Помислете си колко прекрасен би бил животът ако можехте да познаете дали някой произвежда положително или отрицателно въздействие върху вас, или дали той искрено ви харесва или обича. Нямаше ли да е полезно да знаете дали някой ви лъже, или искрено ви мисли доброто?
Може повечето хора да смятат, че не е обичайно явление да се вслушвате във вътрешния си глас, да се доверявате на интуицията си или на тялото си, но не е така. Това представлява конкретно невробиологично изживяване, което се поражда, когато обръщате голямо внимание на четирите кода на общуване - реч, глас, език на тялото и мимика на лицето, които подробно ще разгледам в книгата.
Способността да впрегнеш уменията си, за да разгадаваш хората, не е изкуство. То представлява повишена сетивност, до която се достига, когато изостриш сетивата си. Емоции, подобни на страх, яд и щастие, се зараждат в мозъка, който упражнява контрол как тези чувства се предават на говора и на мимиката. Гласът на човека, тонът му, стойката или поведението на тялото, както и изразът на лицето са резултат от сложната система на разклоненията на мозъка.
Четирите кода на общуване
Съществуват четири основни кода на общуване, които се преработват от мозъка. Два от тях - кодът на речта и вокалният код, се преработват слухово, докато другите два – мимиката на лицето и езикът на тялото, се преработват визуално. В тази глава ще направя представяне на тези кодове, докато в глава 5 -8 ще ги разгледам по-обстойно.
Въпреки че различни части на мозъка се използват, за да се преработи информацията, получена от тези кодове на общуване, мозъкът стига до преценка как човек реагира на тези кодове емоционално. Резултатът е, че всички тези кодове са свързани така, че да образуват личностния профил на индивида.
След това вътрешната част на мозъка започва да прави анализ дали някой ни подхожда, основавайки се на емоционалната преценка според типа личност на индивида. Тези кодове предлагат по-ясна картина на един от четиринайсетте личностни профила, който ще обсъдим по-късно в глава 9. Когато дешифрирам тези кодове, аз говоря за глас и начин на говор, за движения на тялото и за лицева мимика, по които бихме могли да познаем нещо.
Да се правят съждения единствено според физическия външен вид, както препоръчваше по-ранната литература по тази тема, е изключително опасно и не изключва предразсъдъците. Но тази книга не е за това. Целта й е да помага на хората, а не да ги отчуждава. Ще ви помогна да различавате знаци, по които другите се издават и които работят във ваша полза или във ваша вреда. Ще разпознаете държанието на хора, които можете, или не можете да понасяте. Това ще ви помогне да стигате до правилни решения кого да допускате в живота си.
Слушайте кода на речта
Начинът, по който говорите, предлага само някои указания за вътрешната ви реалност, но думите, които използвате, и какво всъщност казвате, когато говорите, също са важни. Какъв точно е истинският смисъл на онова, което хората казват според начина, по който го изговарят? Искрени ли са? Правят ли двусмислени комплименти (като изговарят остроумни шеги, които всъщност са парливи забележки)? Клюкарстват ли по отношение на вас? Тези хора непрекъснато за себе си ли говорят? Каква граматика и каква лексика използват? Какво всъщност казват .между редовете?
Вслушвайте се в гласовия код
Начинът, по който звучи гласът ви, е важен фактор за определяне какъв сте вие. Преживявате го, когато отговаряте на телефона. В един миг усещате настроението, което се излъчва от гласа от другата страна на линията. Гласовият код е свързан с тона на гласа. Познавате много негови страни, но може би не сте им обръщали специално внимание. Към тях се отнасят височината на гласа (дали е висок или нисък), качеството на гласа (дали някой мънка или гласът му замира, дали хленчи, дали е рязък, остър, дрезгав, глух, мелодичен, плътен, звучен, слаб, безжизнен, ентусиазиран, възбуден, нападателен, сладникав или напевен) и силата и темпът на говор, което основно има връзка с механичните аспекти на начина на говор на човек.
Наблюдавайте кода език на тялото
Кодът език на тялото е като личностно копие на човека, той показва как всеки от нас ходи, сяда и стои прав. Начинът, по който държи главата си, е основен компонент при анализиране на кода език на тялото. От значение е и как всеки си служи с ръцете и с краката си. Например колко място заема, когато сяда, или колко близо стои до вас?
Наблюдавайте кода израз на лицето
Всяко лице има свое изражение и ние разгадаваме хората по лицата им. Лицевият код отразява как човек владее лицето си, когато слуша и говори. Зрителният контакт е също толкова важен, колкото и това какво прави човек с устните си. Държи ли устата си отворена, когато слуша, или свива устни? Мръщи ли вежди, гледа ли настрани, отклонява ли очи? Когато обръщате сериозно внимание на израза на лицето, тогава пред вас ще се отвори един нов свят за разгадаване какво всъщност ви казва някой. Всяка страна от поведението на човека говори много за него.
