Вероятно, съществува основен механизъм, който заставя всички съзнателни единици да се стремят нагоре по спиралата винаги към разширение на съзнанието и кохерентна интелигентност. Възниква йерархическа структура на управление и взаимовръзки, която физиолозите наричат синергии (от гръцки - съвместно действие).
Всички ние имаме като че ли вродена необходимост да се развиваме непрекъснато във все по-експанзивни и интегрирани области на съзнание, във все по-големи бази данни обработена информация.
Съзнателното съществуване е подобно на фракталните итерации, с по-голям мащаб и сила.
По своя път ние следваме едни и същи основни образци, но на всеки етап стават някои
уникални изменения. Тези вариации добавят нови оттенъци към живота, нюанси, които
могат лесно да доведат до безредие, хаос, отново зареждане на данните, ако не знаете
основните образци, основните закони. Но ако знаете какво търсите, ключовите
фрактални структури, Вие можете да видите отвъд милионите дървета и да забележите гората и още по-отзад великото разнообразие на природата.
Трите космоса
Вглеждайки се в голямата картина на природата, Вие можете да видите как еволюцията следва един основен път на осем основни структури, присъщи във всички познати фрактали: три области и четири функции, плюс познание.
В природата те придобиват форма на три степени на космоса: ( микрокосмос, мезокосмос и макрокосмос) и пет измерения (които можем да осъзнаем - нулево, първо, второ, трето и четвърто измерение).
Измерения микрокосмос мезокосмос макрокосмос
енергия информация маса
пространство число време
0 квант господ? вселена
1 фотон човек галактика
2 електрон животно слънце
3 атом растение земя
4 молекула минерал луна
Опитвайки се да разберем тези понятия на евлюцията, първо ще обърнем внимание на лявата колонка, после на дясната и накрая на средната. Лявата е пространсвена, а дясната временна. Двете се стремят надолу като снизходящи лъчи на развитието. Средната е възходящия лъч на неентропията.
Левият пространствен лъч на създаването показва еволюцията на измерението на енергията по скалата на микрокосмоса, управляема първоначално от електромагнетизма. Енергията става все повече свързана с материята и се организира във все по-големи и по-плътни системи. При прехода от нулевото до четвъртото измерение на енергията става все по-симетрична, намалява и става предсказуема приемайки характеристиките на твърда материя. Светът на микрокосмоса е незабежимо малък, видим от човека само със свъхмощен микроскоп, ако въобще това е възможно.
Десният времеви лъч на създаване се стреми надолу показвайки зависимостта и взаимовръзката на материята, управлявана първоначално от гравитацията. Макрокосмосът е несъизмеримо огромен спрямо човека. Средната колонка на мезокосмоса се развива като контрапункт на развитието при микрокосмоса и макрокосмоса. Вижда се, че при еволюцията на формите на живот се увеличава сложността на самоорганизацията и намалява симетрията. Към нея принадлежат информацията, числото и думата. Мезокосмоса има мащаба на света на човека.
* Микрокосмос
Квантът, с който започва лявата пространствена колонка има безкраен потенциал и енергия, но никаква големина. Първата стъпка на еволюцията на енергията към форма е фотона, който има милиарди електронволта енергия. Той може да пътешества във всяко направление, което не може никога да бъде предсказано, и то със скоростта на светлината, 186,000 мили в сек.
Следва електроните, които се движат на двойки с противоположен спин и другите ядрени частици. Засега точната позиция на електрона не може никога да бъде предсказана, даже, когато е обвързан в атом, и направлението на движението му се свива до обвивката на атома. Ядрените частици имат полу-спин и са заредени положително, отрицателно или неутрално. Ядрените частици имат повече симетрия и по-малко свобода от фотона.
Следващата стъпка по скалата е атома. Той има ядро и седем обвивки. Водородния атом има около 10 електронволта енергия. Съществуват стотина атома с различни химически особености. Освен всичко атомът има повече симетрия и по-малко свобода от ядрените частици.
В края на този процес на развитие е молекулата, която има средно около 1/25-та електронволта енергия. Тя има пълна симетрия и има безброй разновидности.
Молекулярното ниво е нивото, където се сменя направлението и се заражда живота - започва еволюцията назад, към все по-малко симетрия и повече свобода. Но откъде се създала цялата тази енергия в началото, за да започне процеса на материализирането й, а след това и живота?
