Как си създаваме изкуствено щастие чрез храната ...

Чрез храната, която поемаме ние привикваме към определени вещества заради тяхното
съдържание на фенилетиламин, серотонин, ендорфин и допамин...

Усещанията за радост и удоволствие не са нищо друго, а... сложна верига от биохимични
процеси.

Те се контролират от специфични вещества, наречени “хормоните на щастието”.

Хората привикват до една прекомерна употреба на веществатa, които им дават илюзорното
чувство за щастие и добро настроение.

И проблемът тук е не за създаването на самото чувство а за това че привиквайки към набавянето му по този начин, ние ставаме неспособни да си го набавим по естесвен път.

Неспособни за естесвените процеси на щастието.

Дали не е по-добре да се откажем за известно време от тези вещества и да култивираме нашитe позабравени но естесвени способности?

Точно това е един от начините човек да преотркие истинското значение на храната.

Тя неуспоримо е сред най-важните неща за живот.

Но каква е разликата между нас и животните?

За тях това е смисъл на живот, най-ценното.

По друг начин стоят нещата при човека... или поне трябва.

Всеки притежава съзнателност, която го отличава от животните.

Въпросът е дали ще използва тази съзнателност?

Всеки трябва да отделя нужното внимание на това какво яде, начина по който го яде и да се наслаждава, да прави изкуство от нея.

Това е нормално така и трябва да бъде.

А какво се случва?

Случва се така че от нормални тези процеси придобиват Неестествен вид.

Хората буквално се хранят за да вземат количеството щастие от което се нуждаят защото са привикнали.

Често храната е заместител на щастие.

Нещастни от обстоятелсвата в живота си, намират утеха в храната.

Понякога се стига дотам че за единствен смисъл на техният живот те виждат в това да се хранят.

Не е случайно как хората се променят когато не са нахранени, пример как са повлияни изцяло от този процес.

Спрете да се влияете, котролирайте своите емоции за да не работят те срещу вас.

Хората трябва да се научат да бъдат щастливи първо вътре в тях.

Когато това стане няма да има опасност да се стига до крайности, защото съзнанието ще знае къде се крие всъщност това от което се нуждае, за да продължи напред.