Статус на жената днес: Преход от еманципация към джендър?

Една от главните характерни черти на постмодерното е липсата на център. 

Сменят се моралните ценности, всички разбирания започват да губят своето значение. Липсват граници, йерархия, постоянните промени са водещи, тези промени обрисуват много добре и ситуацията в която се намира „жената“ в хипермодерността. Хиперреалността е средство да се характеризира пътя, по който съзнанието дефинира кое всъщност е "реално" в свят, където многобройността на медиите може радикално да оформя и филтрира оригиналното. Често фантазията не се разграничава с реалността, истинския образ започва да губи своя смисъл, превръща се в нещо друго.

В това друго се превръща и „жената“, липсата на единен център обаче, я поставя в едно много неясно положение, от което може да извлече, както много дивиденти, така и пагубно изкривяване на собствения образ.

Възстава се срещу положението на „жената“ до момента - безправово, ограничаващо социалните възможности. Този процес, обаче е тръгнал по такъв път, че социално-икономическото освобождение на „жената“ нерядко води до появата на „нови жени“, лишени от обичайното женско излъчване.

Именно от това се е опасявал руският мислител Николай Бердяев в книгата си „Метафизика на пола и любовта“. Съгласявайки се с това, че жената трябва да бъде икономически независима от мъжа, да има свободен достъп до всички културни блага, а също и правото да възстава срещу „семейното робство”, философът отбелязва, че всичко това само по себе си не решава проблема. Нещо повече, женската еманципация според Бердяев носи не само позитивна, но лъжлива тенденция, разрушаваща прекрасните мечти и „вълшебните блянове”.

С тези си думи той обрисува образа на „жената“ в картината на хиперреалността, в която се намираме днес. Жените променят своя статус, което обаче, променя и техния образ. Тези прекрасни мечти, за които говори писателя, са мечти за идеалния образ на жената, който тлее в съзнанието на много мъже. Това носи след себе си последствия от които и образа на мъжа се променя. Неяснотата обаче се засилва, не става ясно, разпределянето на ролите и задълженията. 

Засилва се и неудовлетворението от липсата на идеала. Променя се и разбирането за идентичност, някои от идеите са развити от Мишел Фуко, както и Джудит Бътлър със своята куиър теория.

Теорията на Бътлър гласи, че нищо в идентичността не е фиксирано; идентичността е съвкупност от социални и културни характеристики и обстоятелства, които Азът изразява, чрез поведението си и в действителност няма „вътрешен Аз” – ние вярваме, че го имаме, заради постоянно повтарящите се дискурси за него; gender (пола), както другите аспекти на идентичността, е perfomance (представление), който невинаги е съзнателно избран, и също е затвърден чрез повторението; от това следва, че субектите могат постоянно да променят идентичността си.

Иначе казано, вместо като фиксирано качество, gender е видян като флуидно (течно) непостоянно състояние, което може да се променя според контекста и времето.

Gender, следователно, е perfomance – и нищо повече. Няма джендър идентичност отвъд израза на gender. Gender е това, което правим в някакъв отрязък от време, а не универсалното кой съм аз. В масовите медии циркулират такива модели на мъжки и женски perfomances, които се смятат за предпочитани и по този начин правят gender категориите по-„реални” и осезаеми. Обаче за да бъдат възприети като поле за избор, новите модели трябва да се базират (забележимо или не, осъзнато или не) на традиционни образи и идеи. Това е и механизмът, по който се конструират медийните gender идентичности: в непрекъсната игра между традиция и модерност, между цитат и ирония.

Съзнанието, което жената придобива за себе си, не е дефинирано само от сексуалността, то отразява положение, зависещо от икономическата структура на обществото, което отразява степента на техническото развитие, постигнато от човечеството, съзнанието, което жената придобива за себе си е социално вмененото различие, тя, първо се идентифицира от и през социума, през културно-ценностната призма на обществото, което я обособява и оразличава като различна, като „ другия“  ако следва да се позова на израза, който използва Бовоар т.е. ако трябва да се есенциализира „природата“ на жената, тя първо е социокултурен продукт и едва, впоследствие през сексуалния си опит може да се разпознава като жена.

Авторката защитава идеята, че отношението между мъжете и жените е социална конструкция. Символ на тази теза е прочутата й фраза от книгата „Втория пол“: "Не се раждаш жена: ставаш такава"

Тъй като, логиката и фактическите потвърждения вече не са основани на знанието и тяхното място се заема от комуникациите,  жената започва да избира сама, своя образ, място и функции в обществото. Тя се превръща в поредицата от избори, които прави, от повтарящите се действия, които предприема. Какъв е нейния образ, не може да се каже еднозначно. Това, което е сигурно, обаче, е че жената придобива съществено различен статус, обусловен от качествата върху които акцентира, но вече тези качества са от много обширен порядък, като те обгръщат и много от типично „мъжките качества“. Това разгръщане отвъд традиционното женско, поставя началото на метаморфозата около женския образ. Постмодернисткия начин на живот, обаче, приема, че това което се приема в социален контекст, всъщност не е това, което е.

Жената се превръща в дискурс или дискусия, създавани от интерпретиращата общност. Така знанието, зависи пряко от общността, то придобива смисъл, само в тази общност. Локалността играе съществена роля, в това, което се превръща жената или казано иначе, няма само едно мнение по отношение на жената, а толкова колкото са приети с консенсус в различните социални общества.

Освен това, жената започва, да си спомня за онзи изтласкан образ, който тя е имала, но който бива добре заличен – Лилит. Първата жена, равноправна с мъжа, тази, която по нищо не му е отстъпвала и която не търпяла подчинение. Този величествен в сравнително отношение образ, започва своето възраждане. Той си прокарва път в съзнанието и едва ли има връщане назад. Въпреки добре пазената тайна, рожденното право на жената от началото на нейното съществуване започва да оставя все по-явни следи.

В една от пророческите си страници Николай Бердяев предвижда, че в бъдещото общество жената ще играе голяма роля, защото тя повече е свързана със световната душа и великите сили. Енергия от висша степен, годна да се култивира, Богородица – най-съвършенното въплъщение на божествените принципи. Това навярно е скритото, несъзнаваното, animа на човешкото съзнание. Разгръщането, на което ще донесе нов облик на хората, доближавайки ги до съвършенството. Баланса на енергийте – ИН и ЯН, необходимост и цел на човечеството, за да може да се съхрани и израства. Висшата хармония, двете страни на една и съща монета.

