Статус на жената днес: Преход от еманципация към джендър?

Една от главните характерни черти на постмодерното е липсата на център. 

Сменят се моралните ценности, всички разбирания започват да губят своето значение. Липсват граници, йерархия, постоянните промени са водещи, тези промени обрисуват много добре и ситуацията в която се намира „жената“ в хипермодерността. Хиперреалността е средство да се характеризира пътя, по който съзнанието дефинира кое всъщност е "реално" в свят, където многобройността на медиите може радикално да оформя и филтрира оригиналното. Често фантазията не се разграничава с реалността, истинския образ започва да губи своя смисъл, превръща се в нещо друго.

В това друго се превръща и „жената“, липсата на единен център обаче, я поставя в едно много неясно положение, от което може да извлече, както много дивиденти, така и пагубно изкривяване на собствения образ.

Възстава се срещу положението на „жената“ до момента - безправово, ограничаващо социалните възможности. Този процес, обаче е тръгнал по такъв път, че социално-икономическото освобождение на „жената“ нерядко води до появата на „нови жени“, лишени от обичайното женско излъчване.

Именно от това се е опасявал руският мислител Николай Бердяев в книгата си „Метафизика на пола и любовта“. Съгласявайки се с това, че жената трябва да бъде икономически независима от мъжа, да има свободен достъп до всички културни блага, а също и правото да възстава срещу „семейното робство”, философът отбелязва, че всичко това само по себе си не решава проблема. Нещо повече, женската еманципация според Бердяев носи не само позитивна, но лъжлива тенденция, разрушаваща прекрасните мечти и „вълшебните блянове”.

С тези си думи той обрисува образа на „жената“ в картината на хиперреалността, в която се намираме днес. Жените променят своя статус, което обаче, променя и техния образ. Тези прекрасни мечти, за които говори писателя, са мечти за идеалния образ на жената, който тлее в съзнанието на много мъже. Това носи след себе си последствия от които и образа на мъжа се променя. Неяснотата обаче се засилва, не става ясно, разпределянето на ролите и задълженията. 

Засилва се и неудовлетворението от липсата на идеала. Променя се и разбирането за идентичност, някои от идеите са развити от Мишел Фуко, както и Джудит Бътлър със своята куиър теория.

Теорията на Бътлър гласи, че нищо в идентичността не е фиксирано; идентичността е съвкупност от социални и културни характеристики и обстоятелства, които Азът изразява, чрез поведението си и в действителност няма „вътрешен Аз” – ние вярваме, че го имаме, заради постоянно повтарящите се дискурси за него; gender (пола), както другите аспекти на идентичността, е perfomance (представление), който невинаги е съзнателно избран, и също е затвърден чрез повторението; от това следва, че субектите могат постоянно да променят идентичността си.

Иначе казано, вместо като фиксирано качество, gender е видян като флуидно (течно) непостоянно състояние, което може да се променя според контекста и времето.

Gender, следователно, е perfomance – и нищо повече. Няма джендър идентичност отвъд израза на gender. Gender е това, което правим в някакъв отрязък от време, а не универсалното кой съм аз. В масовите медии циркулират такива модели на мъжки и женски perfomances, които се смятат за предпочитани и по този начин правят gender категориите по-„реални” и осезаеми. Обаче за да бъдат възприети като поле за избор, новите модели трябва да се базират (забележимо или не, осъзнато или не) на традиционни образи и идеи. Това е и механизмът, по който се конструират медийните gender идентичности: в непрекъсната игра между традиция и модерност, между цитат и ирония.

Съзнанието, което жената придобива за себе си, не е дефинирано само от сексуалността, то отразява положение, зависещо от икономическата структура на обществото, което отразява степента на техническото развитие, постигнато от човечеството, съзнанието, което жената придобива за себе си е социално вмененото различие, тя, първо се идентифицира от и през социума, през културно-ценностната призма на обществото, което я обособява и оразличава като различна, като „ другия“  ако следва да се позова на израза, който използва Бовоар т.е. ако трябва да се есенциализира „природата“ на жената, тя първо е социокултурен продукт и едва, впоследствие през сексуалния си опит може да се разпознава като жена.

Авторката защитава идеята, че отношението между мъжете и жените е социална конструкция. Символ на тази теза е прочутата й фраза от книгата „Втория пол“: "Не се раждаш жена: ставаш такава"

Тъй като, логиката и фактическите потвърждения вече не са основани на знанието и тяхното място се заема от комуникациите,  жената започва да избира сама, своя образ, място и функции в обществото. Тя се превръща в поредицата от избори, които прави, от повтарящите се действия, които предприема. Какъв е нейния образ, не може да се каже еднозначно. Това, което е сигурно, обаче, е че жената придобива съществено различен статус, обусловен от качествата върху които акцентира, но вече тези качества са от много обширен порядък, като те обгръщат и много от типично „мъжките качества“. Това разгръщане отвъд традиционното женско, поставя началото на метаморфозата около женския образ. Постмодернисткия начин на живот, обаче, приема, че това което се приема в социален контекст, всъщност не е това, което е.

Жената се превръща в дискурс или дискусия, създавани от интерпретиращата общност. Така знанието, зависи пряко от общността, то придобива смисъл, само в тази общност. Локалността играе съществена роля, в това, което се превръща жената или казано иначе, няма само едно мнение по отношение на жената, а толкова колкото са приети с консенсус в различните социални общества.

Освен това, жената започва, да си спомня за онзи изтласкан образ, който тя е имала, но който бива добре заличен – Лилит. Първата жена, равноправна с мъжа, тази, която по нищо не му е отстъпвала и която не търпяла подчинение. Този величествен в сравнително отношение образ, започва своето възраждане. Той си прокарва път в съзнанието и едва ли има връщане назад. Въпреки добре пазената тайна, рожденното право на жената от началото на нейното съществуване започва да оставя все по-явни следи.

В една от пророческите си страници Николай Бердяев предвижда, че в бъдещото общество жената ще играе голяма роля, защото тя повече е свързана със световната душа и великите сили. Енергия от висша степен, годна да се култивира, Богородица – най-съвършенното въплъщение на божествените принципи. Това навярно е скритото, несъзнаваното, animа на човешкото съзнание. Разгръщането, на което ще донесе нов облик на хората, доближавайки ги до съвършенството. Баланса на енергийте – ИН и ЯН, необходимост и цел на човечеството, за да може да се съхрани и израства. Висшата хармония, двете страни на една и съща монета.

Какво е любовта? Илюзия, потребност, изкуство или цел?

Съществуват различни гледни точки, относно това, как една любов може да бъде пълноценна, истинска и трайна.Често една теория включва в себе си много истини, но не винаги успява да обгърне целия проблем.

В известна степен, позицията на Ерих Фром, относно любовта и изкуството да обичаш, ни дава една стабилна представа, за това, какво е истинската любов и кога тя просто е някаква илюзия.

За едно е категорично прав, любовта е за зрелия човек, тя не може да бъде достояние на хора, които не са в състояние и нямат елементарна представа за себе си, нито такива, които не са успели да надраснат детските си години и съзнание.

"Най-сетне зрелият човек стига до момента, когато вече става майка и баща на самия себе си. Той има, тъй да се каже, майчина и бащина съвест. Майчината говори: „Няма грях, няма престъпление, което да те лиши от моята обич, от желанието ми да живееш и да си щастлив.“ Бащината съвест казва: „Ти сбърка, не може да не понесеш някои последици на твоите деяния, а главното е, че трябва да промениш поведението си, ако очакваш да те обичам.“ Зрелият човек не е зависим от присъствието на майката и на бащата като външни реалности, а ги е пресъздал в себе си. В противовес на концепцията на Фройд за свръх-Аз-а, той не ги е възприел механично, не ги е присъединил, а е вградил майчината съвест в собствената си способност да обича и бащината съвест в чувството си на здрав разум. Освен това зрелият човек обича едновременно с майчина и с бащина съвест, въпреки че те сякаш са несъвместими."

Чувството за изолираност, което всеки от нас носи в себе си, ни кара, често да изкривяваме образа на любовта, да търсим човек, които да ни избави от нея, да ни спаси от самите нас:

"В началото обаче всичко това не се съзнава. Всъщност те приемат силата на безумното си влюбване, на състоянието да са „луди“ един за друг като доказателство за силата на тяхната любов, въпреки че то може да се окаже само доказателство за степента на собствената им самота."

В духа на времето в което живеем, това се счита за истинска любов, това към което хората се стремят. Това е така, защото не се осъзнава простата истина, че човек не може и не бива да търси спасение, любов, свобода, извън себе си, т.е. той трябва да е успял да изгради тези и други качества, способности и сили в себе си за да може да има пълноценни взаимоотношения. 

"Какво дава, един човек на друг? Самия себе си, най-ценното, което има — живота си. Това не означава задължително, че той жертва живота си за другия, а по-скоро, че му дава от своята жизненост, от своята радост, от своя интерес, от своите разбирания, от своя хумор, от тъгата си — от всичко живо у него, което може да намери израз и изява. Давайки от своя живот, той обогатява другия човек, повишава жизнеността му чрез повишаване на собствената си жизненост. Той не дава, за да получава. Да даваш, поначало означава голяма радост. В процеса на даването обаче човекът не би могъл да не съживи нещо у другия, а то от своя страна се отразява обратно в собственото му съзнание. Когато действително дава, той неизбежно получава онова, което се връща към него."

Колко елементарно и в същото време изключително силно и сложно твърдението: " Всичко е Любов!", "Бог е любов!", което доказва, че любовта е навсякъде, любовта е най-висшия идеал, който хората могат да достигнат. Степента и възможността да проявиш това чувство е степента и нивото на собственото ти съзнание, на собствения ти напредък по пътя към съвършенство, наречено от много хора Бог! 

"Едва ли е необходимо да подчертаваме, че способността да обичаш като акт на отдаване зависи от развитието на човешкия характер. Предполага се, че той винаги има продуктивна ориентация. При такава нагласа лицето е преодоляло отношението на зависимост, нарцистичното си всемогъщество, желанието да експлоатира другите или да трупа богатства и е придобило увереност в собствените си човешки сили, смелост да разчита на себе си в стремежа към постигане на своите цели. Доколкото тези качества отсъстват, то изпитва страх да се отдава, тоест да обича."

Ето, че всичко е свързано и способността да обичаш, е свързана с умението да обичаш, като цяло.

