показал.” Тогава чул от дълбочините на съзнанието си гласът Господен с отговора – “Кой, мислиш си, те караше през цялото време да ме зовеш?