Действие и противодействие

Представете си, че две същества се намират на двата бряга на голяма, бързотечна река, широка един километър. Как могат да се срещнат тези две същества? – Като минат през моста на тази река. Ако реката е много тясна, няма нужда от мост. Те лесно могат да я прескочат. Но понеже тя е много широка, мостът е необходим. Следователно малките мъчнотии лесно се преодоляват, а за големите се изисква мост. Ако срещне малка рекичка на пътя си, човек веднага я прескача, не търси никакъв мост. Дойде ли до голяма река, той започва да търси мост. Малките и големите реки представляват малки и големи мъчнотии в живота. Човек лесно се справя с малките мъчнотии. Обаче дойде ли до голямата мъчнотия, той започва да търси мост. – Не, никакъв мост не е нужен. Ще дойде човек до мъчнотията, ще огледа обстановката и ще се върне назад, за да намери друг път за преминаването Ă. Когато двама души се намират на двата бряга на една широка и дълбока река, по-добре е да не се срещат. Съвременните хора са майстори в извършването на престъпления. За да не прибягват често към престъпления, Провидението ги е поставило на далечно разстояние едни от други: да не се срещат, да не си пакостят. Когато добрите хора се намират на голямо разстояние едни от други, те ще намерят естествен път да се срещнат. За да преминат препятствията, те няма да търсят мост, но ще се качат на някой планински връх и оттам ще слязат.

Кога се ражда злото в човека? – Когато не може да постигне желанията си. Щом не може да постигне желанията си, той започва да се разочарова и в него се раждат лоши мисли и чувства. Очите му започват да потъват, образуват долини. Лошите мисли и желания парализират мозъчните клетки, вследствие на което енергиите в мозъка не вървят нагоре, а слизат надолу, в низходяща посока. Енергиите в човешкия мозък се разделят на три главни области: първата област е зад ушите, дето функционират низшите енергии. Тази област може да се уподоби на ада в човека. Втората област обхваща енергиите, които функционират в полето на челото – това е човешкият живот. Третата област обхваща енергиите в горната част на мозъка, дето функционират висшите морални чувства. Тази област може да се уподоби на рая в човека. Следователно, когато човек противодейства на своите морални чувства, енергията от тази област слиза долу, зад ушите, в ада. За да не става това, човек трябва да дава ход на своите добри желания, а не да ги подпушва.

Пазете следното правило: никога не противодействайте на вашите добри мисли и желания. Противодействайте на своите лоши мисли и желания, на своите лоши наклонности. Какво представляват злото и Доброто? – Те са енергии, които действат навсякъде в Природата. Като работите с Доброто, вие неизбежно ще познаете и злото. Днес човек е поставен на полюса на Доброто, с него да работи. Единственият негов стремеж трябва да е насочен към Доброто. Докато проявява Доброто, човек всякога има условия да се развива правилно, постепенно да навлиза в идеите на новата култура, на новия живот. Щом не проявява Доброто, той не може да се развива правилно, вследствие на което осакатява ума, сърцето и волята си. В резултат на това неговата енергия се складира в областта зад ушите. Ако търсите този човек, вие ще го намерите или на игрищата, да се проявява като пехливан, или по кръчмите. Красотата на човешкия живот се заключава в мисълта на човека. Няма по-красиво нещо в живота на човека от неговата мисъл. Няма по-красиво нещо в живота на птицата от чувството Ă към цветовете и към музиката. Тази е причината, поради която някои птици пеят хубаво и са напъстрени красиво, с разноцветни пера.

Сега нека някой от вас да каже три думи, от които да образува едно изречение. Първата дума да започва с буквата Д, втората с буквата О, а третата с буквата Ч. Състави се изречението Духът обича Чистотата. Под чистота тук се разбира чистотата на мисълта. Това изречение може да се видоизмени в друга форма: Дух обичен и чист. След това можете да го предадете в музикална форма:

Тъй изразена, мелодията показва, че Духът стои далече някъде и може само да се идеализира. Като се пее горната мелодия, може да се приглася само с думата Дух. По този начин Духът се приближава към човека.

Като ученици вие трябва да си служите с музиката за трансформиране на енергиите. Щом забележите известен застой на енергиите си, започнете да пеете, да отпушите центровете си, за да потече енергията през тях. Например някой казва, че не е музикален. По този начин той сам се подпушва. Когато някой не се проявява в музикално отношение, това още не значи, че той не е музикален. Музиката у него е в потенциално състояние, а у други – в кинетическо. Дали музиката в човека е в потенциално, или в кинетическо състояние, той трябва да се стреми към нея. Със своя стремеж той ще помогне и на онези, които се проявяват в музиката. Много певци и музиканти дължат своя талант на хора, които не са проявени като музиканти, но носят музиката в себе си. Ако скъсат връзката си с тези хора, те изгубват таланта си. Това става не само с музикантите, но и с поетите и писателите. Все трябва да има някой човек или предмет, който да ги вдъхновява: Природата със своите планини, гори, реки, морета, цветя. Човек все трябва да има някакъв външен подтик, който да го импулсира. Зад всичко това седи нещо далечно. Зад човека, зад човешкия Дух седи Бог. Когато поетът се разочарова от живота на Земята, той отлетява към Небето. Оттам той пак слиза до човешкия живот, дето отново започва да търси красиви форми. Красивите форми са носители на красиви идеи. Ако красивата форма се разруши, с нея заедно изчезва всякаква субективна и обективна мисъл. Всъщност нищо в света не изчезва, нито се разрушава или създава, но само се видоизменя.

Упражнение: Всички, наредени в кръг и изправени, поемат един канап. Един от учениците държи края на канапа, който се предава от един на друг. Кълбото се развива, докато обиколи всички ученици. Всеки ученик хваща канапа с две ръце и го поставя пред гърдите си. Дясната ръка се изнася в диагонал напред, а лявата – надолу, колкото канапът позволява. Ритмично клякане, при което дясната ръка се спуща. Клякането се ускорява постепенно. Двете ръце се издигат нагоре. Бързо и ритмично клякане, при което и двете ръце се спущат до земята. Дясната ръка се изнася напред, а после и двете ръце се вдигат нагоре. Бързо, ритмично клякане, при което и двете ръце се спущат до земята.