Човешката машина

Човешката машина има седем различни функции:
1.  Мислене (или интелект).
2.  Чувства (или емоции).
3.  Инстинктивна функция (вътрешна работа на организма).
4.  Двигателна функция (външната работа на организма, движението в пространството и т.н.).
5.  Сексуална функция  (функцията на двете начала,  мъжкото и женското,  във всичките им
проявления).
Освен тези пет функции има още две, за които в нашия обичаен език няма наименования и които се
проявяват само във висшите състояния на съзнанието. Една от тях е висшата емоционална функция,
проявяваща се в състояние на самосъзнание, а другата е висшата умствена функция, проявяваща се в
състояние на обективно съзнание. Докато ние не се намираме в тези състояния на съзнанието, не можем
да изучим тези функции или да експериментираме с тях.  Ние знаем за тях само от тези,  които са постигнали тези състояния, които са ги изпитвали.
В религиозната и ранната философска литература на различните народи,  има много намеци за
висшите състояния на съзнанието и двете висши функции. Допълнителни трудности за разбиране на
тези намеци създава отсъствието на ясното разграничаване на двете висши състояния на съзнанието.
Това, което се е наричало "самадхи", състояние на екстаз или просветление, а в по-късните книжовни
носители  "космическо съзнание", може да се отнесе както към едното,  така и към другото, понякога
към опита на самосъзнанието, понякога към опита на обективното съзнание. Колкото и странно да ни се
струва,  ние имаме повече материал относно най-висшето състояние,  тоест обективното съзнание,
отколкото за промеждутъчното състояние на самосъзнанието, макар че до обективното съзнание може
да се достигне само след самосъзнание.
Изучаването на самия себе си трябва да започне с изучаването на четирите функции:  мислене,
чувства,  инстинктивната и двигателната функции. Едва след това може да се премине към
изучаването на сексуалната функция, тоест след достатъчно разбиране на четирите функции. Въпреки
някои съвременни теории, сексуалната функция в действителност се проявява в живота на по-следващ
етап, достатъчно по-късно, след като първите четири -вече напълно са се проявили и са я подготвили.
Изучаването на сексуалната функция може да бъде полезно едва след пълното осъзнаване на първите
четири функции във всичките им проявления.  В същото време трябва да се разбира,  че всяка
безпорядъчност или анормалност в сексуалната функция прави саморазвитието и самоизучаването
невъзможно.
В началото ние трябва да се постараем да разберем четирите главни функции. Аз смятам, че от само
себе си се разбира вашето познание относно това,  какво имам в предвид под интелектуална или
мисловна функция. Тук се включват всички умствени процеси:  осъзнаването на впечатленията,
създаването на представи и понятия,  разсъждаването,  сравнението,  утвърждението,  отрицанието,
словообразуването, речта, въображението и т. н.
Втората функция -това са чувствата или емоциите: радост, печал, страх, удивление. Дори и да съм
уверен в това, че на вас ви е ясно, как и с какво емоциите се отличават от мислите, ще ви посъветвам да
проверите възгледите си по този въпрос.  Ние бъркаме мислите и чувствата в нашето всекидневно
мислене и реч.  Но за да започнем да изучаваме самите себе си,  трябва ясно да знаем как да
разграничаваме всяко едно от тях.
Двете следващи функции, инстинктивната и двигателната са по-трудни за разбиране, тъй като нито
една от обичайните психологически системи не описва и не определя тези функции както трябва.
Думите "инстинкт", "инстинктивен", се използват неправилно, а понякога въобще без всякакъв смисъл.
В частност,  на инстинкта обикновено се приписват външни функции,  които в действителност
принадлежат на двигателната, а понякога и на емоционалната функции. Инстинктивната функция на
човека включва в себе си четири различни класа функции.
Първи клас:  цялата вътрешна работа на организма,  цялата т.  нар."физиология":  преработването и
усвояването на храната,  дишането,  циркулацията на кръвта,  цялата работа на вътрешните органи,
строежа на нови клетки,  елиминирането на отпадъчните продукти,  работата на жлезите с вътрешна
секреция.
Втори клас: т. нар."пет сетива": зрение, слух, обоняние, вкус, осезание, а така също и всички други
усети,  такива като усета за тежест,  за температура, за сухота ИЛИ влажност,  тоест ВСИЧКИ
индиферентни усети -  усещания,  които сами по себе си не предизвикват нито удоволствие,  нито15
неудоволствие.
