Как да постигаме съгласие? Според Едуард Де Боно

За да бъдете успешни комуникатори, е нужно да се стремите да откриете точки на съгласие с човека, с когото говорите. Изненадващо, това е най-трудният аспект от всички.

Трудно е, защото съгласието трябва да бъде истинско, а не просто подмазваческа преструвка. Трудността идва и от факта, че мотивацията да се постигне съгласие е точно противоположна на естествените наклонности на повечето хора.

Нека се вгледаме в две крайности на съгласието и на несъгласието: Ти си толкова прав…Съгласен съм с всичко, което казваш…Напълно се съгласявам с теб… Абсолютно правилно…Съгласен съм на сто процента…

Ако се съгласявате с всичко, няма какво толкова да се обсъжда, няма за какво да се води разговор и да се разменят гледни точки. Другият човек сякаш ще изнася лекция. Може да звучи мило, но вашето участие не е особено значимо.

А сега и другата крайност:Да, но…Въобще не съм съгласен…Тук грешиш…Това не е така…

Това е човекът, който се противопоставя на всичко казано. Силно склонната да спори личност търси да демонстрира превъзходство чрез несъгласие.

Прекалено често учени или високообразовани хора използват подобен подход, защото са били окуражавани да го правят. Но такъв вид ум е силно нараняващ и е далеч от идеята да бъде красив.

Вие трябва да бъдете някъде по средата между посочените две крайности. Не се съгласявайте с всичко. Но и не се противопоставяйте на всичко.

Нуждата да бъдеш прав

Тя е здраво свързана с Аз-а. Спорът е битка на Аз-овете, когато се съгласявате, изглежда, че отстъпвате пред другата гледна точка-следователно губите.

Когато пък не се съгласявате, налагате собственото си Аз и показвате, че може би превъзхождате другия. Всичко това се подсилва и от ударението, поставено върху спора и дебата както в училище, така и в обществото – независимо дали в правителството, в съдебните зали или в медиите.

В правителството например опозиционната партия често няма да се съгласи с управляващите, независимо от обстоятелствата.

Повечето хора сега схващат подобни действия като изключително глупави. Ако държите винаги да спечелите спора, накрая ще завършите с не повече от това, с което сте започнали – с изключение на демонстрираната от вас способност да се противопоставяте.

Когато загубите спор, вероятно ще сте придобили нова гледна точка. Да сте прави през цялото време не е най-важното нещо на света, а и определено не е много красиво.

Дискусията трябва да бъде искрен опит да се изследва темата, а не да се превръща в битка между конкуриращи се личности.

Логически балон

Когато някой направи нещо, което не харесвате или с което не сте съгласни, тогава е много лесно да класифицирате този човек като глупав, невеж или злобен.

Но всъщност дадената личност вероятно действа „логически” според собствения си „логически балон”. Този балон е изграден от възприятията, ценностите, нуждите и опита на човека.

Ако се постараете да се вгледате в балона и да видите откъде този човек „изхожда”, най-често ще съумявате да съзрете логиката в позицията му.

Особени обстоятелства

Това е основният начин несъгласието да бъде превърнато в съгласие. Някой прави изказване, на което моментално се противопоставяте.

Например: „Жените вярват в медиуми и гадатели много повече от мъжете.” Незабавната ви реакция е, че това не е вярно. Може би е истина, че жените се забавляват повече с гадателите, дори да не им „вярват”.

Тези от тях, които водят еднообразен живот, се наслаждават на предложените им нови изходи от монотонността. В миналото жените невинаги са контролирали изцяло начина си на живот и затова е трябвало да „чакат” нещо да им се случи, а гадателят е притежавал способността да им предскаже събития или произшествия.

Тъй като жените не притежавали политически или военен статут, техният единствен източник на сила било свръхестественото. Това означавало, че те развивали областите на магията и вълшебството, защото от тях можели да черпят могъщество.

Да вземем например успеха на книгите за Хари Потър. По-малките деца, които са слабо повлияни от реалността, всъщност се наслаждават на идеята за овладяване на магьосническите умения и вълшебствата.

Всичко, изброено до момента, представлява особени обстоятелства, при които е възможно да се съгласите, че някои жени показват по-голям интерес към ясновидството от мъжете.

В друг разговор някой предполага, че „уговорените бракове” са добра идея. Вашата незабавна реакция е пълно отрицание, защото вярвате в романтиката, любовта и свободния избор.

Но, от друга страна, обърнете внимание на особените обстоятелства. В изолираните общности шансът да срещнете подходяща булка или младоженец е твърде малък. Роднините и брачният посредник може да имат по-добър поглед върху потенциалните двойки.

Възрастна индийска бизнес дама, следвала в Колумбийския университет в Йейл, веднъж ми сподели: „На Запад вие започвате с любов и цигулки по залез слънце, а след това – спад. Ние започваме неутрално и след това инвестираме и правим връзката много по-стабилна. Защото сме длъжни да опитаме.”

В такъв случай особеното обстоятелство е фактът, че и двете страни израстват в култури, където подобни годежи са очаквани.

А и вероятно ясно ще разграничите „уговорените” и „насилствени” бракове. На практика правите усилие да намерите някакви особени обстоятелства, при които подобно твърдение би имало смисъл и тогава се съгласявате, но само в посочените специални случаи.