"Да обичаш Бога, ако той би използвал тази дума, означава да се стремиш към реализиране на цялостната възможност да обичаш, към осъществяване на онова, което означава „Бог“ за самата личност."

И накрая, нека всеки от нас, да разбере и усвои умението да обича, да усвои качества на характера, а не само умения за печелене на материални блага! Нека всеки, осъзнае, че преди всичко ние сме хора, такива, които имаме еднаква цел, еднаква същност и еднаква възможност за достигане до единство/любов!

Ако не съумеем да поддържаме жизнеността на образа на човешката зрелост, наистина ще се изправим пред вероятността от рухване на традициите на цялата ни цивилизация. Първооснова на тези традиции е не приемствеността на известни знания, а на определени хуманни качества. Ако те изчезнат от погледа на идните поколения, петхилядолетната ни цивилизация ще се разпадне дори и ако достигнатите от нея t знания бъдат запазени и развивани.

Ако той е в състояние да обича, би трябвало да заеме мястото си на върха, икономическата машина да служи на него, а не обратното. Той трябва да бъде в състояние да споделя опит, да дели труда си, а не — в най-добрия случай — да дели само печалбата. Необходимо е обществото да бъде организирано по начин, при който социалната, любящата природа на човека да не се откъсва, а да се слива с общественото му битие. Ако е истина, както се опитахме да изясним, че обичта е единственият разумен и задоволителен отговор на проблема за смисъла на човешкото съществуване, всяка обществена система, изключваща в една или друга степен развитието на обичта, в дългосрочна перспектива трябва да загине от собственото си противоречие с основните необходимости на човешката природа. Да се говори за обич не е „морализаторство“ поради простата причина, че става дума за главната и реалната потребност на всяко човешко създание. Прикриването й не означава, че тя не съществува. Да се анализира природата на обичта, означава да се открие, че тя изобщо отсъства днес, и да се осъдят обществените условия, на които се дължи това. Да имаме вяра в обичта като обществен, а не като изключително рядък индивидуален феномен, е рационалната вяра, основаваща се на прозрението в истинската, природа на човека.

Анализи на психичните явления

Изградените през XVIII век школи в психологията се основават на анализирането на конкретни психични явления при доминиране на емпиричното им разглеждане.

Позитивизмът с представител О. Конт провъзгласява психологията за опитна наука. Рационалното отстъпва място на непосредственото. По-късно с развитието на частните науки психологията се свързва с механиката, оптиката, геометрията, поражда се детерминизмът като основен принцип на научната психология, физикът Р. Декарт поставя въпроса за връзката между материята и психиката. Изходните му точки са: „Аз зная себе си като мисъл и аз безусловно не зная себе си като мозък. Истинско e само мисленето и то e критерий за своята достоверност. Останалите психични явления са бедни и те могат да ни заблудят".

Емпиризмът с представител Дж. Лок фокусира вниманието на учените върху опита, като знанието се основава само на опита, опитът е дуалистичен - включва в себе си влиянието на външния свят и нашите собствените действия на душата, т. е. вътрешния опит.

Сенсуализмът, произлиза от емпиризма, значително увеличава ролята на сетивата и сетивното познание, сетивата за сенсуалистите имат важно значение върху разглеждането на света.

Докато рационализмът пренебрегва ролята на сетивата и преувеличава ролята на мисленето, то при емпиризма е обратното.

Асоциационизмът заостря погледите на учените върху значителната роля на асоциациите. Той e налице още при Платон, който доказва, че всяко запаметено знание e припомняне или спомняне по асоциация. Аристотел и той поддържа постановката за ролята на асоциациите в психиката, формулира няколко вида асоциации. Асоциацията се превръща в основно понятие на психологията.

Функционализмът наложи изучаване нa психичните явления, функционалистите разглеждат психиката като линейно разположена, а емоциите само като биологично детерминирани. Функционализмът отхвърля необходимостта да се изучават психичните явления във връзка и взаимодействие.

Структурната школа с представител Едуард Титченър (1867-1927) издига тезата, че психологията трябва да се изгражда по принципите на природата, на непосредствения опит. Основната задача на психологията е да напише структурата на съзнанието.

Уникални статии за вашия сайт: Content Market

Осъществяване и взаимодействие на двете основни енергии

Пълен Баланс?

Да бъдеш в хармония със себе си и света.
Един блян, мечтан от мнозина, някои стремящи се към него, други нуждаещи се подсъзнателно...

Дуалистичното естество на живота, абсолютния парадокс на една кристално ясна идея.
Взаимодействието на два полюса, коренно различни по своята същност и основа.
Но нуждаещи се от подкрепа за своето проявление.
Ние като дуалистични същества се намираме между тези два полюса, и имаме директната връзка между тях, в процеса на баланс.

В нашата действителност сме отговорни за тяхната хармония, но тази наша мисия не е само желателна за изпълнение, а е напълно задължителна.
В противен случай последствията се изпитват на наш гръб, и в отговорността, която сме поели, ние излизаме потърпевши.
Става така, че все повече се колебаем в изпълнението на това начинание.
В природата съществува съвършен механизъм тези енергии да се поддържат в баланс.

Това е механизмът на смяната на деня и нощта, на смяната на сезоните, който следват всички същества на земята. За съжаление, човек вече не го следва, а всеки от нас има необходимост да влезе в себе си в периода на нощ.

В нашата вътрешна природа също са заложени същите принципи, и неспазването им поражда дисхармония в нас, което най-често се проявява като общ дисбаланс, както вътрешен така и изразен в различни сривове на нашият организъм.

Ние днес се правим, че няма нощ. Будуваме, когато трябва да спим, и не даваме възможност на природата да свърши своята работа. Правим се, че можем да управляваме нещата и действително можем да го правим до известна степен, но в един момент това става опасно, болестно състояние. В древните текстове е казано, че ако човек в продължение на три дни не даде възможност на двете енергии да си свършат работата, тогава се получава болестта. Тя е сигурният сигнал, че вътрешният баланс вече е нарушен.

Днес много широко разпространен стана модела - Положително мислене, той дава наистина някои добри насоки, към кои вибрации да съсредоточим нашето внимание.
Но е важно да се поясни, че този модел крие опасност за грешно асимилиране.
Много стремящи се към този модел на мислене, съвсем са започнали да игнорират всичко, което не им се понрави или асоциира в тях негативни преживявания.
Това съвсем не е правилният начин, понеже подтискането на каквито и да било емоции, просто увеличава техният капацитет, което от своя страна атакува с двойна сила нашето подсъзнание а дори и свръхсъзнание.

Ние използваме много енергия, за да подтискаме някои неща в себе си, и това състояние е много страшно. В един момент, когато се събере прекалено много, човек обикновено избухва в агресия, стига се до унищожаване на други хора. В момента хората в България и човечеството като цяло, сме в период на избор – дали да избухнем и да се саморазрушим, или да овладеем съзнанието си, за да върнем нарушения баланс. 

Според йога щастието се крие във вътрешното ни равновесие и възможността да можем да постигнем целия потенциал на психиката си, така че да можем да изявим себе си. Важно е да чувстваме, че това, което правим в живота си, е най-доброто, което имаме в себе си. Щастието е възможността да изявяваш себе си в посоката, в която ти си роден да се изявиш, което днес звучи много хипотетично за повечето хора, защото я няма основата на равновесието.

Как да постигнете успешни сделки и продажби?

В тази статия са изложени някои ценни съвети при воденето на преговори, финализирането на сделки и продажби.

Ще си припомните широко известни истини, които ще ви помогнат в бизнес комуникацията с потенциални ваши клиенти.

Ако спазвате всички изложени методи вие неминуемо ще постигнете успех...


1. Бъдете Внимателни

Хората не искат да променят мнението си, те не могат да бъдат принудени да се съгласят с вас, но могат да бъдат постепенно убедени, ако сме внимателни и добронамерени..
ВНИМАТЕЛНИ И ДОБРОНАМЕРЕНИ !!!

Трябва да внимавате с предела на тяхното търпение, като имате предвид, че за всеки човек това търпение е различна величина.

Затова може да се каже, че до известна степен трябва добре да познавате човешката психика и поведение, не всеки би ви показал явно своето раздразнение.

Едни от тях могат да ви залъгват дълго време, че имат интерес от вашето предложение, но те го правят само за да им се махнете от главата.

А други просто го правят от учтивост. Не искат да ви обидят, причините могат да бъдат тяхното възпитание, или изграден авторитет.

Това е част от лична тактика за справяне с дразнители като вас.

Също често срещано е хора отговарящи само с Да.

Те не са учтиви просто се съгласяват за всичко с вас, винаги отговарят положително но не предприемат никаквo действие да доведат нещата до край, разиграват ви до безкрай, и единственият възможен изход е да спрете да се занимавате с тях.

2. Тактичност

Ако някой каже нещо, което според вас е погрешно, не е ли по-добре да започнете с думите:

"Ами гледай сега, аз не мисля точно така, но може би греша, и ако греша искам да ме поправиш, хайде да видим фактите..."

"Щом смятате така значи имате опит и разбирате от това."

"Не ви виня ни най-малко, че смятате така, ако бях на ваше място щях да мисля по същия начин."

3. Поглед отвъд думите

Единственият начин да проникнем в смисъла на поведението на хората е да разберем как самите те го възприемат.

Човек дава положителна оценка на онези събития, в които той утвърждава себе си.

Трябва да съсредоточите усилията си там където с вашият събеседник сте на едно мнение.

Разговорът да се върти не около вашето предложение а около вашият слушател.


4. Да използвате практически своите качества

Вие може и да притежавате десетки качества, но ако ги оставите да спят дълбоко и не ги използвате, няма да има никаква полза от това, че ги имате.

Развивайте своите умения, така те да станат едно силно оръжие, което да използвате в своите ежедневни битки.

Ако не го направите те просто ще изчезнат.

Сега ще се спрем основно върху пречките, които са ваш врак номер 1:

При всяка продажба има 5 основни препятствия: няма нужда, няма пари, не бързам, няма желание, няма доверие.

1. Няма нужда

Направете така, че хората да изпитат нужда от вашият продукт.
Колкото по-полезен изглежда продуктa, толкова по-голяма е и нуждата.

2. Няма пари

Всеки от нас колкото и пари да има все не му достигат, така че никой няма излишни пари, само когато те почувстват че тази инвестиция си заслужава биха отделили своите средства.