Какво е любовта? Илюзия, потребност, изкуство или цел?

Съществуват различни гледни точки, относно това, как една любов може да бъде пълноценна, истинска и трайна.Често една теория включва в себе си много истини, но не винаги успява да обгърне целия проблем.

В известна степен, позицията на Ерих Фром, относно любовта и изкуството да обичаш, ни дава една стабилна представа, за това, какво е истинската любов и кога тя просто е някаква илюзия.

За едно е категорично прав, любовта е за зрелия човек, тя не може да бъде достояние на хора, които не са в състояние и нямат елементарна представа за себе си, нито такива, които не са успели да надраснат детските си години и съзнание.

"Най-сетне зрелият човек стига до момента, когато вече става майка и баща на самия себе си. Той има, тъй да се каже, майчина и бащина съвест. Майчината говори: „Няма грях, няма престъпление, което да те лиши от моята обич, от желанието ми да живееш и да си щастлив.“ Бащината съвест казва: „Ти сбърка, не може да не понесеш някои последици на твоите деяния, а главното е, че трябва да промениш поведението си, ако очакваш да те обичам.“ Зрелият човек не е зависим от присъствието на майката и на бащата като външни реалности, а ги е пресъздал в себе си. В противовес на концепцията на Фройд за свръх-Аз-а, той не ги е възприел механично, не ги е присъединил, а е вградил майчината съвест в собствената си способност да обича и бащината съвест в чувството си на здрав разум. Освен това зрелият човек обича едновременно с майчина и с бащина съвест, въпреки че те сякаш са несъвместими."

Чувството за изолираност, което всеки от нас носи в себе си, ни кара, често да изкривяваме образа на любовта, да търсим човек, които да ни избави от нея, да ни спаси от самите нас:

"В началото обаче всичко това не се съзнава. Всъщност те приемат силата на безумното си влюбване, на състоянието да са „луди“ един за друг като доказателство за силата на тяхната любов, въпреки че то може да се окаже само доказателство за степента на собствената им самота."

В духа на времето в което живеем, това се счита за истинска любов, това към което хората се стремят. Това е така, защото не се осъзнава простата истина, че човек не може и не бива да търси спасение, любов, свобода, извън себе си, т.е. той трябва да е успял да изгради тези и други качества, способности и сили в себе си за да може да има пълноценни взаимоотношения. 

"Какво дава, един човек на друг? Самия себе си, най-ценното, което има — живота си. Това не означава задължително, че той жертва живота си за другия, а по-скоро, че му дава от своята жизненост, от своята радост, от своя интерес, от своите разбирания, от своя хумор, от тъгата си — от всичко живо у него, което може да намери израз и изява. Давайки от своя живот, той обогатява другия човек, повишава жизнеността му чрез повишаване на собствената си жизненост. Той не дава, за да получава. Да даваш, поначало означава голяма радост. В процеса на даването обаче човекът не би могъл да не съживи нещо у другия, а то от своя страна се отразява обратно в собственото му съзнание. Когато действително дава, той неизбежно получава онова, което се връща към него."

Колко елементарно и в същото време изключително силно и сложно твърдението: " Всичко е Любов!", "Бог е любов!", което доказва, че любовта е навсякъде, любовта е най-висшия идеал, който хората могат да достигнат. Степента и възможността да проявиш това чувство е степента и нивото на собственото ти съзнание, на собствения ти напредък по пътя към съвършенство, наречено от много хора Бог! 

"Едва ли е необходимо да подчертаваме, че способността да обичаш като акт на отдаване зависи от развитието на човешкия характер. Предполага се, че той винаги има продуктивна ориентация. При такава нагласа лицето е преодоляло отношението на зависимост, нарцистичното си всемогъщество, желанието да експлоатира другите или да трупа богатства и е придобило увереност в собствените си човешки сили, смелост да разчита на себе си в стремежа към постигане на своите цели. Доколкото тези качества отсъстват, то изпитва страх да се отдава, тоест да обича."

Ето, че всичко е свързано и способността да обичаш, е свързана с умението да обичаш, като цяло.

"Да обичаш Бога, ако той би използвал тази дума, означава да се стремиш към реализиране на цялостната възможност да обичаш, към осъществяване на онова, което означава „Бог“ за самата личност."

И накрая, нека всеки от нас, да разбере и усвои умението да обича, да усвои качества на характера, а не само умения за печелене на материални блага! Нека всеки, осъзнае, че преди всичко ние сме хора, такива, които имаме еднаква цел, еднаква същност и еднаква възможност за достигане до единство/любов!

Ако не съумеем да поддържаме жизнеността на образа на човешката зрелост, наистина ще се изправим пред вероятността от рухване на традициите на цялата ни цивилизация. Първооснова на тези традиции е не приемствеността на известни знания, а на определени хуманни качества. Ако те изчезнат от погледа на идните поколения, петхилядолетната ни цивилизация ще се разпадне дори и ако достигнатите от нея t знания бъдат запазени и развивани.

Ако той е в състояние да обича, би трябвало да заеме мястото си на върха, икономическата машина да служи на него, а не обратното. Той трябва да бъде в състояние да споделя опит, да дели труда си, а не — в най-добрия случай — да дели само печалбата. Необходимо е обществото да бъде организирано по начин, при който социалната, любящата природа на човека да не се откъсва, а да се слива с общественото му битие. Ако е истина, както се опитахме да изясним, че обичта е единственият разумен и задоволителен отговор на проблема за смисъла на човешкото съществуване, всяка обществена система, изключваща в една или друга степен развитието на обичта, в дългосрочна перспектива трябва да загине от собственото си противоречие с основните необходимости на човешката природа. Да се говори за обич не е „морализаторство“ поради простата причина, че става дума за главната и реалната потребност на всяко човешко създание. Прикриването й не означава, че тя не съществува. Да се анализира природата на обичта, означава да се открие, че тя изобщо отсъства днес, и да се осъдят обществените условия, на които се дължи това. Да имаме вяра в обичта като обществен, а не като изключително рядък индивидуален феномен, е рационалната вяра, основаваща се на прозрението в истинската, природа на човека.