Трети клас: всичките телесни емоции,  тоест всички физически усещания,  които са приятни,  или
неприятни. Това са различни видове болка или неудоволствие, например лош мирис или вкус и всички
видове физически удоволствия, такива като приятния вкус или мирис.
Четвърти клас: всички рефлекси,  даже най-сложните,  такива като смях, прозяване,  всякакъв вид
физическа памет -памет за вкус, мирис, болка, които са в действителност просто вътрешни рефлекси.
Двигателната функция включва в себе си всички външни движения, такива като вървене, говорене,
писане,  приемане на храна и паметта за тях.  Към двигателната функция се отнасят също така тези
движения, които на обичаен език се наричат инстинктивни, например хващането на падащ предмет без
всякакво мислене - инстинктивно.
Разликата между инстинктивната и двигателната функции е съвършено ясна и може да бъде лесно
разбрана, ако само си припомним, че всички инстинктивни функции без изключение са вродени и няма
никаква нужда да се учим на тях, за да ги използваме. В същото време,  нито една от двигателните
функции не е вродена и на всички тях трябва да се приучим, подобно на дете, което се учи да ходи,
рисува, пише.
Освен тези нормални двигателни функции,  съществуват още някои странни двигателни функции,
които представляват безполезната работа на човешката машина, т. е. функции, които не са влизали в
намеренията на природата, но са се формирали и заемат твърде значително място в човешкия живот,
като при това отнемат на човека огромно количество енергия. Към тях можем да отнесем образуването
на сънища,  въображението,  бленуването,  говоренето с някой за самото говорене и всякакъв вид
празнословие,  и въобще всички неконтролируеми и неподдаващи се на контрол проявления на тази
функция.
Четирите функции -  интелектуалната,  емоционалната,  инстинктивната и двигателната  -отначало
трябва да бъдат разбрани във всичките им проявления. Едва след това трябва да бъдат наблюдавани
сами по себе си.  Такова самонаблюдение,  с предварително разбиране състоянието на съзнанието и
различните функции, съставлява т. нар. изучаването на самия себе си. С други думи това е началото на
психологията.
Важно е да се помни, че при наблюдаването на различните функции е полезно, в същото време да се
наблюдава тяхното отношение към различните състояния на съзнанието. Да вземем трите
състояние на съзнанието -  сън, физическо бодърствуване  (буден сън)  и възможните проблясъци на
самосъзнанието, както и четирите функции - мислене, чувство, инстинктивна и двигателна.
Тези четири функции могат да се проявяват и по време на сън,  но тук проявленията им са
недостоверни и несвързани. Тях не можем да ги използваме така лесно по някакъв начин. Те просто
произтичат сами по себе си. В състояние на бодърствуване или т. нар."относителна съзнателност", те до
известна степен могат да ни служат за ориентири. Техните резултати могат да се сравняват, проверяват,
поправят. Макар че създават немалко илюзии, в обикновеното ни състояние, ние не притежаваме нищо
друго освен тях като материал.  Следователно е необходимо да ги използваме,  доколкото това е
възможно. Ако ние знаехме сумата на измамните наблюдения, измамните теории, измамните дедукции
и заключения в това състояние, бихме престанали да вярваме на самите себе си. На хората е неизвестно
колко измамни и погрешни могат да бъдат техните наблюдения и теории. Те продължават да вярват в
тях. Именно този пункт отвлича хората от наблюдаването на тези редки мигове, когато тези функции се
проявяват във връзка с проблясъците на третото състояние на съзнанието - самосъзнанието.  16
Всичко това означава, че всяка от четирите функции може да се проявява във всяко от трите
състояния на съзнанието. Резултатите във всеки отделен случай са различни. Когато ние се научим да
виждаме тези различия,  тогава ще разберем и правилното съотношение,  което трябва да съществува
между функциите и състоянието на съзнанието.
Преди да преминем към различията на функциите в отношението им със състоянията на съзнанието,
е необходимо да разберем, че съзнанието и функциите на човека представляват съвършено различни
явления.  Те зависят от различни причини и могат да съществуват независимо.  Функциите могат да
съществуват без съзнанието и съзнанието може да съществува без функциите.





На англ. "Mind". Често се превежда погрешно като мисъл. В действителност "mind", това значи
мисловно устройство, мисловно тяло. (Бел. от ред.)  14