Убедете събеседника си че няма нищо безплатно, и че цената която ще заплати е възможно най-добрата.

Ако успеете да преодолеете другите 4 препятствия с тази няма да имате проблем.

3. Не бързам

Непрекъснатото отлагане в повечето случаи просто означава че cделка няма да има.

Така че се постарайте да създадете представи за неутложност.

Настояща ниска цена е добър вариант за това.

4. Няма Желание

Събудете желание!

Трябва да се настроите на подходяща вълна за да можете да постигнете този ефект.

Създайте атмосфера, мотивирайте себе си за да направите това и с вашият потенциален купувач.

Това което предлагате е уникално и неповторимо и всеки иска да го има - трябва да е основната ви мисъл.

5. Няма Доверие

Ако хората ви нямат доверие, няма смисъл от разговора.

Трябва да изградите доверие и хората да знаят, че може да ви се вярва.

Бъдете учтиви, добронамерени и честни.

Ако потенциалния ви купувач доулови и най-малкия фалш, нещата могат да бъдат решени.

Чесността се цени скъпо и струва също толкова.


********


Но най-важно от всичко е вашата цялостна кауза.
Това което правите да ви доставя удоволствие, за вас самите да бъде безценно.
Да го правите и заради хората...
Алчността погубва, никога не правете нищо само заради вашата лична изгода.
Помагайте на другите и не оставяйте материалността да ви пороби.

Необходимостта от ''Игри'' остава за цял живот

Презумпцията, че дадена поредица представлява игра, е предварителна, докато не бъде проверена по екзистенциален път. Проверката се извършва чрез отказ да се играе или чрез подбиване на отплатата. Тогава т. нар. потърпевша страна ще положи по-големи усилия да продължи играта.

1*
Представя се транзакционният анализ на типична ситуация, като се излага и социалното, и психологичното равнище на красноречива скрита транзакция. В най-драматичната си форма АНБХ играна на социално равнище, е игра между Родител и Дете.
Г-н Уайт: Ще стоиш вкъщи и ще се грижиш за домакинството.
Г-жа Уайт: Ако не беше ти, можех да изляза да се забавлявам.
На психологично равнище (скритият брачен договор) взаимоотношението е от типа Дете-Дете и е доста по-различно.
Г-н Уайт: Когато се прибирам, винаги трябва да си вкъщи. Ужасявам се да не бъда изоставен.
Т-жа Уайт: Ще си бъда вкъщи, ако ми помогнеш да избягвам фобийните ситуации.

ролята на съпруга в АНБТ напомня на шамар, ударен с опакото на ръката (съвсем различен по ефект от шамар, нанесен с дланта, което е пряко унижение), а реакцията на съпругата наподобява нещо като капризен ритник в пищялките. Следователно биологичната печалба от АНБТ се извлича от размяната на войнственост и капризи: печален, но явно ефективен начин да се поддържа доброто състояние на нервните тъкани.
Затвърждаването на позицията на съпругата - „Всички мъже са тирани" - е екзистенциалната печалба. Тази позиция е реакция на потребността да се отстъпи, която е присъща на фобиите - демонстрация на ясната структура, която е в основата на всички игри. Разширеното твърдение ще гласи: „Ако изляза сама сред тълпата, ще ме връхлети изкушението да отстъпя; вкъщи не отстъпвам: той ме принуждава, което доказва, че всички мъже са тирани."


Многократните клинични опити в тази насока показват, че по природа игрите са подражателски и се въвеждат в личността на детето от присъстващия в нея аспект на Възрастен (неопсихичен). Ако във възрастния играч се съживи състоянието на Егото -Дете, психологичните наклонности на този сегмент (аспекта на Възрастен в състоянието на Егото - Дете) са толкова поразителни и умението му за манипулиране на хора е толкова завидно, че разговорно го наричат професора (по психиатрия)



2*Сходна е играта алкохолик: независимо дали потребността на човек да пие има физиологичен произход от гледна точка на анализа на игрите, поглъщането на алкохол е просто ход в игра, разигравана със заобикалящите го хора. Пиенето може да предизвика своеобразно удоволствие, но не е същността на играта. Това се доказва с варианта сух алкохолик, който включва същите ходове и води до същата печалба, както и нормалният вариант, но се играе без бутилки.
Освен че има социална функция в структурирането на времето по задоволителен начин, някои игри са абсолютно необходими, за да поддържат добро здравето на определени индивиди. Психичната устойчивост, на тези хора е толкова несигурна и позициите им са в такова крехко равновесие, че ако бъдат лишени от игрите си, могат да потънат в необратимо отчаяние и дори да изпаднат в психоза.


!  За щастие печалбите от близост без игри - която е или би трябвало да е най-съвършената форма на човешкия живот - са толкова големи, че дори не съвсем уравновесените личности могат спокойно и безопасно да изоставят игрите си, ако намерят подходящ партньор за по-съвършените взаимоотношения!!!

Разпознаване по гласовия код

Тест

За да се направи точен анализ на гласовия код на човек, важно е да се знае, че има деветнайсет елемента на звука.

1. Звучи ди пискливо гласът?
2. Човекът говори ли толкова тихо, че трудно го чувате?
3. Гласът му трепери ли?
4. Говори ли прекалено високо?
5. Струва ли ви се, че гласът на човека звучи френетично или маниакално?
6. Прекалено бързо ли говори?
7. Струва ли ви се, че гласът му е сърдит или възбуден?
8. Смятате ли, че гласът му звучи неравно, отсечено или гръмко?
9. Човекът „атакува" ли звуците, когато започва да говори или по време на разговора?
10. Затихва ли гласът му в края на изречението и преставате да го чувате?
11. Има ли хленчещ тон, гласът му звучи ли носово, макар че челюстта му се движи, докато говори?
12. Хленчи ли, гласът му звучи ли носово и той почти не движи челюстта си, докато говори?
13. Гласът му звучи ли ви рязко и мрачно?
14. Този човек звучи ли ви скучно, досадно и гробовно?
15. Звучи ли ви сладникаво и прекалено енергично?
16. В края на изречението повишава ли гласа си?
17. Говори ли бавно и преднамерено, прекалено ясно ли артикулира, когато произнася думите?
18. Гласът на човека звучи ли ви изкуствено и сексуално?
19. Човекът има ли дълбок, богат, пулсиращ с живот глас?

Огледало на душата

Точно както една капка кръв може да подскаже на лекаря какво е физиологическото състояние на човека, така и един-единствен тон от гласа на човек може да разкрие какво става в душата му.

Едно време древногръцкият лекар Гален е казал: „Гласът е огледало на душата." Колко прав е бил. Гласът е показателен барометър за това как се чувствате и как усещате света около себе си. Онова, което мислите и чувствате, обикновено се прокрадва в тона, с който си служите, както и в думите, които използвате.

Затова, ако трябва да оценим правилно личностната характеристика на човека, важно е да се анализира как звучи гласът му и какво разкрива той, за да стигнем до истината за тази личност. Следователно, когато правим анализа, гласовият код е съществена част, която ни помага да определим профила на личността.

Звукът на нечий глас подсказва много неща за умственото състояние, за умственото здраве и което е по-важно - какво отношение има този човек към вас. Когато Фред монотонно казал: „Скоро пак ще ти се обадя" и към последната дума гласът му затихнал, Роузан веднага разбрала, че той никога повече няма да й се обади. Това била първата им и последна среща и тя се оказа абсолютно права.

Вие вероятно усещате настроението на своите близки по гласа им, когато им се обадите по телефона. Това се дължи на промяната, която той търпи в резултат на физическото или психическото състояние на личността. Вие чувате силно и ясно нюансите, които убягват на другите.

Онова, което става в главата и в душата ви, обикновено се отразява на гласа и когато се научите да разчитате гласовите нюанси, веднага ще направите една крачка напред в междуличностните отношения.

Например по гласа познавате, че някой е в лошо настроение. Може да решите да поговорите с него по-мило и ласкаво, или ще изберете да го запитате направо дали всичко е наред. Тогава човекът може да се разкрие пред вас и да сподели какво го тревожи. Фактът, че сте проявили достатъчно чувствителност и сте доловили унилото му емоционално състояние по гласа, ще ви помогне да отворите каналите на общуване.

Преди да се анализират гласовите кодове на общуване, важно е да се изследва еволюцията на способността на човешките същества да общуват един с друг.

Гласът не лъже

Гласът е пътят, по който се предават най-съкровените мисли и чувства на човека. Тъй като гласът е свързан с части на мозъка, неделими от емоциите, трудно е да се скрият промените, които настъпват в него, когато се активират различни чувства. Тъй като гласът и емоциите са здраво свързани, не е чудно, че гласът на човека звучи безнадеждно, сърдито или объркано, когато той се чувства нещастен. Обратното - когато е щастлив, гласът му звучи по-живо и весело.

„Много съм щастлив заради теб. Наистина" - казала Ран-ди, когато разбрала, че Тери има нов годеник. Ранди изрекла тези думи с тъжен и монотонен глас. В гласа й нямало живот, нямало и намек от радост за „добрата й приятелка". Явно, че това, което казала, изобщо не го мислела. Не изпитвала съпричастно щастие заради Тери.

Изследванията показват, че гласът и начинът на говор имат нещо много общо с личностната характеристика и възприемането на един човек. Хората, които имат звучен глас, се възприемат като по-интелигентни, известни, преуспели в кариерата си и по-подходящи за срещи и брак. За тях се смята, че са по-приятелски настроени, по-вълнуващи в сексуално отношение, по-изявяващи се, по-достойни за доверие, по-вероятно е на тях да им се помогне и по-малко вероятно да бъдат обвинени за виновни, че са извършили престъпление.

Хората, които страдат от говорни недостатъци, са имали проблеми, защото са възприемани отрицателно в обществото. Например, въпреки че жените имат проблеми при произнасянето на звуците „с" и „з", биват приемани като „сладки", тях ги смятат за по-малко интелигентни и умни от жените, които не фъфлят. Тези, които говорят високо, биват смятани за по-малко симпатични, за по-показни от жените, които говорят по-тихо.
Многобройни опити са изследвали ефекта на гласа във връзка с физическата външност.

Едно изследване показва, че онези, които заекват, са възприемани по-негативно от онези, които не заекват, независимо от външния им вид. По подобен начин се изясни, че носовото произношение се усеща по-силно, когато някой има дефект на лицето.