Анализи на психичните явления

Изградените през XVIII век школи в психологията се основават на анализирането на конкретни психични явления при доминиране на емпиричното им разглеждане.

Позитивизмът с представител О. Конт провъзгласява психологията за опитна наука. Рационалното отстъпва място на непосредственото. По-късно с развитието на частните науки психологията се свързва с механиката, оптиката, геометрията, поражда се детерминизмът като основен принцип на научната психология, физикът Р. Декарт поставя въпроса за връзката между материята и психиката. Изходните му точки са: „Аз зная себе си като мисъл и аз безусловно не зная себе си като мозък. Истинско e само мисленето и то e критерий за своята достоверност. Останалите психични явления са бедни и те могат да ни заблудят".

Емпиризмът с представител Дж. Лок фокусира вниманието на учените върху опита, като знанието се основава само на опита, опитът е дуалистичен - включва в себе си влиянието на външния свят и нашите собствените действия на душата, т. е. вътрешния опит.

Сенсуализмът, произлиза от емпиризма, значително увеличава ролята на сетивата и сетивното познание, сетивата за сенсуалистите имат важно значение върху разглеждането на света.

Докато рационализмът пренебрегва ролята на сетивата и преувеличава ролята на мисленето, то при емпиризма е обратното.

Асоциационизмът заостря погледите на учените върху значителната роля на асоциациите. Той e налице още при Платон, който доказва, че всяко запаметено знание e припомняне или спомняне по асоциация. Аристотел и той поддържа постановката за ролята на асоциациите в психиката, формулира няколко вида асоциации. Асоциацията се превръща в основно понятие на психологията.

Функционализмът наложи изучаване нa психичните явления, функционалистите разглеждат психиката като линейно разположена, а емоциите само като биологично детерминирани. Функционализмът отхвърля необходимостта да се изучават психичните явления във връзка и взаимодействие.

Структурната школа с представител Едуард Титченър (1867-1927) издига тезата, че психологията трябва да се изгражда по принципите на природата, на непосредствения опит. Основната задача на психологията е да напише структурата на съзнанието.

Уникални статии за вашия сайт: Content Market

Как най-точно да се идентифицираме?

Откриваш себе си и след това се загубваш отново..
Намиране, преоткриване,учудване, надминаване.
Един постоянен процес на преобразяване.

Как да бъдем сигурни кои сме, когато само след миг, утре вече не сме същите.

С какво да се идентифицираме за да се познаем?
Дали не трябва да отговорим на този въпрос гледайки към фактите?

Да речем го направим...

Така бихме разбрали работим ли, семейни ли сме, къде живеем, нашето благосъстояние и т.н.
Много от вас ще кажат "Е да. фактите са си факти на тях можем да имаме доверие".

И само защото това е действителността в момента и може да бъде потвърдена когото и да попитате от вашето обкръжение, мислите, че това е което сте .
Ако наистина го направим, е все едно да мислим себе си за неодушевен статичен обект, непроменящ своята същност.

Ако приемем общоприетата реалност и за наша, изглежда, че сме точно такива, и това няма как да бъде променено.
Ясно е че в тази обща реалност, в която живеем, нещата се променят по вид и по форма, както и самото им идентифициране, което да голяма степен е благодарение на общият мироглед, по който се вижда света ( програми с които мозъка разполага за своята работа, възможност за класификация на реалности ) .
             
Ако разгледаме нещата и на квантово ниво, там също трудно бихме казали кои сме.

Било то заради това, че сме и тук и там едновременно или просто защото не съществува нито
време, нито пространство и всъщност се намираме навсякъде. Стигайки до моменти когато сме дори цели галактики, вселени....
И в този случай обаче продължаваме да се променяме...
Продължаваме своето еволюционно развитие.

В крайна сметка не можем да се идентифицираме нито с едното нито с другото, поради постоянния процес на развитие, обмен и промяна.

Единственият правилен вариант е да се идентифицираме със силата, която стои над тях, силата, която ги е създала.
Тя ни е дала част от себе си за да можем и ние да създаваме, да имаме стремеж за развитие, който да ни одведе до онова място, онази точка, която е дала началото на целият този процес.

Именно божествената същност, само с нея можем да се идентифицираме и няма да збъркаме, защото винаги е едно и също нещо, просто трябва да достигнем момента, когато ще разгърне целият си потенциал за нас.

Осъществяване и взаимодействие на двете основни енергии

Пълен Баланс?

Да бъдеш в хармония със себе си и света.
Един блян, мечтан от мнозина, някои стремящи се към него, други нуждаещи се подсъзнателно...

Дуалистичното естество на живота, абсолютния парадокс на една кристално ясна идея.
Взаимодействието на два полюса, коренно различни по своята същност и основа.
Но нуждаещи се от подкрепа за своето проявление.
Ние като дуалистични същества се намираме между тези два полюса, и имаме директната връзка между тях, в процеса на баланс.

В нашата действителност сме отговорни за тяхната хармония, но тази наша мисия не е само желателна за изпълнение, а е напълно задължителна.
В противен случай последствията се изпитват на наш гръб, и в отговорността, която сме поели, ние излизаме потърпевши.
Става така, че все повече се колебаем в изпълнението на това начинание.
В природата съществува съвършен механизъм тези енергии да се поддържат в баланс.

Това е механизмът на смяната на деня и нощта, на смяната на сезоните, който следват всички същества на земята. За съжаление, човек вече не го следва, а всеки от нас има необходимост да влезе в себе си в периода на нощ.

В нашата вътрешна природа също са заложени същите принципи, и неспазването им поражда дисхармония в нас, което най-често се проявява като общ дисбаланс, както вътрешен така и изразен в различни сривове на нашият организъм.

Ние днес се правим, че няма нощ. Будуваме, когато трябва да спим, и не даваме възможност на природата да свърши своята работа. Правим се, че можем да управляваме нещата и действително можем да го правим до известна степен, но в един момент това става опасно, болестно състояние. В древните текстове е казано, че ако човек в продължение на три дни не даде възможност на двете енергии да си свършат работата, тогава се получава болестта. Тя е сигурният сигнал, че вътрешният баланс вече е нарушен.

