Презумпцията, че дадена поредица представлява игра, е предварителна, докато не бъде проверена по екзистенциален път. Проверката се извършва чрез отказ да се играе или чрез подбиване на отплатата. Тогава т. нар. потърпевша страна ще положи по-големи усилия да продължи играта.
1*
Представя се транзакционният анализ на типична ситуация, като се излага и социалното, и психологичното равнище на красноречива скрита транзакция. В най-драматичната си форма АНБХ играна на социално равнище, е игра между Родител и Дете.
Г-н Уайт: Ще стоиш вкъщи и ще се грижиш за домакинството.
Г-жа Уайт: Ако не беше ти, можех да изляза да се забавлявам.
На психологично равнище (скритият брачен договор) взаимоотношението е от типа Дете-Дете и е доста по-различно.
Г-н Уайт: Когато се прибирам, винаги трябва да си вкъщи. Ужасявам се да не бъда изоставен.
Т-жа Уайт: Ще си бъда вкъщи, ако ми помогнеш да избягвам фобийните ситуации.
ролята на съпруга в АНБТ напомня на шамар, ударен с опакото на ръката (съвсем различен по ефект от шамар, нанесен с дланта, което е пряко унижение), а реакцията на съпругата наподобява нещо като капризен ритник в пищялките. Следователно биологичната печалба от АНБТ се извлича от размяната на войнственост и капризи: печален, но явно ефективен начин да се поддържа доброто състояние на нервните тъкани.
Затвърждаването на позицията на съпругата - „Всички мъже са тирани" - е екзистенциалната печалба. Тази позиция е реакция на потребността да се отстъпи, която е присъща на фобиите - демонстрация на ясната структура, която е в основата на всички игри. Разширеното твърдение ще гласи: „Ако изляза сама сред тълпата, ще ме връхлети изкушението да отстъпя; вкъщи не отстъпвам: той ме принуждава, което доказва, че всички мъже са тирани."
Многократните клинични опити в тази насока показват, че по природа игрите са подражателски и се въвеждат в личността на детето от присъстващия в нея аспект на Възрастен (неопсихичен). Ако във възрастния играч се съживи състоянието на Егото -Дете, психологичните наклонности на този сегмент (аспекта на Възрастен в състоянието на Егото - Дете) са толкова поразителни и умението му за манипулиране на хора е толкова завидно, че разговорно го наричат професора (по психиатрия)
2*Сходна е играта алкохолик: независимо дали потребността на човек да пие има физиологичен произход от гледна точка на анализа на игрите, поглъщането на алкохол е просто ход в игра, разигравана със заобикалящите го хора. Пиенето може да предизвика своеобразно удоволствие, но не е същността на играта. Това се доказва с варианта сух алкохолик, който включва същите ходове и води до същата печалба, както и нормалният вариант, но се играе без бутилки.
Освен че има социална функция в структурирането на времето по задоволителен начин, някои игри са абсолютно необходими, за да поддържат добро здравето на определени индивиди. Психичната устойчивост, на тези хора е толкова несигурна и позициите им са в такова крехко равновесие, че ако бъдат лишени от игрите си, могат да потънат в необратимо отчаяние и дори да изпаднат в психоза.
! За щастие печалбите от близост без игри - която е или би трябвало да е най-съвършената форма на човешкия живот - са толкова големи, че дори не съвсем уравновесените личности могат спокойно и безопасно да изоставят игрите си, ако намерят подходящ партньор за по-съвършените взаимоотношения!!!
0 коментара:
Публикуване на коментар