Докторската ми дисертация в Университета в Минесота на тема Ефектът на физическата външност върху начина на говор на пациенти с лицеви дефекти показва, че начинът, по който един човек говори, в значителна степен се отразява върху външния му вид и на това как другите го възприемат.

Човек с лицеви дефекти, но с приятен глас се смята за по-привлекателен физически отколкото друг с гласов недостатък.

Степента на разстройство на речта не се отразява, когато става въпрос за естетическа преценка. Обратното, онези, които по-рано ги приемат за привлекателни, по-късно, когато ги свържат с дефект в говора, ги смятат за непривлекателни.

Всички сме го изпитали в живота. Колко много от нас са виждали онзи съвършен непознат в другия край на пълна с гости стая, но само когато го чуем да говори, всичките ни илюзии рухват. Онази очарователна жена със стържещ глас или мъжът с висок хленчещ тембър ни разочароват.

Може и да изглежда повърхностно, всъщност така става в действителност, но въпросът се свежда до това, дали харесваме някого или не. В края на краищата така си е. Защо ли? Защото възприемането на гласовия код е невробиологичен процес. Хората реагират на звука с цялото си същество. Те или го харесват, или не. Или го понасят, или не.

Това се отнася и за звуците, които издавате. Като се започне от гръцките философи, мине се през всички основни религии и се стигне до трудовете на Фройд, се наблюдава, че вътрешните мисли на човека обикновено се проявяват в гласа и в начина на говор. Тези наблюдения се потвърдиха в наше време от изследователи, включително и от мен, които са изучавали взаимовръзката между глас и личностни черти.

Всички знаем, че когато хората не изразяват в пълна степен чувствата си, стараят се да ги прикриват или да отричат какво ги смущава емоционално - главоболие, болки в гърба, в стомаха, кожни заболявания, язви, тумори, рак или сърдечни заболявания, - тези проблеми си проличават. Обикновено в звука на гласа на човека долавяме леко напрежение, дължащо се на объркване. Той често пъти звучи безчувствено, усеща се напрежение в гласовите мускули и височината на гласа често пропада.

Гласовите знаци се обуславят от качеството, от тона и от плътността на гласа. Дали разговаряте лично лице в лице с някого, или по телефона, съществуват определени характеристики, които могат да ви помогнат бързо да прецените тревожи ли го нещо, или е щастлив.

Повечето пъти можем да определим емоционалното състояние на човека с приблизителна точност от 60 до 65%. Процентът нараства, когато внимателно се вслушвате в събеседника си. Тази информация се долавя от емоционалната част на вашия мозък, която се намира във вътрешната структура, в лимбичната система. Вие складирате тази информация в аналитичната лява част на мозъка си, а дори и в дясната му част, така че можете да я извикате при необходимост. Когато го правите, ще откриете, че много по-лесно интуитивно разгадавате стила на гласа и до голяма степен можете да се доверите на възприятията си в общуването с други хора.

Изключения в анализа на гласовия код

Някои хора демонстрират известен стил в гласовия си код, но то няма нищо общо с тяхната личност или с емоционалното и психическото им състояние. Това може да се дължи на нещо, което се научава, или е генетично наследено.

Например човек може да е развил лоши гласови навици поради не добрия пример на подражание. Дете може да говори високо и да крещи силно на връстниците си или на домашни любимци, тъй като подражава ревностно на някой от родителите си, който говори с него със същия тон. От друга страна, детето може да има проблем с чуването, което го кара да говори високо, или се дължи на гласов проблем, който изисква напрежение, за да се оформят звуците, и оттам идва високият говор.

Никога не бива да се забравя патологията, когато човек чуе някой от стиловете, които ще обсъдя в тази глава. Ще направя анализ на някои от тези състояния, така че да можете по-добре да разбирате такива хора, когато се сблъскате с тях.

Неврологични състояния

Неврологично състояние може да бъде причина гласът да звучи носово с вокален тремор (както при Катрин Хепбърн в последните й години), или да говори тихо, бавно и трудно (при Мохамед Али това се дължи на заболяване от паркинсонова болест).

При хората с други неврологични заболявания, които затрудняват координацията на дихателния и на говорния им механизъм (като при церебрална пареза и други невромоторни разстройства), може да се проявят внезапни изблици на висок глас, а в края на изречението той затихва, така че почти не се чува какво казват. Известни форми на пелтечене се дължат на невромоторни смущения, свързани със специфични състояния.

Дефекти на челюстите

Дефект на челюстите или на зъбни шини може да причини проблеми с движението на езика, на неправилно преглъщане и дори на фъфлене.

Проблеми с чуването

На недочуване може да се дължи лошото произношение на звуците „р", „с" и „з". По подобен начин специфичен акцент или диалектна особеност може да допринесат за известно затрудняване на артикулацията.

Проблеми с чуването може да обяснят защо някой говори прекалено тихо, тъй като човекът може би страда от сетивна нервна глухота. От друга страна, ако някой говори твърде високо, може да има вторична загуба на чуването, дължащо се на запушване на средното ухо от кал или течност.

Проблеми със зъбите и с устната кухина

Някои хора мънкат или гласът им звучи носово, защото не харесват формата и състоянието на зъбите си. Затова те не отварят устата си достатъчно широко, за да говорят както трябва.

Гласът на човек може да бъде носов, ако е роден с пукнатина на твърдото или на мекото небце в горната част на устната кухина или има велофарингинална недостатъчност, поради което фаринксът не прави контакт с мекото небце, когато говори.

Акценти, диалекти и култура

Възможно е да съществуват и регионални причини говорът на някои хора да звучи носово, каквито са южният, югозападният говор или този от областта на Минесота в Съединените щати.

Твърде високият говор може да бъде също културно явление подобно на хората от областта на Кантон, които започнали да говорят английски, но запазили характерната си интонация. Това звучи високо и грубо за западняците, които смятат, че тези хора крещят, защото са сърдити, а всъщност те може да са съвършено спокойни. Тихият говор също може да бъде културна особеност. Японците харесват японките, които говорят тихо, но това дразни хората от Западна Европа и Америка.

Когато интонацията се вдига в края на изречението или човекът извисява глас, може също да бъде културно явление подобно на шведското. Това би могло да показва и употреба на интонация, обикновено използвана от подрастващите, които искат да звучат „гот" и приемливо пред връстниците си.

Важно е да се отбележи, че скоростта на говорене често е регионална особеност. Например нюйоркчаните и жителите на Ню Джърси говорят много по-бързо от тези от Тенеси и Джорджия.

Анатомични, физиологични и патологични особености

Дрезгавият глас може да се дължи на някакви образувания на гласните струни - полипи, бучки или дори рак. Може да се усеща силно дразнене и надебеляване на струните в резултат на изпито голямо количество алкохол или употреба на цигари, които предизвикват дрезгавост.

Дрезгав глас може да е показател за присъствието на проблеми на горните дихателни пътища. Астма, бронхит, емфизем или хронични белодробни смущения често причиняват на хората трудности при координирането на потока въздух и говоренето. Обикновено хора, които страдат от тези проблеми, поемат повърхностно няколко пъти въздух вместо веднъж по-дълбоко, за да поддържат тона, с който говорят. Това дразни околните, но нищо не може да се направи, както не може да се помогне и на хроничната им кашлица.

Проблемите на горните дихателни пътища може да са причината гласът на някои хора да заглъхва в края на изречението. Недостиг на въздух може да се дължи и на бързия говор при някои хора.

Случва се да се усеща болка в областта в задната част на гърлото или на секрет след хрема, който предизвиква кашлица или пристъп на „задушаване". Човек в такова състояние обикновено се опитва бързо да предаде колкото се може повече информация и може би затова говори така скорострелно.

Писклив глас може да насочи вниманието към гласовия апарат, деформация или сериозно увреждане на ларинкса.

Хора, които страдат от спастична дисфония, при която се получава силно напрежение и спазми на гласните мускули, обикновено говорят тежко и накъсано.

Наркотици

За хора, които приемат някои наркотици, е известно, че гласът им звучи неравно, еластично в комбинация с неочаквани изблици на висок глас, което показва липса на координация между респираторния и фоноторния механизъм.

При хората с проблеми с наркотици или онези, които приемат лекарства за стабилизиране на нервната система, може да се забележи тенденция да говорят бавно или да правят пауза, преди да продължат, което би могло да означава краткотрайни проблеми с паметта. Някои лекарства, изписвани с рецепта, давани на хора с биполарни разстройства или епилепсия, може да причинят краткотрайно пропадане на паметта, както и треперещ и неуверен глас.

Барбитуратите или хероинът допринасят за бавен и тежък говор, докато амфетамините и кокаинът водят до изключително бърз говор. Наркотици като кокаин увреждат вътрешната мукоза (обвивката на носовите кухини), което позволява въздухът да излиза бързо и говорът да звучи носово. Друг показателен знак е непрекъснатото смъркане, прочистване на носа и издухване на носа, което също допринася за носов говор.
Преди да правим оценка на личностните черти или на поведението на някого, важно е да се замислим върху всеки от тези фактори.

Когато слушаме гласовете на другите, трябва да определим дали индивидът е особено стресиран, или се намира под огромно напрежение. Затова най-добре е да се правят наблюдения за известен период от време, и то при различни обстоятелства, ако това е възможно.

Анализ на гласовите знаци

Гласовият код може да бъде анализиран според четири големи категории: (1) височина (висока и ниска); (2) сила (тих, висок, заглъхващ накрая); (3) качество (треперещ, рязък, мрачен, с внезапни изблици на сила, хленчещ, носов, с придихание); и (4) стил (френетичен, маниакален, твърде бърз, възбуден, неравен и отсечен, глух и безжизнен, сладникав, сексуално -флиртаджийски, твърде бавен, добре модулиран, с вдигаща се интонация в края на изречението, богат, жив).

Стил

Печелившият глас - с дълбок, богат, жив тембър

Глас, улучил верния тон, казва всичко. Печелившият глас има качеството да бъде дълбок както за мъже, така и за жени. Той представлява израз на изисканост, сексуалност и емоционална сигурност.

Жизненият глас, какъвто е ентусиазираният и пълен с живот, поддържа интереса на хората към вас. Той трябва да има променяща се височина и сила, тембърът му да бъде уверен. Той е в състояние да изрази любов, яд, радост, състрадание, тъга, страх, съмнение. Тонът му кара хората да наострят уши и да се заслушат. Той е ясен и с лекота предава мисълта.