Днес много широко разпространен стана модела - Положително мислене, той дава наистина някои добри насоки, към кои вибрации да съсредоточим нашето внимание.
Но е важно да се поясни, че този модел крие опасност за грешно асимилиране.
Много стремящи се към този модел на мислене, съвсем са започнали да игнорират всичко, което не им се понрави или асоциира в тях негативни преживявания.
Това съвсем не е правилният начин, понеже подтискането на каквито и да било емоции, просто увеличава техният капацитет, което от своя страна атакува с двойна сила нашето подсъзнание а дори и свръхсъзнание.

Ние използваме много енергия, за да подтискаме някои неща в себе си, и това състояние е много страшно. В един момент, когато се събере прекалено много, човек обикновено избухва в агресия, стига се до унищожаване на други хора. В момента хората в България и човечеството като цяло, сме в период на избор – дали да избухнем и да се саморазрушим, или да овладеем съзнанието си, за да върнем нарушения баланс. 

Според йога щастието се крие във вътрешното ни равновесие и възможността да можем да постигнем целия потенциал на психиката си, така че да можем да изявим себе си. Важно е да чувстваме, че това, което правим в живота си, е най-доброто, което имаме в себе си. Щастието е възможността да изявяваш себе си в посоката, в която ти си роден да се изявиш, което днес звучи много хипотетично за повечето хора, защото я няма основата на равновесието.

Отвъд познатото: Виртуална проекция на квантови частици

Ще се спрем на нещата отвъд, без да навлизаме в подробности за материалните същности, представеното тук е един обобщен преглед над това, което ги създава....


 

• Всеки атом е изграден от енергиен пакет.
• Една единица енергия, се оказва всъщност ново ниво на действителността.
• Разстоянието между един трептящ електрон и ядрото, около което той се движи, е по голямо от разстоянието, което дели Земята и Слънцето.
• Живеем в 99% празно пространство.
• Колкото по-малки стават обектите, свивайки се до размерите на атомите, толкова по нечувствителни са нашите сетива.

Всъщност материалният свят не е нищо друго освен енергийни вибрации които се поевяват и изчезват милиони пъти в секунда.

На квантово ниво целият Космос е като мигаща светлина. Не съществуват звезди и галактики, а само вибриращи енергийни полета, за които нашите сетива са твърде безчувствени и бавни предвид невероятната скорост, с която се движат светлината и електричеството.

Чия сила на ума или прозрение са способни да дръпнат Вселената и да я върнат на място за част от секундата?

Силата на сътворението - която и да е тя, - се намира дори отвъд енергията, сила, способна да превръща газовите облаци на праха в звезди и накрая в ДНК.

Всичко е един мираж пред нас, докато не започнем малко по малко да разкриваме неговите тайни.
Разкриването му става чрез разширяването на нашето съзнание, чрез навлизане навътре.

Навлизайки навътре, ние навлизаме в този квантов свят, за който става дума.
Чрез пътуването ни в него ние напрактика променяме явлението, което наричаме ВРЕМЕ.

Така ставаме вече не толкова бавни и безчуствени, колкото сме били до момента и точно поради пречупването на ВРЕМЕТО, ние започваме да виждаме света по друг начин.

Казано иначе, ние трябва да спрем времето за да видим цялото му съвършенство.
По този начин започваме да живеем в самият момент, като той се превръща в една отделна действителност, породена от неговото многообразие.

Реалност в реалноста, време отвъд времето, детайли отвъд общо известните.

Някои неща са трудни за разбиране от нашият мозък, но могат да бъдат възприети и усетени от душата.
Времето е просто космическо удобство, което не позволява всичко да се случва едновременно. Това удобство е нужно на материалното ниво, но не и на по-дълбоките нива.

Следователно, ако човек може да се види във виртуално състояние, целият хаос и кръжащите галактики ще придобият съвършен смисъл.

Абсолютна свобода

Светът е основан на един морален закон, на една абсолютна свобода. Праведен или грешен, всеки трябва да бъде свободен. Да прави добро или да греши - свободата трябва да съществува.

Защо е злото? Злото съществува, понеже има свобода в света. Доброто съществува, понеже има свобода в света. Ако нямаше свобода, нито доброто, нито злото щяха да съществуват. При несвободен режим не може да има нито добро, нито зло. Понеже доброто може да функционира само при абсолютна свобода, всички други сили трябва да функционират при същите условия.

Вие казватe: "Защо Господ е направил така света?"

Защото е дал абсолютна свобода. Не мислете, че всичко, което можете да направите, е свобода.

Свободата не е това да правиш всичко, което поискаш. Нима ако се хвърлиш от един планински връх и паднеш, това е свобода? Не!

Под думата "свобода" ще разбирате в даден случай да имате право на избор. Каквито и да бъдат резултатите, дава се пълна свобода на избора. При абсолютната свобода обаче крайните резултати винаги са добри. Тук не може да има никакво изключение.

Когато някой разбойник ме обере, аз се радвам, че Господ му е дал свободата да ме обере, но не одобрявам постъпката му. Свободата на разбойника е от Бога, а постъпката му не е от Бога. Защото утре ще дойде друг, и ще обере разбойника.

Според законите на Любовта и на природата, всеки човек трябва свободно да прояви своето естество, така както изворът свободно тече. Най-голямото зло произлиза от големите ограничения. Велико е да не ограничаваш.

Как да постигнете успешни сделки и продажби?

В тази статия са изложени някои ценни съвети при воденето на преговори, финализирането на сделки и продажби.

Ще си припомните широко известни истини, които ще ви помогнат в бизнес комуникацията с потенциални ваши клиенти.

Ако спазвате всички изложени методи вие неминуемо ще постигнете успех...


1. Бъдете Внимателни

Хората не искат да променят мнението си, те не могат да бъдат принудени да се съгласят с вас, но могат да бъдат постепенно убедени, ако сме внимателни и добронамерени..
ВНИМАТЕЛНИ И ДОБРОНАМЕРЕНИ !!!

Трябва да внимавате с предела на тяхното търпение, като имате предвид, че за всеки човек това търпение е различна величина.

Затова може да се каже, че до известна степен трябва добре да познавате човешката психика и поведение, не всеки би ви показал явно своето раздразнение.

Едни от тях могат да ви залъгват дълго време, че имат интерес от вашето предложение, но те го правят само за да им се махнете от главата.