* Макрокосмос
Текущото научно разбиране за началото на материалната Вселена е т.н. теория на "Големия взрив"(Big Bang). Това е доминиращата система възгледи на съвременната култура. Космологията на "Големия взрив" е твърде подобен на древния индуски мит за началото, известен като "Диханието на Брама." Според теорията на "Големия взрив" сегашната Вселена от време и пространство се е създала в необясним голям взрив, който е станал преди около 15 милиарда години.
Цялата Вселена, всичката материя и енергия, и съществуващите с тях ред и симетрия, е възникнала от една точка, с радиус нула, но с плътност равна на безкрайност.Това състояние на Вселената се нарича сингулярност ("Great Singularity"). В момента на Голямия взрив плътността е клоняла към безкрайност и е запълвала Вселената, каквито са условията в центъра на черната дупка. При "Големия взрив", или издишането на Брама, всичко започва да се разбягва едно от друго със скоростта на светлината и времето "тръгва". Започва да се формира пространството. С това първо дихание започва уравновесяващия ритъм на расширяването и свиването на Вселената.
През 1986 г. Линде предложил да се разглежда света като цяло във вид на безкраен фрактал, състоящ се от раздуващи се Вселени. Всяка Вселена, както и нашата, се разширяват отначало експоненциално, а след това по геометрична прогресия.
Съществува теория, според която разширението на материята и енергията от точката на взрива е предшествано от черни дупки. Където се стрещат, Вселените се пораждат фрактално. Милиарди галактики са били и продължават да бъдат формирани, докато Вселената се разширява. В пределите на всяка галактика милиарди звезди добиват форма. В ръкава на една такава галактика, Млечния път, е разположено Слънцето-нашата звезда. След това, около звездата се формират орбитите на планетите. Независимо дали всички звезди имат планети, или само някои, със сигурност е известно, че немалко планети обикалят около нашата звезда. Третата планета от Слънцето е нашата Земя. Болшинство от планетите на свой ред имат свои собствени сателити, или луни, които обикалят около тях. Този макрокосмически процес на разширение продължава трилиони години, докато са се сформирали милиардите галактики, звезди, планети и луни.
* Мезокосмос
Микрокосмоса и макрокосма не са причини, а параметри на еволюцията. Светът на Човека между макрокосмоса и микрокосмоса е наречен мезокосмос. Това е дигиталната област на информацията и числата. Тук живото съзнание се развива прогресивно към по-високи нива на сложна себеорганизация, към по-умни системи информация. Този процес тръгва от минералния свят, към растенията, животните, Човека, до Great Singularity, до субекта на Вселената, Бог - окончателната главна структура. Тези са етапите на разширение на интеграцията на съзнанието в личностно битие, разширявайки връзката между данните. Тези етапи са паралелни на еволюцията на енергията съгласувани с измеренията.
Управляващите атрактори
Способността да се организират, да се намери смисъла на данните и информацията, идва от същността на самосъзнанието. То не се налага отвън. Макар, че присъщата способност за самоорганизиране да не е предрешена, или да се управлява с усилия отвън, на всяко ниво на еволюцията, следва образците на един от четирите хаотични атрактори.
Точков атрактор Кристали
Цикличен атрактор Растения
Тороиден атрактор Животни
Странен атрактор Човек
Тези четири атрактора създават космос от хаоса; "Бог" е както тяхно начало така и цел. Квантът, след като достигне молекулярния етап се разпределя от "Бога"(кавичките са от мен), който се въплъщава като отделна самоорганизираща се единица на мезокосмическо ниво. В този смисъл ние сме цялата информация, интелектуалните битове данни, организащи се и реорганизащи се, във и извън киберпространството!
Себеорганизиращото се съзнание се развива възходящо в мезокосмоса. Стартирайки в кристалните форми, вирусите и генетическия код, процеса започва да се развива стръмно нагоре в съзнателна интеграция - повече и повече интелектуална информация. Биологичните единици се самоорганизират в все по-сложни системи. Формите на живот се развиват, приспособяват и свързват кохерентно във все по-големи системи. С всеко стъпало на развитие на самоорганизацията се губи по един лъч от симетрията и се придобива по едно ниво на свобода.