Тези тонове привличат хората към вас като магнит, защото изваждат на показ най-доброто от вас и от другите. Тон, който казва „аз съм самоуверен", кара и другите да се чувстват уверени и да му се доверят. Смята се, че на хора с подобен глас човек по-лесно би разчитал и би им се доверил, те са по-сексапилни и по-интелигентни. Те успяват да контролират живота си. Гласът им е твърд, човекът не се запъва. Хора, солидни като камък, притежават такъв тон и говорят каквото е в ума и в душата им. Такива хора са прями и почтени.

Казват, че заради богатия си звучен глас покойният артист Ричард Бъртън можел да прочете и телефонния указател така, че да ти стане интересен. Гласът му не само го е правил достоен за доверие, но го дарявал и с огромен сексапил.

За жените, които говорят с такъв богат глас, с ентусиазиран тон се смята, че имат ясни предимства, що се отнася до привлекателност. На тяхната заразителна гласова оживеност се дължи това, че ги смятат за по-приятелски настроени, по-достойни за доверие, по-способни и по-привлекателни в сексуално отношение от жените, които нямат такъв тип глас.

Когато гласът ви звучи по този начин, вие привличате хората, във ваше присъствие те се чувстват по-щастливи и по-окрилени.

Височина

2. Твърде висок глас

Независимо дали се отнася за мъж или за жена, индивид с висок глас често бива свързван с незрялост, с това, че не осъзнава своята сексуалност, че е нерешителен, неуверен, слаб и гневен. Когато някой е сексуално възбуден, гласът му спада, така че човек, чийто глас остава висок, може би се отрича или блокира своята сексуалност.
В моята практика съм помагала на млади жени да снижат тона на високия си глас. Високият глас на почти всички клиенти с подобен проблем, с които съм работила, се дължи на сексуални тревоги, преживени в детството или в подрастваща възраст.

Често травмата е толкова силна, че тя задушава емоционалното развитие и човек остава емоционално в по-ранна възраст. Моят скъп приятел и колега, покойният психиатър и психоаналитик д-р Пол Канталупо, откри тази тенденция през своята двайсет и пет годишна практика. Той смяташе, че емоционалният растеж може да е бил задушен от травма, която жертвата е изживяла, затова индивидът е останал на това ниво и гласът му така и не е успял да се развие.

Хуана, моя бивша клиентка, която говори английски и испански, илюстрира това, което д-р Дру Пински, д-р Пол Канталупо и аз твърдим. Хуана има богат звучен нисък глас. Тя излъчва увереност. С глас, който има способността да се променя, тя можеше да звучи чувствена и страстна, участвала е в много дублажи на английски, за които я викаха заради качеството на гласа й. Тъй като говори свободно испански, тя се опита да увеличи доходите си с дублажи и на испански.

Обаче агентите, които правят кастинга, заявиха, че гласът й бил прекалено висок. Затова тя дойде при мен за помощ. Независимо с колко трудности се сблъсквахме и колко вида техники опитвахме, не успяхме да направим гласа й да звучи по-дълбоко, когато говори испански. В същото време, когато говореше английски, тя имаше нисък, плавен глас. Нещо не се връзваше и я попитах дали в младостта си не е изживяла някаква травма.

Изведнъж Хуана се срина и се разрида, спомняйки си как една банда момчета я изнасилили, когато от Мексико пристигнала в Съединените щати. Тогава била младо момиче и не казала на никого за случилото се. Пред мен тя сподели това за пръв път.
Хуана свързваше травмата с родния си език. Това се отразяваше във високия й глас като на малко момиче. Но в английския, език, с който тя не свързваше травмата, това не личеше.

Нито мъж, нито жена ще бъдат сериозно приети с висок пронизителен глас. Смята се, че такъв тип човек е по-слаб, няма интелигентността и способностите на онези с богати наситени гласове. Често, когато човек е нервен и му липсва самоувереност, гласовите мускули се стягат и по този начин се получава високият писклив глас.

Факт е, че когато човек е ядосан, гласът му звучи по-високо! В своите изследвания на емоциите д-р Пол Екман е открил, че гласовете на около 70% от онези, които изследвал, се вдигали, когато са разтревожени. Следователно логично е да се приеме, че ако човек непрекъснато говори високо, той или тя са в постоянно състояние на остатъчен гняв, вътрешен яд или дори страх.

В продължение на години съм работила с хиляди клиенти върху този проблем. Винаги се намират механични упражнения, но основният елемент е да се работи с тези хора върху изграждане на по-високо ниво на увереност. Тази психологическа работа е важна, ако хората искат да променят живота си към по-добро.

Така че е възможно с глас, върху който е работено правилно, и след психологическа терапия вие да се отървете от клеймото на високия пронизителен глас.

3. Твърде нисък глас

Хората с по-дебели гласни струни или по-обемен говорен апарат може да говорят ниско. Общо взето, отнася се и за мъже, и за жени, ниският по височина глас звучи по-естетично. Обаче ако височината принудително е свалена с една октава, тогава личи, че е нарочно. За такива хора смятат, че звучат фалшиво и претенциозно.

Силно снижаване на гласа често се случва при мъже, които са неуверени в себе си. Те смятат, че ако говорят по-ниско, а понякога по-силно, хората ще ги приемат по-сериозно и ще ги смятат за по-силни личности. Такива хора вярват, че като снижават гласа си, другите ще се отнасят към тях с по-голямо уважение и ще се заслушват в това, което казват.

Като подарък за рожден ден една пациентка изпрати приятеля си при мен на сеанс, за да подобря говора и уменията му да общува. В началото той не желаел да дойде, защото смятал, че има страхотен глас и нямал нужда от моите услуги. Но тъй като приятелката му вече бе платила, той дойде на срещата. Мъжът си представяше, че тя му прави този подарък, за да поласкае егото му - т. е. толкова харесвала гласа му, че искала да чуе и професионалното ми мнение колко чудесно звучал.

Когато дойде, той започна да говори с изключително нисък глас. Каза ми, че според него гласът му възбуждал жените, защото бил нисък и чувствен. Той нямаше представа, че причината, поради която приятелката му го прати при мен, беше, за да направя нещо той да се промени. Според нея гласът му звучал неприятно и бомбастично.

Тя се чувствала неудобно да излиза с него сред хора заради погледите, които му хвърляли. Не знаеше как да му каже, че гласът му кара потенциални клиенти да бягат от него, затова остави тази неприятна задача на мен.

След като се видя и се чу на видеолента, той най-после разбра за какво става дума. Нямаше нужда да се старае много, за да придобие не толкова нисък, а по-нормално звучащ глас. Показах му как да открие оптималната височина на гласа си и го накарах да говори по-естествено. Това заедно с някои съвети как да подобри оценката за себе си промениха височината на гласа му. Той беше щастлив, а също и приятелката му.

Сила

4. Твърде тих глас

Онези, които говорят тихо, привличат вниманието, понеже хората ги молят да говорят по-високо. Дълбоко в душата си това им харесва и го използват като игра на сила, за да карат другите да се напрягат, за да ги чуват. Те дразнят околните, които ги молят да повторят. Успяват да поемат контрола на положението, което по-рано не са контролирали. Някои отгатват този замисъл и знаят какво да направят, за да накарат този шегаджия да говори по-високо.

На Кейти й омръзнало Марси да се прави на свита, което карало другите да я карат да говори по-високо. Така че на едно събиране Кейти казала на ръководителя на групата, който попаднал в капана на Марси: „Просто не й обръщай внимание, тя не може да говори. Освен това няма и да я чуеш какво казва, така че говори с мен и ме питай, каквото имаш да питаш.

Марси почервеняла от яд. Извън себе си тя на момента казала високо и ясно „Какво говориш? Разбира се, че мога да говоря!" Никога повече не се правела на свита, поне не пред Кейти.

Тези, които говорят тихо, не са такива, за каквито се представят. Те са точно обратното на онова, което искат хората да мислят за тях. Те искат да ви накарат да повярвате, че са свити, невинни и скромни. Всъщност често ще ги видите как излизат извън себе си и избухват. Това е тяхната игра на сила - за тях всичко е игра.

В почти двайсетгодишната ми практика съм се срещала с това качество на гласа, което се използва като манипулативна техника - пасивно-агресивен механизъм, подплатен с гняв, породен е от източването на каквито и да било психологически демони, които се крият у тях. Това е способ за привличане на вниманието. Предлагам ви да бъдете изключително предпазливи към онези, които говорят тихо, защото както повечето хора ще откриете, че те могат да бъдат и опасни. Те често са обратното на начина, по който звучат.

Изследователите, които са изследвали гласа и емоциите, са открили също, че тихата реч обикновено се асоциира с тъга. Хората, които винаги говорят тихо, може би таят в душата си дълбока тъга също както и онези, които говорят твърде високо. И двата вида хора вероятно страдат от скрит гняв, който таят дълбоко в себе си.

Този, който говори тихо, често се чувства безсилен, потиснат, смята, че не може да се контролира, и често страда от чувството, че е недостоен да говори по-силно и да го чуват. В резултат на това той или тя може би използват тихия си говор като номер, за да накарат другите да ги слушат.

5. Твърде силен глас

Говорещият високо привлича вниманието и гласът му ще гърми силно, колкото може, докато той или тя постигнат целта си. Често те са надути и арогантни, не се съобразяват с другите, властни, тирани, конкурират се с всички, те са гневни хора, криещи силна враждебност. Тъй като са доста неуверени, те имат нужда от публика, която да чуе каквото имат да кажат, иначе не могат да живеят.

Д-р Матю Макей и д-р Марта Дейвис, изследователи от Калифорнийския университет в Сан Франциско, най-добре описват гръмогласника, който казва; „Аз командвам. Прави каквото ти казвам." Думите му потвърждават тираничната му природа.

Изследването на д-р Пол Екман върху емоциите и гласа утвърждава и моето твърдение, че силният глас се асоциира с гняв. Тези гръмогласници са гневни хора, те демонстрират вътрешната си враждебност към другите и към себе си с висок и сърдит тон.

Освен това те често произхождат от големи семейства и тогава е трябвало сами да се грижат за себе си и да надвикват братята и сестрите си, за да ги чуят. Преживяното често оставя у тях голяма доза несигурност, тъй като те изпитват необходимост да бъдат център на внимание.