А други просто го правят от учтивост. Не искат да ви обидят, причините могат да бъдат тяхното възпитание, или изграден авторитет.

Това е част от лична тактика за справяне с дразнители като вас.

Също често срещано е хора отговарящи само с Да.

Те не са учтиви просто се съгласяват за всичко с вас, винаги отговарят положително но не предприемат никаквo действие да доведат нещата до край, разиграват ви до безкрай, и единственият възможен изход е да спрете да се занимавате с тях.

2. Тактичност

Ако някой каже нещо, което според вас е погрешно, не е ли по-добре да започнете с думите:

"Ами гледай сега, аз не мисля точно така, но може би греша, и ако греша искам да ме поправиш, хайде да видим фактите..."

"Щом смятате така значи имате опит и разбирате от това."

"Не ви виня ни най-малко, че смятате така, ако бях на ваше място щях да мисля по същия начин."

3. Поглед отвъд думите

Единственият начин да проникнем в смисъла на поведението на хората е да разберем как самите те го възприемат.

Човек дава положителна оценка на онези събития, в които той утвърждава себе си.

Трябва да съсредоточите усилията си там където с вашият събеседник сте на едно мнение.

Разговорът да се върти не около вашето предложение а около вашият слушател.


4. Да използвате практически своите качества

Вие може и да притежавате десетки качества, но ако ги оставите да спят дълбоко и не ги използвате, няма да има никаква полза от това, че ги имате.

Развивайте своите умения, така те да станат едно силно оръжие, което да използвате в своите ежедневни битки.

Ако не го направите те просто ще изчезнат.

Сега ще се спрем основно върху пречките, които са ваш врак номер 1:

При всяка продажба има 5 основни препятствия: няма нужда, няма пари, не бързам, няма желание, няма доверие.

1. Няма нужда

Направете така, че хората да изпитат нужда от вашият продукт.
Колкото по-полезен изглежда продуктa, толкова по-голяма е и нуждата.

2. Няма пари

Всеки от нас колкото и пари да има все не му достигат, така че никой няма излишни пари, само когато те почувстват че тази инвестиция си заслужава биха отделили своите средства.

Убедете събеседника си че няма нищо безплатно, и че цената която ще заплати е възможно най-добрата.

Ако успеете да преодолеете другите 4 препятствия с тази няма да имате проблем.

3. Не бързам

Непрекъснатото отлагане в повечето случаи просто означава че cделка няма да има.

Така че се постарайте да създадете представи за неутложност.

Настояща ниска цена е добър вариант за това.

4. Няма Желание

Събудете желание!

Трябва да се настроите на подходяща вълна за да можете да постигнете този ефект.

Създайте атмосфера, мотивирайте себе си за да направите това и с вашият потенциален купувач.

Това което предлагате е уникално и неповторимо и всеки иска да го има - трябва да е основната ви мисъл.

5. Няма Доверие

Ако хората ви нямат доверие, няма смисъл от разговора.

Трябва да изградите доверие и хората да знаят, че може да ви се вярва.

Бъдете учтиви, добронамерени и честни.

Ако потенциалния ви купувач доулови и най-малкия фалш, нещата могат да бъдат решени.

Чесността се цени скъпо и струва също толкова.


********


Но най-важно от всичко е вашата цялостна кауза.
Това което правите да ви доставя удоволствие, за вас самите да бъде безценно.
Да го правите и заради хората...
Алчността погубва, никога не правете нищо само заради вашата лична изгода.
Помагайте на другите и не оставяйте материалността да ви пороби.

”Пътуване към себе си” - Блага Димитрова

Блага Димитрова

… Прост и понятен изглежда светът, когато си с лице към посоката на движението и когато тая посока съвпада с вътрешния ти тласък.

Завоят не е опасен, защото го виждаш.

Пропастта не е толкова страшна, защото не те дебне откъм гърба.

Насрещният вятър не е така противен, защото не те шиба изотзад, не разбърква косите и самочувствието ти.

Сега поне виждаш и знаеш своя път.

Колкото и да е стръмен, колкото и да е грапав, той е пред тебе и ти го поемаш.

Времето оправя своя ход според твоя ритъм, когато си с лице към посоката на движението.

Вече не те бие денят, не те бие часът, не те бие мигът, впуснати срещу тебе.

Времето лети успоредно с твоя устрем и те подканя да бързаш, да бързаш, да не изоставаш.

И ти го гониш, и се задъхваш, и самият ти ставаш времето.

Когато се слееш с него, то престава да те гнети, както лудият бяг на собствената ти кръв не буди в тебе чувство на загуба.

Може да не стигнеш надалече, може да паднеш, може да те сломят сред път, но самото твое тръгване в истинската твоя посока е вече стигане до нещо.


Бягството не е спасение. Бягството не е никакъв път. То е връщане назад и застой.

Да останеш верен на вътрешната си посока – най-трудното на тоя свят.


Гръм да се сгромоляса над главата ти! Няма къде да избягаш от своя път и от себе си.

Роден си човек, за да вървиш с лице напред.

Хоризонтът, преобърнат от собственото ти объркване, иде на мястото си и очертава вечната си линия: той се отваря пред тебе, макар и заоблачен.

Не можеш да избягаш от облаците, те са навред, над тебе и вътре в тебе.

Трябва да пробиеш облаците с главата си! Да привлечеш гърма върху себе си.

Няма друг път.

Над облаците има светлина. Най-прекият път към светлината, единственият, води през облаците.

Да се освободим от зависимостта, да бъдем независими!

Думата „завися" идва от „вися", което буквално означава „окачен съм във въздуха

без основа". „Зависи" означава също, че нещо е незавършено и нерешено.

Освен тези две значения, на испански думата за „зависим" - dependiente, съществува и като съществително име: когато е в мъжки род, то означава „украшение" или „накит", а в женски род обозначава „наклон" или „хълм", който обикновено е стръмен и опасен.

След като открих в речника посочените значения и варианти, не се учудвам ни най-малко, че думата „зависимост" извиква у нас всички тези образи, които използваме за нейното определение: зависим е онзи, който е прикачен за другиго, който е лишен от опора и виси във въздуха - като украшение, носено от някого. Зависимият не се чувства цялостен, на него винаги му липсва решителност да стигне до целта.