* Кристали
Кристалът има пълна симетрия. Точковия атрактор направлява енергията в неорганическите молекули, така че да се самоорганизират като органически молекули, за да се прехвърли моста от микрокосмоса на безжизнените молекули и енергии, в мезокосмоса на живите кристали. В кристала, както органическия, така и неорганическия, всичко се привлича в единствена точка, всички линии са идеално подредени. По всички три оси молекулите са подредени в идеален симетричен ред. Тази микрокосмическа геометрическа структура се балансира от Луната, времето, което тя предизвиква, и четирите състояния на материята: твърдо, течно, газообразно и плазма. На кристално ниво съществува код, управляващ всичките понататъшни създания на живота, ДНК-структурата на живота РНК. Благодарение на тези кристални форми на аминокиселините, се извършва клетъчното деление, нарастване и умножение. То съхранява съществените данни на формите на живот и наследствената информация през поколенията.
* Растения
Растенията губят една от симетриите: вертикалната, симетрията "горе-долу". Цикличният атрактор позволява на най-простите кристални форми на живот да се самоорганизират в по-висша форма на съзнание, като е възможна по-голяма свобода и повече информация може да бъде обработена. Горната част на растенията, короните, значително се отличават от корените, и двете свързани със стъблото. Сега остават само радиалната или цилиндрична симетрия: две оси симетрия. Дърветат се изменя между семе и гещалт, с жизнена ос между земята и енергията, получена непосредствено от Слънцето чрез фотосинтезата. Съществува вертикален поток надолу и нагоре, от листата към корените и обратно, съгласно цикличният атрактор.
* Животни
Под влиянието на тороидалния атрактор е следващия етап на еволюционната стълбица, животните. Животните са освободени от още една ос на симетрия, симетрията между предната и задната страна, линията на обработката на храната. Остава само една ос на симетрия ляво-дясно. Животните се хранят от растения или едно от друго, и се направляват от четири двигателя: храна, страх, агресия и възпроизвеждане, ограничена от рамка на инстинкта на оцеляване на вида. Животните следват тороидалния атрактор, те имат сложни поведения и обработка на информацията, зависят едно от друго и съществуват в среда на многоетажни екологични системи.
* Човек
Преди около 11,000 години първият Неолитичен човек се развил от Палеолитния човек-животно. Още от това време сме имали потенциал, за да се освободим от последната ляво-дясна симетрия, подчинявайки се на странните атрактори.
Тъй като човешкия етап на живота е сравнително нов, не е удивително, че ние все още се раждаме с животинска ляво-дясна ос на симетрия и ще трябва да се постараем, за да се достигне истинското Човечество. Макар че има някои различия в симетрията на човешкото лице, общо взето сме двустранно симетрични като другите животни. Но с нашите нови способности на мозъчната кора, новите възможности на езика и числата, ние можем да се самоорганизираме и измъкнем и от това последно ограничение. И това вече започва да се случва в глобален мащаб. Човешкият тип се премества към цифровата култура. Ние ще се научим да се храним с информация, измествайки фокуса на нашите икономики от селското стопанство и промишлеността, към кохерентна обработка и комуникации на информацията.
На повърхността и в момента, в нашите действия могат да се проявява случайност и безрасъдство, но след време мъдростта и красотата на човешкото в Човека ще бъдат очевидни.
* Бог
Висшият Човек се слива с Бога чрез любов и просветление, достигайки безсмъртие.
Петте етапа съответстват на измеренията (0-4) и се изразяват от слоевете:
4
Сън
Кристали
Молекула
3
Мечтание
Растения
Атом
2
Размишление
Животни
Електрон
1
Събуждане
Човек
Фотон
0
Осъзнаване
Бог
Квант
Нулевото измерение Осъзнаване прави възможна интеграцията на четирите измерения и четирите състояния на съзнанието. Това позволява на Човек да влиза в четвъртото измерение и му дава достъп до фракталните сили на странните атрактори.
Премествайки се от левия към десния мозък, Вие може да се върнете назад, отново да преживеете минали животи, изминалата еволюция, към началото на Вселената в сингуларната точка, към взривната сила първоначалните огнени кванти... Когато Вие усетите вашата вътрешна мощност, вашето чи, откривайки себе си във вашия мозък изцяло, както вдясно така и вляво, Вие ще имате енергията и силата да поддържате кохерентност във фракталния хаос на четвъртото измерение. Това е начина да се яхне пълноводната вълна на информация, вместо да се удавим в нея.
Ако мислите, че тези мисли са радикални и нови, помислете отново. Основните проникновения са древни. Има много стар афоризъм, популярен преди около сто години от немския философ Шелинг:
Бог спи в минерала,
Мечтае в растенията,
Мисли в животните,
И се буди в Човека.
Използван материал:
http://bgchaos.com/
0 коментара:
Публикуване на коментар