С появата на модерната наука, която на практика се развива успоредно с религията, през вековете се е оформила една пристрастна научна догма, определяща съвременната представа за света и нашия обществен ред. Единствено заради възпитанието и традицията представата ни за история винаги се свързва с идеята за прогреса. Обикновено си представяме, че човешката цивилизация в по-голямата си част е преминала горе-долу така: заражда се в Месопотамия и Египет, още тогава постига високо ниво в областта на религията, изкуството и политиката, за да се разпространи по-късно към Палестина, Сирия и Гърция. Разпадането на Римската империя и категоричният тласък в обратна посока на Средновековието са последвани от настъпването на Ренесанса и преоткриването на Новия свят и от бурен прогрес и „индустриална революция“, продължили до 21. век.
Дали обаче тази картина за прогреса на цивилизацията е наистина правилна?
По отношение на Древен Египет американският изследовател на пирамидите Джон Антъни Уест изказва мнението, че:
„В какъвто и да било аспект египетското знание изглежда завършено още от самото начало. В природонаучните, техническите, свързаните с изкуството и строителството техники, както и в йероглифната система на практика не се забелязват «етапи на развитие»; много от постиженията на ранните династии по-късно никога не са били надминати.“
Как обаче е станало възможно една завършена цивилизация да постигне толкова много за толкова малко време? Английските ми колеги Греъм Хенкок и Робер Бовал смятат, че са намерили подходящ отговор:
„Решението на загадката, разбира се, е очевидно; но то е толкова различно от популярното мислене, че рядко се обсъжда. Египетската цивилизация не представлява никакво развитие, тя е била завещание.“
Както се убедихме, днес благодарение на съвременните научни методи сме в състояние напълно да проучим следите от нашето минало много по-точно и по-многостранно. Въпреки това много нови открития, които не намират място в обществено-представяната картина за света, продължават да бъдат игнорирани. Особено през последните години излязоха наяве някои обезпокояващи и объркващи неща, които рано или късно нашите учени ще трябва да вземат под внимание. Много от тези открития, които дават обяснение за историята на човечеството обаче по впечатляващ начин потъват в архивите на музеите или изчезват в някакви други неясни канали и не достигат до широката общественост. Но защо?
При избирането на теза за произхода на човешкия живот винаги се е започвало оттам, че в първичния бульон на Земята организмите са се създали от водните изпарения, въглеродния двуокис, метана и амоняка. Досегашната представа почива на предположението, че кислородът би трябвало да се е появил и да е проникнал в атмосферата едва много по-късно (преди 400 млн години) с появата на фотосинтезата на растенията. По-новите открития на съвременната астрономия обаче опровергават този модел и объркват учените. Още през 5. век пр.Хр. гръцкият философ Анаксагор (500–448 г. пр.Хр.) заявява:
„Семето на живота принадлежи на Космоса, то пуска корени навсякъде, където условията са благоприятни.“
Германският физик и физиолог д-р Хелман фон Хелмхолц през 1874 г. написа нещо подобно на казаното от гръцкия учен 2 500 години преди него:
„При положение, че всичките ни усилия да докажем възникването на организмите от мъртвата материя се провалят, ми се струва коректно да поставя въпроса: дали животът някога възниква или пък е много по-стар като самата материя; и дали семето не преминава от една планета на друга, за да се развие там, където открие плодородна почва…“
0 коментара:
Публикуване на коментар