Да се освободим от зависимостта

Тази идея не е никак нова: всички учители, гуру и философи по света са се занимавали и продължават да го правят и до днес.
Трябва да се освободим от всяка зависимост, за да можем да бъдем себе си - с това сме съгласни всички.

Проблемът е в следното: накъде да тръгнем, след като се освободим?
Първият отговор, на който попадаме, е очевиден. Тръгваме по пътя на независимостта: пълната, абсолютна и неограничена самостоятелност. С други думи, вече не зависим от никого - по никакъв начин и никога повече. Би било прекрасно, нали? Още по-прекрасно би било, ако беше възможно.

Единственият недостатък на това предложение, отнесено към действителността на всеки от нас, е, че такава постановка е просто илюзия: никой не е напълно независим.

Защо ли?

Защото, за да бъдем независими, трябва да сме си самодостатъчни, а никой не е такъв.
Никой не може да се лиши завинаги от останалите.
По много и различни начини имаме непрекъсната нужда от тях.

Ето защо абсолютната независимост, за която стана дума, е непостижима цел, утопично и въображаемо измерение, към което да се стремим.

*****************************


Тайна

Александър Геров

За да не ти е мъчно никога,
към никого не се привъзвай,

Живей във себе си. Там блика
вълшебен извор с ясен бързей.

Недей от чувствата замира,
а преживявай като птица,
която всякъде намира
подслон, гнездо, трохи, мушици.

Това е тежко и мъчително.
Свръх силите ни днес това е.
Но е начало на пленителна,
неразгадана още тайна.

Когато всички я открием,
от страшна сила озарени,
тогава ще узнаем ние,
че в нас е цялата вселена

Телепортация - Новият начин за придвижване!

Дълго време бяхме лишени от възможността да излизаме на това ниво на съзнание, тъй като нашето развитие ни водеше през прекомерната концентрация на вещественото, плътното, това, което наричаме материално, и осъзнато отрязахме от себе си цял пласт съзнателно съществуване, който ни се струваше несъществуващ, само защото не можехме да го усетим с органите на чувствата. А защо осезателните ни органи не усещаха това, което на практика съществува?

Защото сме се настроили по такъв начин, че не улавяме вълните, които са над определена граница. И затова нашето неусещане на нещо изобщо не може да е доказателство за съществуването или несъществуването му.

Но ние сме на прага на това откритие и затова интересът към това свойството е понятен и оправдан.

Всеки от нас може да прави това и почти всеки от нас го прави всяка нощ, когато заспива. Ние наричаме тези пътешествия сън, а те всъщност не са нещо друго, а начален етап на телепортацията.

В този момент съзнанието ни пребивава във съвсем други пространства, да не говорим пък за тялото.

Ние съществуваме в други измерения, на други планети, мерим на себе си други тела, начини на живот и ситуации, а физическото ни тяло в този момент си почива и се възстановява.

Подсъзнанието ни добре разбира, че за съзнанието ни е недостатъчно да съществува само в един вариант на въплъщение, след като сме многомерни същества и като такива се стремим да превключваме от едно въплъщение в друго.

Но ако съзнателната ни част не признава това, че можем да живеем още някъде в друго тяло и друг свят, то тя блокира проумяването на това, че реално сме били там и изтрива за съзнателната ни част всички следи от пребиваванията ни.

И така - телепортираме се всяка нощ. При това без да полагаме труд, техниката вече е отработена с вековете, всичко се случва от само себе си, трябва само да легнем и да се отпуснем.

Но ние се вълнуваме от телепортацията във физическото тяло, т.е. искаме

физическото ни тяло да следва съзнанието ни в тези пространства, където сме пожелали да се преместим осъзнато. Това също е възможно, но при съблюдаването на някои условия.

Вселената около нас е пластична. Това е първото, което трябва да осъзнае този, който усвоява телепортацията на физическите тела. Макар да са ви учили, че светът наоколо е статичен, плътен и подложен само на малки промени, обусловени от еволюцията, на практика това не е така.

Вселената е по-подвижна, отколкото сте свикнали да мислите. Вселената е пластична, тя се формира всеки миг, тя се променя, както постоянно се променя небето над главите ви – то никога не е едно и също.

Вашето съзнание е способно да фиксира, да прави неподвижни определени точки в пространството около вас, независимо от това, доколко са отдалечени от физическото ви тяло.

За Духа няма разлика тук или на милиарди километри, той съществува във всички места и във всяка точка едновременно.

Това значи, че вие едновременно съществувате, или за да ви е по-ясно, имате потенциал за съществуване във всички точки на Вселената.

И това, къде се намирате в даден момент с физическото си тяло е обусловено само от фиксирането на вниманието и съзнанието за себе си в това физическо тяло и в това време-пространство.

Но Вселената е пластична, тя е подвижна и променлива. Вие винаги можете да се прехвърлите от една точка в друга, независимо от разстоянието помежду им, като преместите там фокуса на вниманието и съзнанието си.

Ако вземем като пример преместването в космическото пространство, в което звездите и планетите съществуват като определени опорни точки за преместване, то за да попаднете от Земята на Марс е достатъчно само да преместите фокуса на вниманието и съзнанието си върху тази планета.

Главното тук, ако се премествате заедно с физическото си тяло – преместване на осъзнаването заедно с физическото тяло.

Много често се случва човек да премести съзнанието си в друга точка на пространството, но го прави отделно от тялото, т.е. фокусът на вниманието му излиза от пределите на тялото му и следва указаното направление.

Поради което физическа телепортация няма, телепортира се съзнанието, духа, вие виждате картини от друг свят, но не можете да участвате в тях с физическото тяло, защото сте го оставили на Земята.

Главното при физическата телепортация е пребиваване вътре в тялото си постоянно – трябва да усещате себе си вътре във физическото си тяло, а за това ви е нужно отначало да се научите да усещате себе си в тялото си извън всяка телепортация, просто като живеете ежедневния си живот.

Концентрирайте се върху Духа, намиращ се във тялото ви, нека част от съзнанието ви постоянно осъзнава и усеща присъствие в своето тяло.

Друга част от съзнанието ви може да е заета с каквото и да е, но вие не сте длъжни да се премествате там изцяло. Осъзнайте присъствието си в този свят чрез присъствието на физическото ви тяло като носител на Духа в него.


