Нямам намерение да ви залъгвам. Повечето от преуспелите хора, които съм познавал, за които съм чел и чийто живот съм изучавал са преминавали през период на смут, в който са се питали кои са и защо са. И не са се залавяли с първата стъпка, докато повечето им надежди и възможности да успеят по най-лекия начин не са се изпарявали безплодни. Някои от тях се разорявали. Други ставали алкохолици. Загубвали семейството си. А трети свършвали в затвора. И почти всички в един момент се отчайвали. Но независимо колко добър или лош е бил всеки от тях, неизменно стигал до тази последна граница в живота, когато единствената сламка, за която можеш да се заловиш е молитвата.
"Мили, Боже, питали се те, няма ли поне едно нещо в мен, което е ценно? Не е ли останало едно нещо, върху което мога да изградя живота си. Искам само честно да се трудя. Няма ли нещо, което мога да използвам?" После неусетно се залавяли с "инвентаризацията". И откривали една или две действителни дарби, които можели да използват, за да си стъпят на краката и да изградят по-добър живот за себе си.
Ще попитате за мен. Да, и на мен ми се случи същото. Да можех да ви кажа, че животът ми е спестил тази криза, но не мога, защото не ми я спести. Моментът на истината за мен дойде на тридесетия ми рожден ден. Беше просто поредният рожден ден, но работата е там, че аз бях планирал да постигна големи неща до този ден. Бях си мечтал, бях се надявал, желал и очаквал да бъда милионер, но дължах 15 000 долара за мебелите в къщата си, всички уреди и колата си. Още от ранната си младост, когато баща ми ме насърчаваше да гоня Голямата американска мечта, аз исках да успея. По-късно прочетох всички биографии на големи индустриалци и бизнесмени, които можах да открия. Вгледах се в тези мъже, вгледах се в себе си и взех решение: " Слушай, Лио - казах си, - ти не си по-глупав от който и да е от тези мъже. И ще бъдеш милионер на тридесет години!" След като го бях решил, се залових за работа. Получих хубаво място в "Дженърал Милс", ожених се, започнах да се грижа за семейството си. Купихме си къща, две коли, цветен телевизор. Е, нищо не беше изплатено, но аз си мислех: "Какво от това. Все едно скоро ще хвана златната рибка".Но дойде тридесетият ми рожден ден, златната рибка все не се хващаше и дори нещо повече - и в морето не се виждаше. Дали бях объркан? Естествено, че бях. Все пак, баща ми бе внушил, че мога да се справя. Аз бях изучавал съдбата на всички преуспели в този живот и знаех тайните им. Толкова бях сигурен, че ще постигна целта си, че дори давах съвети на всичките си приятели как да забогатеят.
Осъзнаването, че не бях постигнал нищо от това, което си мислех, заседна в стомаха като гюле. И ми стана болно… Изправих се в леглото си на тридесетия си рожден ден и се разридах като дете с дупка в джобчето си, което гледа как веселият цирков фургон изчезва към залеза. Всичкото това хлипане и скърцане със зъби събуди жена ми. Тя се облегна на лакът, отвори очи и ме изгледа с най-многозначителния си поглед:
- Какво става? - попита тя. - Ще преживея някак си, че съм омъжена за старец на тридесет години, но виж за едно разплакано бебе - това не мога да понеса …..
- Ти не разбираш - казах й аз. - Никога не съм го споделял с теб, мила, защото то щеше да си помислиш, че съм смахнат. Но ето днес е тридесетият ми рожден ден и се очаква аз да бъда милионер. А вместо това събирам пари за вноските си.
Госпожа Съчувствие премина в настъпление:
- Ти си невероятен! Направи ми една услуга. Не казвай нищо за това на моите родители. Те и без това те мислят за малко луд.
Опитах са да й обясня, но тя ме прекъсна.
- Милионер! - каза тя и ме погледна в очите. - Ти печелиш девет хиляди и петстотин в "Дженъръл Милс", без да броим работата, която си вземаш в къщи за вечерта, и си разстроен, защото не си богат. Обичам те, тигре. Но ти наистина си неразгадаем.
И така, аз се мъкнах отчаян една седмица изпълнен със самосъжаление и убеден, че от мене нищо няма да излезе. Най-сетне побеснях от яд, скочих в малкия си студебейкър и се отправих към парка. Там седнах на една поляна с писалка и тефтер в ръка и започнах да си правя "инвентаризация".
След около два часа имах два сигурни пункта в положителната колона. Едното беше, че обичам хората, а другото - че съм добър в продажбите. На вас може и да не ви се стори кой знае колко много, но след около тридесет години желания, планове и надежди да намеря поне два полезни атрибута за два часа не беше малко за мен. При това не ми беше лесно. Преди това живеех с куп илюзии за себе си, които се оказаха въздушни балони. Трябваше най-сетне да се измъкна от собственото си шоу с димни ефекти и лазерни светлини, да изключа електронните шумо-генератори и да потърся честно своята проста, но истинска мелодия.
Всеки от нас има някакъв талант, нещо, което правим добре и с лекота. Това е нещо, за което не си спомняме да не сме го правили добре някога. Но много пъти ние не използваме таланта, който имаме, а той трябва да се използва. Тайната е да му създадем пространство, да се научим да го уважаваме и тренираме. Не е задължително талантите ни да са от порядъка на Едисъновия или този на Кисинджър. Уравновесеният нрав, умението да облекчаваш мъката на другите или просто веселият характер са все таланти. Такива са и голямата работоспособност, нуждата от малко сън и възприемането на работата като удоволствие. При това няма такава дарба, за която или към която да не можеш да се настроиш. Иска се време, старание, тишина и спокойствие, търсене, скромност и вглеждане в себе си. Нужно е да осъзнаеш, че независимо колко малък, невзрачен или обикновен изглежда талантът ти, той може да направи чудеса за теб, ако ти пожелаеш това.
Щастлив съм, че не закъснях с моята инвентаризация. Не беше върховно удоволствие, но ми помогна много. Стана повратна точка в живота ми и още от началото ме възнагради. Даде ми възможност да управлявам живота си, да изляза от илюзорната действителност и да вляза в една прекрасна реалност. Помогна ми да се взема в ръце и да преценя точно какво трябва да се направи. Вдъхна ми упоритост, накара ме да мисля за единственото истинско нещо - животът с главно "Ж".
0 коментара:
Публикуване на коментар