Освен ако човек няма проблеми с чуването поради запушено средно ухо с течност или с ушна кал, няма извинение да не съзнава колко високо той или тя говори. Ако нямате проблем с чуването, можете да бъдете сигурен, че силният говор се свързва с известна доза гняв. Може да бъде вътрешен гняв, подсъзнателно таен от гръмогласника, би могло да е и външен гняв, насочен към някой определен човек. Колкото по-несигурни се чувстват те, толкова по-силно говорят, което може да се окаже доста смущаващо.

Това се случи с един човек, когото познавах, който обикновено не се усеща несигурен. Но когато една вечер го заведох на вечеря в елегантен клуб, се стъписах, като го чух колко силно говореше, и то за лични неща. Той не забелязваше другите, не обръщаше внимание на раздразнените погледи, които му хвърляха от съседните маси. Този човек се чувстваше така неуверен и уплашен, че сякаш крещеше: „Погледни ме, аз съм важен. Забележи ме!"

6. Затихващ глас в края на изречението

Също като говорещия тихо тези хора често страдат от недостатъчна самооценка. Начинът им на говор показва небрежност, липса на контрол, точност, преднамереност. Липсата на самоувереност ги кара да смятат, че онова, което имат да кажат, не е важно.

Хората, чийто глас замира в края на изречението, обикновено не показват уверени дихателни умения, поемат въздух през устата и го издишват, докато говорят. Тъй като имат склонност бързо да се задъхват, те издишват, тогава говорят, и то така, че е трудно да ги чуе човек.

За разлика от говорещите тихо, тези хора, чийто глас затихва в края на изречението, не са толкова манипулативни и изпълнени с желание да държат всичко под контрол.

Напротив, те започват добре изречението, но в края му губят желание и тогава тонът им спада. Това може да се отразява и в начина им на живот - може да са тип хора, които започват нещо, но не го довършват. Наблюдавала съм много пациенти, които имат навика да говорят така. Чувствали са се объркани поради ниска самооценка и не довършват започнатото.

Мори потърси моята помощ, за да подготви своето представяне. За първи път той щеше да говори пред хора и не знаел какво да прави. Притежаваше чудесен глас, богат и нисък, но имаше навика да замлъква в края на изречението и другите едва го чуваха. Той поглъщаше думите си.

Попитах го дали не е от онези, които започват да правят нещо, но никога не го довършват. Той се усмихна и каза: „Такава е историята на живота ми. Да можехте да видите как изглежда апартаментът ми. Всичко е с главата надолу и нищо чудно, че прислужницата не знае откъде да започне. Необходими ми бяха осем години, за да завърша учението си, някои дори се обзалагаха, че никога няма да завърша. Трудно ми беше да се справям с работата си. Всъщност дори не съм завършил словото, за което вие ми помагате."

Казах му, че начинът му на говор отразява това му състояние, и ще се опитаме да променим нещата. Казах му, че не бива да говори, докато не си поеме дъх, и да използва силния си звънлив глас, за да предаде цялата си мисъл. Казах му да спре, да си поеме дъх и да изкаже следващата си мисъл и така, докато довърши всичко, което има да казва.

Започнахме да се упражняваме и той звучеше фантастично. В края на краищата завърши, като се представи блестящо на презентацията. Научих го да използва същата стратегия, като си поема дъх и го изпуска, за да довърши докрай всяка задача, с която се заеме. Той коренно промени гласовия си код, а също и живота си, като за първи път довеждаше нещата докрай.

Качество

7. Треперещ глас

Тези хора, които имат треперещ глас, често са разстроени и нервни. През голяма част от времето си се тревожат какво другите мислят за тях или какво би могло да им се случи. (Отбележете, че е възможно в резултат на психотропни медикаменти за стабилизиране на настроението някои хора да имат вокален тремор, така че бъдете внимателни и не бъркайте нервните хора с онези, които са на медикаменти.)

Често хората с тремор на гласа се боят от живота. Неуверени са, страхуват се да се хвърлят в живота и да му се порадват, тъй като обикновено прекалено много се тревожат какво въздействие ще окаже всяка тяхна постъпка. Обикновено са невротични и параноични по отношение на това кой на кого и какво е казал и какво ще се случи след това. Загрижени за живота си в бъдеще, те се стремят да не живеят в настоящето и с неохота се отнасят към ежедневните въпроси. Те са нестабилни, което се отразява в треперещия им глас и не са в състояние да се справят със стресовете в живота.

Когато тези хора изпаднат в затруднено положение, те често се зачервяват или по кожата им избиват червени петна. Гласовите им мускули се напрягат и гласът им започва да трепери. Изпитват голям страх и непреодолимо желание да се приспособят. Те жадуват за одобрение.

Работих заедно с моята клиентка Челси главно върху емоционалните въпроси. Тя изпитваше огромна потребност от одобрението на другите, което водеше началото си от липсата на одобрение от страна на баща й през целия й живот. Сега за пръв път, защото не беше откачена, за каквато хората я мислеха, тя най-накрая успя да отпусне мускулите на гърлото си, включително и гласовите си мускули. В резултат на това гласът й вече не трепереше и не звучеше нервно. Тя забеляза, че хората много повече се стремяха към нея и явно компанията й им беше приятна. Хората около нея започнаха да се усмихват и не изглеждаха притеснени.

8. Гласови нападатели

Хора, които атакуват с тона си, често са сърдити, агресивни и имат желание да се състезават. Нападателният им тон се проявява в периодични силни изблици на звуци по време на разговор. Те сякаш са удари на враждебност - като че с картечница изстрелват омраза или гняв по време на разговор. Тези неуместни внезапни изблици на силен глас разтърсват слушателя, който вероятно ще сметне яростния тон за неуместен за разискваната тема.

Когато се обсъжда нещо банално, като например какво някой е правил в края на седмицата, изблиците на гласовия нападател от словесна оръдейна стрелба звучат сякаш той или тя са на бойното поле и се мъчат там, а всъщност не прекарват приятно времето си. Но гневът и враждебността, които тормозят такъв тип човек, се отразяват в тона му.

Подобни хора изпитват огромно желание да се състезават и винаги търсят начини да бият „опонента" си, дори и в най-обикновен разговор. (Опонент може да бъде всеки, с когото те разговарят.) Затова трябва гласово да нападнат, за да бъдат чути. Това им дава чувството на победители.

9. Носово хленчещи, които мърдат челюсти

Хора с носово хленчещ тон рядко биват приемани сериозно. Често ги преценяват несправедливо, че не са толкова интелигентни като другите, които не хленчат. За тях смятат също, че не си дават сметка за околните. Дрезгавият им глас звучи неприятно, като че ли се оплакват от нещо, което обикновено е вярно. Тонът им отразява незадоволеност. Изследване на Галъп сочи, че тази им черта е една от седемте най-дразнещи начина на говор. Близо 70% от анкетираните смятат, че това качество на гласа отблъсква хората.

Носово хленчещите звучат сякаш желаят нещо от вас или че нещо не е наред. Те често са мишена на шеги на околните, затова или заемат твърдо отбранителна позиция със словесна агресивност, или са се научили да се смеят на себе си, като често осмиват начина си на говор и го използват като свое предимство. Джуди Холидей, Едит Бънкър (Цялото семейство) и Фран Дрешър (Гувернантката) изградиха цялата си кариера върху носово хленчещия си глас.

Хленчещите предизвикват смях у другите. Знам го, защото и аз го направих, когато Фран Дрешър дойде в моя кабинет, за да й помогна да се отърси от тежкия си носов акцент от квартала Куинс. Когато за пръв път влезе в кабинета ми, си помислих, че някой ми погажда номер и ме будалка с този силно шокиращ глас. По тази причина посред сеанса казах на Фран „Добре, достатъчно, престанете да ми говорите по този начин. Всъщност кой ви изпраща?" Тя веднага ми съобщи, че си говори по този начин и че я изпраща Илейн Рич - нейната мениджърка.

С Фран работихме много усилено, за да премахнем акцента й, което тя направи успешно. Отрицателната страна на станалото беше, че тя не можа да си намери работа в Холивуд с новия си, нехленчещ глас. Затова се върна към предишния си носов говор и успя да направи милиони с една хитова серия.

10. Гробовен рязък глас

Една вечер на обществено място чух един мъж да говори. Гласът му звучеше рязко и гробовно. Беше ужасно неприятно. Първата ми мисъл беше, че съм готова да се обзаложа, че с този човек е трудно да се разбереш. По-късно открих, че той действително е много труден човек, с когото никой не желаеше да общува. Дочух как няколко негови колеги споделят истории, които далеч не бяха приятни. Очевидно той беше зъл, сърдит тиранин, който държи непременно да се наложи. Знаех си, казах си. Той беше типичен агресивен, властен, налагащ се индивид.

В живота на Диан се появи нов мъж и тя пожела да изслушам едно съобщение, което й беше оставил на телефонния секретар. Тя хранеше резерви към този мъж, който се обаждаше, за да я покани да излязат на среща. Диан не можеше да определи какво точно я смущава, просто имаше особено чувство. След като чух гласа му, разбрах защо. Той звучеше гробовно. Дразнеше слуха. Макар че използваше такива мили обръщения като скъпа и сладка, гласът му все пак звучеше неприятно. Тя ме попита какво е впечатлението ми.

Казах на Диан, че според мен звучи сякаш е натрупал в себе си голям гняв, и сигурно е властен, налагащ се грубиян. „Точно така!" - извика тя. - Ето, това е! Точно затова се чувствам особено, когато се видим. Грубиян е. Плаши келнерите, децата си, дори и мен. Вечно е гневен и се оплаква. Ако не от партньора си, то от бившата си жена или от децата си. Честно казано, ми омръзна. Винаги той трябва да излезе прав! Доволен е само когато контролира всичко."

Искрица просветна в главата на Диан. Тя се събуди и осъзна, че този мъж не е за нея.
Подобен тип личност се е оформил в детството си. Едно неофициално изследване, направено в няколко детски градини и първоначални училища, показва, че учителите смятат децата с груби гласове за гневни и ги посочват като грубияните в класа. Тях и другите деца изобщо не ги харесваха.