Когато се научите да правите това достатъчно добре, ще можете да пробвате телепортация на неголеми разстояния като начало, макар и телепортация в рамките на един апартамент.

Как става прелитането от Земята на Марс през колосалните разстояния, които дори е трудно да измериш във километри?

Вселената е пластична, тя може да се събира, извива, съединява краищата си така, както ви е необходимо. Тя е създадена такава, че да ви е удобно да живеете в нея и постоянно се приспособява към нуждите ви.

Ако фокусът на съзнанието ни е в точката „планета Земя”, а искаме да се преместим на точката „планета Марс”, то ни е достатъчно да пренесем част от съзнанието си в точката „планета Марс”, да го фиксираме там и да го осъзнаем като реално съществуващо (мнозина от вас, попадайки в други части на Вселената в началото се плашат и не се доверяват на видяното, затова е важно да се повярва в това, че мястото наистина съществува), а след това да придърпате към това място останалата част от съзнанието си, която както помним, частично се осъзнава във физическото тяло на планетата Земя.

Пространството е пластично и затова за бързото съединяване на две части от съзнанието ви то се свива като съединява точката „планета Земя” с точката „планета Марс”. За миг това място, където се намира съзнанието ви на Марс, става единно време-пространство с това място, където сте на Земята. Може да се каже, те се наслагват едно върху друго, като дават възможност на Духа ви да съедини съзнанието си в единното цяло.

Заедно със съединеното съзнание става и преместване на физическото тяло.

Обаче тук има малък нюанс – в момента на наслагване на реалностите от вас се изисква да потвърдите, че наистина искате да преместите физическото си тяло от реалността на Земята в реалността на Марс.

Вие ще почувствате това, когато клетките на тялото ви завибрират особено и ще усетите, как ви тегли напред към тази картинка на Марс, която толкова реално виждате пред себе си и усещате като разкриващ се пред тялото ви портал.

В този момент Вселената иска от вас потвърждение за изпълнение на операцията по преместването и тук ще е нужно ясно и точно да изразите намерението си, просто да помислите, да почувствате или кажете на глас „да”.

Ако направите всичко това правилно, т.е. ако се научите да осъзнавате себе си едновременно на две места и да задържате фокуса на вниманието си на двете места, то телепортацията от една на друга планета няма да ви е проблем.

Новото мислене между "Конфликтите на Интереси"

През пътят си към хармония, човечеството постоянно е изправено пред различни

сблъсъци на интереси...

Животът не е нищо друго освен борбата между зъл и добър гений, като злия си мисли че владее всичко, но винаги печели добрия.

Обикновенно има две основни идеи, които се противопоставят една на друга...

От тях произлизат много други малки но те принадлежат и са дъщерни на основната.

Знаейки или не, всеки принадлежи на една от двете.
Имайки предвид цялостният образ изграден за едно човешкко същество то определено иска да спечели, иска власт и подкрепя една гледна точка.
За щастие всяко правило си има своето изключение.
С течение на времето и на човешка еволюция, са се появили и различни модели на познатите досега.

Те сформират една група от ново мислещи хора, които идеи не се оповават на егоистични подбуди и интереси.

Докато основните са във противоречие и конфликт, новото мислене напредва с огромни темпове, довеждайки до предимство пред останалите...
Те не се състезават и точно затова при тях не съществува напрежение или страх от загуба.
Техните интереси са сформирани поради съвсем различни причини, необясними за изоставащите от тях.
Това изоставане обаче позволява на новото мислене да вижда картината от високо и по този начин да владее положението.

Поради това тяхно различно отношение към нещата, те получават големи привилегии но и една основна отговорност.

Да хармонизират двете враждуващи групи.
Това се оказва основният и единствен техен ангажимент.
Заради огромните усилия, които трябва да положат.
Процесът е дълъг, нужни са количествени изменения и качествени промени.

Имаме ли власт над Живота си или всичко е Предопределено?

Нека разгледаме едни дълго разглеждани въпроси, вълнуващи хората..

Съществува ли съдба?

Всичко предопределено ли е вече?
Не сътворяваме ли ние нашите съдби?

А как ви се струва тези две на пръв поглед самоотричащи се теории, да съществуват заедно?

Поглеждайки нещата глобално можем да забележим следните закономерности :

Ние имаме гени и ДНК, които са виновни затова как изглеждаме, много от нещата които харесваме или мразим, нашите качества и слабости.
Семейството, в което ще се родим, нашите родители, братя и сестри също не избираме.

Хората, които срещаме също са предопределени, срещайки ги, те ни учат на нещо, чрез тях поправяме грешките си и се развиваме.
Научаваме се да споделяме и да обичаме.
Осъзнаваме своите грешки, усвоявайки нови познания и умения.

Рано или късно ние стигаме нивото, което трябва да стигнем.

Врачки, ясновидки, гадателки, гледачки виждат в бъдещето, миналото и къде ли не.
Някои от тях успешно.
А това не значи ли че всъщност всичко е написано и предопределено?

Не се ли чувствате като една празноглава пионка?
Каквото и да правите ще стане това, което е писано.... ДА, АМА НЕ ТОЧНО!

Сега бързо се събудете и започнете да мислите по-обстойно!

Създаден си, за да създаваш!
Вие, както и всичко наоколо сте СЪЗДАДЕНИ...
Процесът създаване е всъщност движещата сила, даваща на хората правото да се докоснат до нещо по-висше, до чувства създали тях самите, до хармония и цялостност във всички аспекти на личноста.
Ако този процес не съществуваше, нямаше да ни има и нас.
Ние всички, сме създатели на нашата собствена реалност, ние създаваме предпоставки за случващото се с нас, ние сме тези които пишем своята съдба.

Двете теории продължават да си противоречат, но сега ще ви кажа къде се срещат...

Ние сме привлекли всичко случило и случващо ни се.

Душата е нещо вечно, което се развива и еволюира.
Развивайки се тя преминава през определени трудности и проблеми, прави грешки...
Изоставяйки своите проблеми и недостатъци, тя ги среща отново и отново за неограничен период, нужен и да се поправи.
А мястото където ще се поправим е мястото където ще се родим, както и хората, които ще срещнем.
Грешно е да мислим, че ако не полагаме усилия, ще бъдем избутани напред.
Ако ние самите не полагаме усилия, всъщност вървим назад.
А предполагам не искате да станете примитивни и първични като животни, докато друга част от населението е решила да върви напред?