Специални ценности

В този случай заявявате: „Ако имах подобни ценности, бих се съгласил с теб.”

Процесът много прилича на търсенето на извънредни обстоятелства, но вместо да търсите тях, вие се опитвате да откриете онези специални ценности, които биха позволили да се съгласите.

Например: „Изричането на лъжа никога не е приемливо. Това е морален принцип.” Може да се съгласите или да се противопоставите.

Любопитно е, че през вековете философите са се противопоставяли на това твърдение. Някои казват, че изричането на лъжа винаги е грешно. Други твърдят, че може да бъде изречена лъжа в името на „общото благо”.

Философите използват следното традиционно преувеличение: „Представете си, че убиец преследва потенциалната си жертва и ви попита по кой път е тръгнала. Правилната или грешната посока ще покажете на убиеца?”

Тук се среща набор от противостоящи си ценности: морални принципи; прагматизъм; значението на човешкия живот.

Затова, след като подробно си изясните различните ценности, показвате, че бихте се съгласили при един набор от тях, но не и при друг. Все още може да изразите мнението си.

Специален опит

Винаги е трудно да спорите с някого със специален опит. Човек с натрупан през годините опит, обръщайки поглед към жените, жертви на домашно насилие, може да предположи, че те толкова често се връщат обратно, защото самоуважението им е прекалено ниско и се нуждаят от подобна връзка.

Като слушател ще почувствате, че те се връщат обратно, защото нямат къде другаде да отидат. Съгласявате се, че към някои случаи факторът „самоуважение” е приложим, но невинаги.

Универсалните обобщения

За нещастие, логичните навици ни карат да мислим по следния начин: всички крокодили са зли; кученцата винаги цапат; на нито един политик не може да се вярва; мъжете действат логично, жените – интуитивно.

Последното твърдение е точно такова обобщение, с което повечето хора не биха се съгласили. Но дори да не се съгласите с обобщението като цяло, все пак може да приемете някои от аспектите му.

Например: „Жените са способни да действат логично като мъжете, когато се налага, но същевременно са склонни да действат по-интуитивно.” Или: „Мъжете обикновено работят в групи и логиката е начинът да бъдат убедени останалите членове на групата да се върви напред. Жените са склонни да действат самостоятелно и могат да разчитат на интуицията си, защото не им се налага да убеждават когото и да било друг.”

Или: „Съгласявам се, че жените са склонни да обръщат внимание на детайлите и вземат предвид много повече фактори, отколкото само да се прехвърлят от една точка на друга.”

Следователно, в този случай може както да се противопоставите на обобщенията, така и да покажете съгласието си с някои от направените изводи. В реалния живот има много степени между „никой” и „всички”. Такива са:

• Никой
• Малцина
• Няколко
• Много
• Повечето
• Мнозинството
• Почти всички
• Всички

За нещастие, нашата логична система, основана на гръцката с нейните допълнения и изключения, не може да се справи с подобни степени. Огънят причинява изгаряния, следователно ще ви изгори.

Няма пясък, който да може да се яде, затова не яжте пясък. Въпросната система действа страхотно в областта на науката и технологията, където свойствата са константа, но е изключително безполезна в човешките дела, където всички явления си взаимодействат.Човекът, когото сте нарекли идиот, вече не е същият човек, наречен от вас идиот.

Догматизмът, сковаността, предразсъдъците и тесногръдието произтичат от мисленето тип „кутия”. Нещо е „в кутията” (и завинаги) или „извън кутията” (и завинаги).

За да сме честни, подобен начин на мислене е много полезен и трябва да го използваме. Нокрасивият ум вижда отвъд твърдостта на структурите на мисленето тип „кутия” и изследва нещата по много по -проницателен начин.

Как да се съгласяваме – най-важното, което трябва да запомним!

• 1.    Искрено се стремете да търсите допирни точки с твърденията на другия.
• 2.    Няма участие от ваша страна, ако просто се съгласявате с всичко.
• 3.    Да се противопоставяте на всичко е дразнещо и скучно.
• 4.    Да спорите като цяло не е красиво. Има много по-добри начини да се обсъжда дадена тема.
• 5.    Няма нужда винаги да сте „прави”. Отстранете егото си от дискусията и фокуса на разговора, а не от темата.
• 6.    Положете истинско усилие да разберете откъде изхожда другият. Изследвайте „логическия му балон”.
• 7.    Проучете дали има някакви особени обстоятелства, при които събеседникът ви може да бъде прав. Обсъдете въпросните обстоятелства и покажете съгласието си в дадения случай.
• 8.    Проучете дали съществуват някакви ценности, които да направят валидна гледната точка на събеседника ви.
• 9. Покажете, че при подобни схващания, бихте се съгласили. Но същевременно имате и лично мнение.
• 10.    Признайте важността на специалния опит, натрупан от даден човек, и го приемете като голяма възможност, но не непременно и изцяло.
• 11.    Отхвърлете дадено универсално обобщение, но преценете дали може да се съгласите с някои от изводите, или с определен аспект от обобщението.
• 12.    Насладете са на постигнатите допирни точки – дори когато съществува цялостно несъгласие.
• 13.    Промяната на личните ви възприятия с цел да приемате нещата по различен начин, е важна стъпка в постигането на задоволително съгласие.

източник: “Как да притежаваме красив ум”

http://www.mindhackerbg.com/