Преднамерено сексуален, глух глас

Когато хората използват такъв сексуален глух, съблазнително мъркащ глас, бъдете сигурни, че се преструват. Голямо разочарование е да чуеш как някой говори по този начин с други, след като е говорил с теб така. Тонът е неискрен, манипулативен и обиден. 'Такива хора мислят, че могат да „съблазнят" някого да направи това, което те желаят. Те често са много надути и смятат, че имат правото да използват другите за своя изгода. Такива хора с глухи гласове обикновено не ги приемат сериозно.

Сюзън Хейдън Елджин, професор по лингвистика в Държавния университет в Сан Диего, казва, че обикновено ги смятат за ненадеждни.

Вие веднага долавяте колко фалшиво звучи този сексуален глас, когато индивидът го използва, макар и да разбира, че не постига напредък с човека, когото се опитва да изкуши. Наблюдавайте как нормалният им несъблазнителен глас се възвръща, когато никой не му откликва.

Мой познат зъболекар наел жена с подобен глух глас да му помага като секретарка. Той смятал, че тя ще допринесе за имиджа му. Вместо това тя го понижила. Пациентите му не били доволни от новата секретарка. Те просто смятали, че тя не е компетентна, не й се доверявали да им запише час за деня, в който желаят. Нито пък вярвали, че тя ще се справи точно с медицинската им осигуровка или с плащането.

Други изследвания показват, че подобен глас с придихание е резервиран и ненадежден. Може би затова секретарката на зъболекаря е получила такава лоша оценка.

12. Френетичен, маниакален тон

Алис говори безспир сякаш устата й е картечница и бълва куршуми от гърлото й. Тя изтощава слушателя и винаги е в критично състояние. Животът й е като емоционално влакче в увеселителен парк. Котката й се загубила, кара ви да чакате, защото не успяла да хване такси, загубила чековата си книжка, забравила важни документи в банката.

Винаги все има нещо и тя го съобщава, като ви засипва в лицето с дъжд от куршуми като артилерийски огън. На пръв поглед Алис изглежда хубава и очарователна, буди интерес, любопитство и вълнение. Може би сте си представяли приключенията на Алис в страната на какво още ще се случи. Но постоянната диета на общуване „лице в лице" бързо изморява онези, които са насреща й, докато тя разкрива много и за самата себе си.

Такъв тип личност е арогантна, властна и трябва да бъде център на внимание. Господ да ви е на помощ, ако се опитате да обърнете част от вниманието към себе си и да поставите на разискване някои от вашите неволи.

Може да бъдете сигурни, че тя няма да бъде така състрадателна както вие към нея. Много е вероятно да се случи следното.

Тя или отново ще заговори за своите тревоги, или ще се нахвърли върху вас, ако вие упорствате да говорите. Нейната гледна точка е, че кой изобщо се интересува от вас?
Дона го изпитала, когато се опитала да сподели с Алис колко е травмирана, след като съпругът й я изоставил заради секретарката си. Алис изобщо не й помогнала - тя продължила да описва на Дона какво ужасно нещо й се случило с един мъж, който „сгрешил" с нея..

Тя не показала никакво съчувствие. Почти не оставила Дона да говори. Това разгневило Дона, която изпуснала нервите си. Стигнало се до остро пререкание - Алис обвинила Дона, че е егоистка и мисли само за себе си, докато тя се опитвала да й „помогне".
Подобни хора изобщо не могат да се контролират, те са манипулативни и изключителни егоисти. Когато разговорът не се върти около тях, те не проявяват съчувствие. При тях в отношенията няма взимане - даване. Те вероятно имат дълбоки емоционални и умствени проблеми, върху които трябва да се работи.

Изследователите, които са изучавали гласа и емоциите, са открили, че онези, които говорят с такава голяма скорост, обикновено издават гняв. Те като че вечно са разстроени от другите или са в конфликт с тях. Този насилен говор може да се свърже с явлението „насилена реч", което често се забелязва у хора с биполарно разстройство и не могат да го овладеят. Трябва да разберете, че хора, които говорят по този начин, може да са химически нестабилни.

Не искам да кажа, че всички хора, които говорят маниакално или френетично, страдат от биполарно разстройство. Положителната страна на този вид говорене е, че действа заразно. Това мотивира хората да се заемат и да изучат техните проекти. Тези хора са водачи, които правят така, че всичко да изглежда интересно. Вълнуващо е да ги наблюдава човек, защото те като че ли се 'заемат с безгранична енергия и ентусиазъм с всичко, което правят.

Единственият проблем е, че често пъти не знаят за какво говорят, и следвайки техния пример, може да не се окаже във ваш финансов или емоционален интерес. Така че внимавайте, преди да се заемете с нещо, което не би трябвало да правите.

13. Прекалено бърз говор

Тези хора са изключително тревожни, нервни, а може би и гневни. Изследванията показват, че те са неуверени и страдат от ниско самочувствие. Често пъти това е причината те подсъзнателно да желаят да бързат и да си кажат всичко. Това става главно защото дълбоко в душата си не вярват, че другите се интересуват от онова, което имат да кажат. Ако имаха по-висока самооценка, биха разполагали с време да позволят на другите да чуят колко е важно онова, което имат да кажат. Говорещите бързо може би също са амбициозни личности с високи цели, които обикновено говорят агресивно и бързо.

Бързо говорещите са едни от осемте най-дразнещи начина на говор и общуване и повече от 65 % от анкетираните от Галъп твърдят, че се чувстват неудобно край хора, които говорят прекалено бързо. Покрай тях другите се затормозяват според психолозите д-р Матю Макей и д-р Марта Дейвид от Калифорнийския университет в Сан Франциско.
Много от бързо говорещите произхождат от големи семейства. Те приличат на гръмогласника, който изпитва необходимост гласът му да се извиси над шума на всичките му братя и сестри. Бързо говорещите смятат, че трябва да говорят бързо, за да излеят всичко от себе си, преди някой да ги е прекъснал.

Изследванията също показват, че хората, които говорят по-бързо, излъчват повече гняв. Вероятно има условия за по-голям стрес и гняв в конкурентна среда, каквато са големите семейства и големите градове, които допринасят за бързия говор.

14. Възбуден тон

Въпросът не е в това какво казвате, а как го казвате. Ако с приятен тон се обърнете към някого и го помолите да свърши нещо, той обикновено би го направил. Но ако използвате неприязнен тон, обикновено предизвиквате другите да се разбунтуват, това може да прерасне в словесна препирня или още по-лошо - във физическа разправия. Както се казва в Библията: „Силата на думата зависи от езика." Тя зависи и от тона, който използва човек.

Възбуден тон се чува от предизвикателни хора, които често търсят с кого да се скарат. Винаги готови да обвинят някой друг, те са постоянни жертви, винаги смятат, че са пострадавши и търсят някой друг, върху когото да си излеят яда.

Хора, които говорят отсечено, често предизвикват другите. Онова, което искат да кажат с този си тон, е: „Само почакай! Само да си посмял да ме удариш." Или: „Само да си посмял да кажеш нещо, което да не ми хареса, тогава ще видиш как словесно направо ще те направя на нищо!" Тонът им предизвиква разпалена реакция у другите, които често смятат, че той ги предизвиква безпричинно. Тъй като в тона им може да се долови и хленчене, тези хора звучат, сякаш вие ги дразните.

Такъв начин на говор често е бил свързван с някои социални среди, които не са доволни от живота си, и се е възприемало като озлобен характер. Такива хора непрекъснато предизвикват другите с тона на гласа си и често се забъркват в препирни. Ако някой не е съгласен с тях, те смятат, че непременно другият греши. Основното, което изразяват чрез възбудения си тон, е: „Само да се опиташ да ме предизвикаш - всичко ми е ясно! Или ще стане, така както аз искам, или си поемай пътя!"

У такива хора непрекъснато тлее словесен огън. Когато нещо не им хареса, пламъкът ще се разгори на мига и от устата им ще изригнат думи и изрази, които изгарят всекиго и всичко на пътя си. Най-добрият съвет, ако си имате работа с човек с такъв тон, е да стоите колкото се може по-далеч и да избягвате словесни изгаряния от трета степен.

15. Отсечен тон

Човек, който говори с такъв преднамерен тон, обикновено е неумолим, често пъти предвзет, самодоволен и изключително суров. Такъв тип човек е страшно педантичен. Обикновено такива хора са упорити и своенравни. Често за тях е трудно да отстъпят или да направят компромис.

Те напомнят на учителка на първолачета, която говори на децата с кратки и прости изречения. Често, когато чуете подобен тон, той ще ви напомни за първоначалното училище. Нито един възрастен не желае да му говорят като на дете, но за съжаление тези хора, които говорят отсечено, не си дават сметка с какъв тон говорят и че той обижда всички около тях над петгодишна възраст.

Това се случи с един мой клиент - преуспял бизнесмен, който дойде при мен за консултация. В чакалнята той се срещна с друга моя клиентка - разкошна актриса, която бе подранила за своя час. Двамата се заприказваха, докато се освободя и извикам бизнесмена в кабинета си.

Първото, което ми каза, след като поговори известно време с актрисата, беше: „Много тъжно. Толкова напрегната жена! Колко жалко, че на външен вид е поразителна, а говори предвзето и нервно като детска учителка. Само дето косата не й беше на кок и роклята й не беше затворена на врата, тогава напълно би влязла в тази роля.

Когато я видях, веднага си помислих колко великолепно изглежда, но след като я чух да говори, тя ме отблъсна. Имах чувството, че ми говори опростено като на дете, сякаш ме превъзхожда."

Преценката на този мъж за актрисата беше 100 % правилна. По гласа й се познаваше. Ако знаеше колко успешен и прекрасен беше този престижен ерген, вероятно би променила начина си на говорене, но съм доволна, че тя разкри истинската си същност, преди да се случи нещо между тях. Той я оцени правилно. Тя беше снизходителна, нервна, преценяваща жена и той го разбра само докато слушаше как прекалено внимателно артикулира думите и като чу отсечения й глас.

16. Носово говорещи със стиснати зъби

Този, който говори гъгниво, със стиснати челюсти, е много по-гневен, по-критичен и хленчещ от други, които говорят носово, но не със стиснати челюсти. Докато последните може да демонстрират чувство за хумор, тези със стиснатите челюсти обикновено не намират никакви забавления. Напротив, те като че имат повече насъбрана ярост.
Първият въпрос, който задава актрисата Нина Фоч, носителка на награди, когато сред артистите, които подготвя за филм, види някой от тях да говори по този начин, е: „На майка си или на баща си се сърдиш и защо?"