Как така се правят успешни предсказания?

В света има различни енергийни нива на проявление.
В зависимост от тяхната честота се проявяват различни материални същности.
Гледайки сегашното енергийно и вибрационно състояние на човек, те могат да му предскажат бъдещето.
Но то се случва само тогава, когато не са променени тези нива и нагласа в самия човек.
Ако те се променят нищо от това предсказание не се сбъдва.
Затова в известен смисъл, ходейки на врачки и научавайки за своето бъдеще, те могат да го променят и да избегнат нежелано събитие, променяйки се.

НЕКА НЕ ЗАБРАВЯМЕ И СЛЕДНОТО:
Някои хора наричат с името СЪДБА, тези случки и явления, зад които всъщност стои нещо друго - БОЖЕСТВЕНИЯ ЗАМИСЪЛ


В Заключение:
Съдба съществува, но тя е създадена от нас, ние сме предопределени да бъдем себе си, да бъдем в хармония със заобикалящия ни свят и хората в него, но преди това трябва да извървим дълъг път, често пъти болезнен, за да стигнем до крайната ни цел - САМИТЕ НАС!

Mедиите, проводници на псевдонаука и псевдоизследвания

Бен Майкъл Голдейкър е британски лекар, психиатър, професор по обществено здраве в

Оксфордския университет и писател на научна литература.. Основното му качество по собствените му думи е, че умее да чете критично научни доклади за проведени експерименти. Oбича да се рови в бележките в книгите, които уж обосновават някое твърдение от типа, че витамин С е по-добър за лечение на СПИН от ретровирусните лекарства.

Ето и част от неговата книга „Псевдонауката“

Mедиите, проводници на псевдонаука и псевдоизследвания


“Изневярата е генетично вродена”, казват учени. “Алергията към електричество е реалност”, твърди изследовател. “В бъдеще всички мъже ще имат големи пениси”, заявява еволюционен биолог от Лондонската школа по икономика.

Тези истории са налудничаво празнословие, запълващо място във вестника, маскирано като наука, което достига най-чистата си форма в разказите за това как учените били”открили” формулата за нещо си. Колко са шантави тези многознайковци. Напоследък може да сте се запознали с идеалния начин за ядене на сладолед (A x Tp x Tm ⁄Ft x At + V x LT x Sp x W⁄Tt = 3d20), идеалния телевизионен ситком (C = 3d[(R x D) + V] x F⁄A + S, според “Телеграф”), идеалното варено яйце (“Дейли Мейл”), идеалния виц (пак “Телеграф”) и най-депресиращия ден в годината ([W + (D - d)] х TQ M x NA, в почти всички вестници по света). Мога да изброявам още.

Тези истории неизменно се пишат от научни кореспонденти и са следвани непосредствено – за всеобщо одобрение – от коментари на хуманитаристи за това колко изкукали и не в час са учените, защото за бункерната нагласа от моята хипотеза за “пародията” тъкмо това е примамливото в тези истории: те разчитат на обществената представа за науката като безсмислено, маловажно многознайство.

Те се пишат също така и за пари, за да лансират продукти и да запълват страниците евтино, с минимално журналистическо усилие.

Знаеш ли кой си? Ако имаш Пастир си Овца!

Съвсен нормално е да не знаеш кой си...
Човек не е един единствен, той постоянно се променя.

Ако днес те питат кой си, дали ще отговориш същото след пет години.
Ако днес мислиш едно, дали няма да мислиш друго утре.

Дано да си от тези хора които имат късмета да останат деца през целия си живот..
Да гледат на всичко в живота като нещо ново, да им е интересно, да го разучават и да се забавляват.

Дано не си от масата, които си мислят, че знаят кои са и имат твърдо мнение по всички въпроси.

Открий възможноста да гледаш на живота от различни страни и по този начин всеки път да го виждаш като ново усещане и изживяване и да му се радваш...

Хора които се мислят за здравомислещи се оказват от типа, които възприемат себе си много насериозно, за тях чуждото мнение не съществува, диалога им с хора е безмислен поради липсата им да виждат нещата различно.

И за съжаление те не откриват пълната и истинска същност на думата щастие.
Тяхното щастие е изкуствено създадено.

Но те имат своя принос за света, без тях цели системи не биха съществували..
Системи за печелене на пари, за манипулация с цел лична изгода...

Разликата между тези два типа мислене е че всъщност хора с по широка представа за света контролират масата овце.

И дали в крайна сметка тези ограничен кръг от хора всъщност не са оставили свободен избор на това от коя страна да се намираш.

Може би тези, които не се чувстват и не търсят своята лична свобода са тези които сами избират да са овцете... Търсейки сигурността да бъдеш овца и всеки ден, техния пастир да ги води на паша, където сладко сладко да пасат трева, мислейки това за единствен начин за оцеляване.

От другата страна стои техният Пастир, който контролира как те да пасат и къде има най-вкусна трева, заблуждавайки ги че няма по-хубава.

...Но не след дълго идва ден и хубавите, сладки овчици биват изяждани и използвани за нуждите на стопаните си...дори без да се усетят ...

Връзката между Стопаните и Пастира е пак аналогична като тази при Овце-Пастир.
Пастира изпълнява нарежданията на Стопаните чакайки своята облага.
Стопаните никога не се занимават пряко със овцете, винаги избират някой, който познава овцете добре и знае как да ги събира ако кривнат от "правилният" път.

Искам да разясня, че не всички Стопани търсят лична облага.
Има такива които опитомяват овцете и въпреки различията помежду им, Стопаните знаят, че тяхната задача е да помагат на тези овце а не да ги изяждат.

Трябва да е ясно че има голяма разлика между вида Стопани.
Стопани осъзнавайки своята сила над другите често злоупотребяват със своите овце, точно такива опиянени от своята власт изяждат овцете, забравяйки най-важната подробност да живят в хармония с тях и да ги обичат въпреки всичко.

Някога и те са били овце, преди да разберат кои са, не трябва да забравят че както те самите, така и всичко около тях са различно проявление на една и съща реалност.