Да се освободим от зависимостта, да бъдем независими!

Думата „завися" идва от „вися", което буквално означава „окачен съм във въздуха

без основа". „Зависи" означава също, че нещо е незавършено и нерешено.

Освен тези две значения, на испански думата за „зависим" - dependiente, съществува и като съществително име: когато е в мъжки род, то означава „украшение" или „накит", а в женски род обозначава „наклон" или „хълм", който обикновено е стръмен и опасен.

След като открих в речника посочените значения и варианти, не се учудвам ни най-малко, че думата „зависимост" извиква у нас всички тези образи, които използваме за нейното определение: зависим е онзи, който е прикачен за другиго, който е лишен от опора и виси във въздуха - като украшение, носено от някого. Зависимият не се чувства цялостен, на него винаги му липсва решителност да стигне до целта.

Да се освободим от зависимостта

Тази идея не е никак нова: всички учители, гуру и философи по света са се занимавали и продължават да го правят и до днес.
Трябва да се освободим от всяка зависимост, за да можем да бъдем себе си - с това сме съгласни всички.

Проблемът е в следното: накъде да тръгнем, след като се освободим?
Първият отговор, на който попадаме, е очевиден. Тръгваме по пътя на независимостта: пълната, абсолютна и неограничена самостоятелност. С други думи, вече не зависим от никого - по никакъв начин и никога повече. Би било прекрасно, нали? Още по-прекрасно би било, ако беше възможно.

Единственият недостатък на това предложение, отнесено към действителността на всеки от нас, е, че такава постановка е просто илюзия: никой не е напълно независим.

Защо ли?

Защото, за да бъдем независими, трябва да сме си самодостатъчни, а никой не е такъв.
Никой не може да се лиши завинаги от останалите.
По много и различни начини имаме непрекъсната нужда от тях.

Ето защо абсолютната независимост, за която стана дума, е непостижима цел, утопично и въображаемо измерение, към което да се стремим.

*****************************


Тайна

Александър Геров

За да не ти е мъчно никога,
към никого не се привъзвай,

Живей във себе си. Там блика
вълшебен извор с ясен бързей.

Недей от чувствата замира,
а преживявай като птица,
която всякъде намира
подслон, гнездо, трохи, мушици.

Това е тежко и мъчително.
Свръх силите ни днес това е.
Но е начало на пленителна,
неразгадана още тайна.

Когато всички я открием,
от страшна сила озарени,
тогава ще узнаем ние,
че в нас е цялата вселена