Ако разгледаме света на макро ниво, можем да забележим, че с появата на
битието се слага началото на среда без която съзнанието не би съществувало.
От това става ясно, че съзнанието се нуждае от среда, в която да се прояви.
От друга страна съзнанието проявявайки себе си изменя битието. Без съзнание
всичко би било това което е, без промяна и развитие. Развитието на хората е в
резултат на развиващото се индивидуално съзнание, което променя средата и
колективното съзнание, благодарение на привнасянето от единичното към общото.
Степента на възможност на самосъзнанието да се самоопределя и самосъзнава е
може би и вероятното количество на изменяне на битието от индивида.
Волята на човека, разглеждана като вътрешен психически подтик към
определено действие е силата с която битието би се трансформирало.
Колкото повече се променя или изменя една среда или индивид, толкова повече
самоопределящо се съзнание движено от вътрешен подтик съществува.
Погледнато от друга страна цялото битие, което вече е, се открива, то
нараства, както нараства луната, това не е нищо друго освен разгръщането на
това, което вече е.
Затова средата е тази, която определя и отключва определени характеристики
на съзнанието. В зависимост от нея, човек изразява и развива от себе си тези
качества, които средата най-добре е повлияла да се изградят.
Невъзможността да се отрекат и двете твърдения, ни дава право да считаме,
че съзнанието и битието, взаимно се допълват и преливат едно в друго.
0 коментара:
Публикуване на коментар