Артистът обикновено изразява голямо учудване, минава в отбранителна позиция и отрича да има какъвто и да е проблем. По-късно може през сълзи да си признае. Такива хора понякога изпадат в ридания, изпускайки цял живот потискан гняв и чувства към някой от родителите си или към отровен човек.

Хората с напрежение в челюстите и носов говор не се смятат за великодушни. Всъщност обикновено ги смятат за нервни и стиснати. Често пъти това е точната преценка за личностните им качества.

17. Глух и безжизнен глас

Смята се, че хора, които говорят по този начин, са апатични, безучастни, сдържани и потиснати. Тези определения не са много далеч от истината. Често тези хора не осъзнават чувствата си, затова се държат на емоционално словесно разстояние от другите от страх да не се приближат твърде много до тях.

Това състояние може да отразява също депресия или скрита тъга. Тези гласово невеликодушни хора държат другите на една ръка разстояние поради ниското си самочувствие и от страх околните да не го разберат. Те също така се боят да не би някой да вникне в техните изживявания, затова използват незаангажиран тон, за да държат другите на дистанция.

Когато говорим с такива безжизнени хора, за да ги накараме да реагират емоционално, което обикновено не се случва, ние се възбуждаме повече. Нормално е другите да се изморяват и разочароват от липсата на ответна реакция.

Дори може да се породи чувство на неприязън, когато говорим и откриваме, че събеседникът ни не проявява никакъв интерес. Особено ако сме се опитвали многократно да общуваме с човека, но безрезултатно. Това може да доведе до много недоразумения, защото често е доста трудно за говорещите с глух и безжизнен глас да предадат каквото желаят да кажат, а в тона им не се чете и никакво чувство.

Следователно другите не могат да разгадаят сложните звукови нюанси, които придават на общуването голямо значение.
„Той е странен. Не ми харесва. Сигурен ли си, че диша и не е труп? С него просто не съм сигурен. Все едно, че говоря на стената."

Такива забележки Джон случайно чул за себе си, докато бил в тоалетната. Джон притежавал компания, която била на ръба да фалира. Главният му проблем бил персоналът. Всъщност никой не го харесвал и той не можел да си обясни защо. Но този дочут разговор му отворил очите и той си дал сметка, че безжизненият му тон е основната причина.

Хора, които говорят с глух и безжизнен глас, обикновено вбесяват околните. Човек не може да ги доближи и те изчерпват енергията му, защото липсва обратна връзка. Истинското общуване представлява взимане - даване. Когато полагаш усилия, за да завържеш разговор, и не получаваш нищо в замяна, става изключително трудно и това изчерпва енергията ти.

Когато сте около такива хора, вие полагате усилия, за да постигнете някаква реакция. Но след като това не става, се чувствате още по-изтощен, отхвърлен и направо гневен.
Ако някой, когото познавате по-отдавна, е говорел възбудено и оживено, а сега гласът му звучи глухо и монотонно, бъдете сигурни, че нещо не е наред. Най-вероятно това има някаква връзка с вас или с неговия / нейния живот или е депресиран.

Обикновено съществува тягостно усещане в общуването с мрачен и безжизнен досадник, защото такива хора произвеждат и трупат гняв в себе си. Обикновено те са силно пасивно-агресивни, таят голяма информация и са неприветливи.

Твърде често стават недоразумения с хора, които звучат глухо и безжизнено, защото те не са в състояние да изразят истинското значение на онова, което искат да кажат, затова ги смятат за подлежи и нечестни хора.

18. Прекалено сладникав тон

Хората, които говорят по този начин, обикновено са лицемерни, казват едно, а мислят друго. Лора говореше така сладникаво, че човек можеше да изпадне в диабетичен шок всеки път, когато чуеше напевния й глас - пропит с лигави тонове, и с хвалебствени мазни думи.

Тя се преструваше на лоялен служител във фирма за връзки с обществеността и при всяка възможност забиваше нож в гърба на колегите си. Те не можеха да я понасят и се оплакаха на *шефа си. Без да се замисли, той взел нейната страна, докато сам не разбрал какво значи лошо предзнаменование. Лора измамила шефа си, отнела му най-важния клиент, като му казала, че тя би могла да свърши работата по-добре и на по-ниска цена. Тогава напуснала фирмата за връзки с обществеността и отишла да работи за престижния клиент, който скоро след това разбрал колко манипулативно действа и я уволнил.

Трудно е да имаш доверие на някого, който винаги звучи сладникаво. Възходящата интонация и висок глас говорят за вътрешен гняв на човека. Тъй като в моята практика съм се срещала с достатъчно такива хора и съм имала неприятното преживяване да работя с тях, мога да ви уверя, че те определено са гневни.

Те са пасивно-агресивен тип, който за секунда е готов да се обърне против вас. На такива хора не може да им се има доверие, защото, просто казано, те са нереални. Не е нормално винаги да си изпълнен с толкова ентусиазъм, да си щастлив и готов да се сприятелиш с всекиго. Хората имат голям спектър от изживявания и не действат само на една нота, макар и тя да ви се струва приятна.

Такъв беше случаят с Лора, която говорила на шефа си със меден гласец и му редила сладки думи, за да го привлече на своя страна. Тя не работела кой знае колко и докато сладостно го уверявала, че е лоялна служителка, провалила работата му и отмъкнала най-ценния му клиент.

Така че, когато чуете подобен сладникав тон, бъдете нащрек - в това котле нещо ври и кипи. Заслушайте се дали няма да доловите още нещо и неуместно държание. Онова, което чувате, невинаги е това, което ви предстои да изпитате. Знайте, че се задават неприятности.

19. Повишаване на интонацията в края на изречението

Гласът звучи сякаш някой задава въпрос, независимо какво казва. Дори когато ви съобщава името си, този човек звучи сякаш пита нещо: „Здрасти. Аз съм Мери Джоунс? От Канзас Сити съм?" Жените по-често от мъжете притежават такъв тон на гласа си, което показва, че са неуверени и несигурни по отношение на онова, което ще кажат.

Слушателят може да бъде сигурен, че на тези хора им липсва самоувереност.
Имах клиентка, която работеше в една компания в продължение на дванайсет години. Винаги я прескачаха при повишения и тя недоумяваше защо. Най-накрая някой ми я изпрати и аз веднага разбрах защо. Макар че тя познаваше компанията из основи и й беше ясно какво би трябвало да очаква от новата си работа, говореше сякаш току-що бе постъпила там.

Практически всяко изречение, което произнасяше, звучеше все едно искаше разрешение или задаваше въпрос. Докато разговаряхме, тя неочаквано заяви, че всъщност не била сигурна дали би могла да се справи с цялата отговорност и при по-дългото работно време на новия пост. Тя обичаше компанията и желаеше да получава повече пари, но не знаеше дали е готова да се придвижи с едно стъпало по-нагоре.

Тя живееше сама с децата си, а при промяната на служебното си положение би се натоварила с още по-голяма отговорност. Освен това новата работа я плашеше и предизвикваше. Възходящата и въпросителна интонация в края на изречението ясно показваше нейните съмнения по отношение на тази нова работа.

След като по време на срещите ни стигнахме до въпросите за самочувствието, гласовата й крива се промени радикално. Гласът й се снижи и това показа по-голяма доза самоувереност. Тя вече не говореше с възходяща въпросителна интонация. Почувства се по-самоуверена да се прехвърли на новата работа, да се нагърби 6 по-голяма отговорност и да наеме жена, която да се грижи за децата.

Не всички хора, които говорят с възходяща интонация, са неуверени или страдат от ниско самочувствие. Може неотдавна да са се пристрастили към навика да говорят с типичен на подрастващите и младежите тон, за да клонят към тяхната възрастова група. В това няма нищо лошо. Все едно че говориш добре на чужд език, което придава на младите хора чувство за принадлежност. Но ако езикът се говори извън тази възрастова група, може да възникне проблем.

Ако сте родител, моля не окуражавайте децата си да говорят така вкъщи или на училище. Ако придобият такъв навик и използват тази интонация в истинския свят, за тях ще бъде катастрофално как възрастните ще ги приемат. Това би могло да се отрази на бъдещето или на работата, както и на бизнеса им.

20. Твърде бавен и преднамерен тон

Също като онези, които говорят твърде бързо, хората които говорят прекалено бавно, често не се съобразяват с околните, защото страдат от ниско самочувствие. Може да говорят бавно съзнателно, защото не желаят да правят грешки, а иначе всъщност може да са надути и арогантни, прекалено ясно да артикулират думите си, така че другите да извлекат цялата информация, която те издават.

Дори и да виждат, че ви е тягостно и се чудите къде да гледате, често пъти те не ви обръщат никакво внимание и продължават да бъбрят. Те направо ви вцепеняват. Егоистични и загрижени само за това да предадат, каквото имат да казват, те не обръщат внимание нито на вас, нито на сигналите, които им давате с тялото или с мимиката на лицето си. В известен смисъл това е насилие - един агресивен и груб начин да се игнорират човешките взаимоотношения, едно явно враждебно действие.
Тези хора таят вътрешна тъга и са погълнати от самите себе си. Изследванията върху емоциите и речта свързват тъгата с бавния начин на говор.

Важно е този начин на говор да не се бърка с южняшкия, жителите на южните щати говорят по-бавно от хората от други региони на страната, защото по-бавно разтеглят гласните. Ще откриете разликата, като знаете колко ви дразни и ви е неудобно, когато се чувствате пренебрегнати и не ви се обръща внимание.

Важно е също да не сравнявате този съзнателен говор с говора на човек в невромоторно състояние и по тази причина произнася думите забавено, а също и с говора на такива хора, при които бавният и преднамерен тон идва като страничен ефект след приемане на някои медикаменти.

Как вашият глас да предаде точно мисълта ви

Въпреки че тонът ви отразява вашата личност, има много случаи, при които гласът предава погрешни съобщения. Възможно е вие изобщо да не притежавате отрицателни черти, но фактът, че имате особен глас, все пак може да създаде негативно впечатление у хората.

Може да се научите как да модулирате гласа си до определена височина, от една тоналност в друга, за да си изработите богат и ясен глас. Ще се научите да бъдете и по-ентусиазирани и емоционално достъпни, когато общувате, така че хората да ви приемат като по-силни и вълнуващи личности. Това ще се отрази добре както на бизнеса, така и на обществения ви живот.