По-нататък ще ви обясня какво може да се научи за хората от израза на лицето им. Ще направим преценка например на случаите какво означава, когато човек стиска зъби или се държи сдържано, привидно сериозно, или пък изразът му е прекалено оживен. Ще научим какво значение има изчервяването и пребледняването, гледането вторачено, трепванията на мускулчета на лицето. Ще видим какво означава, когато очите са широко отворени, докато слушаме как друг говори, когато очите блуждаят, когато човек овлажнява или дъвче устните си, както и когато бърчи носа си. Ще научим и какво означава да имаме уверен израз на лицето.
Разпознайте ги, разучете ги
Най-важното е точно да определите преобладаващия емоционален тон във всяка ситуация. Ще ви дойдат на помощ кодовете на лицевата дейност и езикът на тялото, така че във всяко положение бързо да доловите негативните тонове. По този начин няма да страдате или да получите емоционална плесница.
От една страна е добре човек да е отворен към всички, но аз силно ви препоръчвам да проявявате изключителна предпазливост към онези, които задействат алармената ви система. Независимо дали ви харесва или не, има отровни хора, които могат да ви навредят. Тези хора притежават личностни качества, които може да се окажат пагубни за благосъстоянието ви и опасни за здравето ви. Това е естествено - не е необходимо да харесваме или да се чувстваме добре с всекиго така, както и другите не би трябвало да ни харесват или да се чувстват добре с нас.
Първия въпрос, който трябва да си зададете, след като сте разпознали някого, е как ме кара да се чувствам - добре или зле! Отговаряйки на този простичък въпрос, може да си спестите много неприятности. На повечето хора и през ум не им минава да си зададат въпроса, още по-малко да направят каквото и да е в тази насока. Ако някой винаги ви кара да се чувствате зле, трябва да се запитате защо искате да бъдете около него. Ако например решите да правите бизнес с някого и си зададете този простичък въпрос, в края на краищата ще направите голяма услуга на себе си.
Използвайте ума си
Човек се издава емоционално по гласа
Едно неотдавнашно откритие установи, че черепните нерви, разположени в мозъка, контролират както израза на лицето, така и на гласа. Това означава, че и същите черепни стимули, които предизвикват израза на лицето ни, в същото време контролират и израза на гласа ни. То се демонстрира в онова, което аз наричам издаване по гласа. Дори и да се стараете да скриете чувствата си, истинските ви емоции ще „изтекат" както в израза на лицето ви, така и в гласа ви.
Вие и вашите невровръзки
Представете си човек, който изживява удар, засегнал лявата страна на мозъка, която контролира речта. Когато тази област се увреди, налага се мозъкът да работи още по-усилено и да активира други негови области, за да компенсира. В резултат на това, когато човек, прекарал удар, говори, той трудно артикулира думите, запъва се и има обичая да повтаря. Човек трябва да стигне до правилните неврологични връзки, за да чуе думите, да си преведе значението им, да помисли какво да каже, така говорните участъци стимулират различни невропътеки, за да се упражни контрол върху лицевите мускули. В по-малка степен един лъжец изпълнява танц на нервите, макар да са необходими много повече умения, за да бъде разпознат.
Представете си, че до такава степен владеете сетивата си, че сте в състояние с лекота да отбележите и най-малката промяна, независимо дали се случва за част от секундата, по израза на човека или в промяна в тона на гласа му, за да разберете какво точно мисли той. Ще се научите как бързо да разгадавате съобщенията, които другите се опитват да предадат, макар и те да не желаят вие да ги разберете. Всеки от вас може да се научи да разчита съобщенията, когато изучи четирите кода на общуване.
Има само един мозък, не два
Много погрешни схващания се дължат на автори на наръчници особено на такива, посветени на разликите между двата пола. Имам предвид по-специално приказките за „десния" и за „левия" дял на мозъка. „Левият" дял е известен като „женски" мозък, а „десният" - като мъжки. Това схващане е едновременно погрешно и подвеждащо. Всъщност мозъкът функционира като сложно неразривно тяло, в което има две полукълба - ляво и дясно, но те не съществуват сами за себе си.
Мозъкът е обвит с външен слой, наречен кора. Той има четири дяла или области, всяка от които е натоварена с различни функции: челният дял отговаря за мисленето, тилният отговаря за сетивните усещания, теменният дял - за зрението, а слепоочният - за запомняне на речта, за езика и за слуха. Изследванията обаче показват, че много от техните функции се преплитат.
Гласът и речта зависят главно от лявата част на мозъка, който отговаря за речта и за езика, от областите, наречени Брока и Вернике. Една област, разположена дълбоко в мозъка, наречена лимбична (където са разположени симпатикус и парасимпатикус), дава възможност за специфични емоционални реакции, когато слушаме някои гласове, чуваме някои тонове или виждаме хора, които познаваме или не познаваме. Случва се някои от тези емоционални реакции да бъдат положителни, а други - отрицателни. Лимбичната система ни позволява да изпитваме емоции като яд, любов, възбуда, отвращение, ярост и тъга. Някои звуци, тонове и думи може да извадят от човек най-лошото, докато тоновете и думите на други хора може да предизвикат положителни емоционални реакции.
Използвайте повече мозъка си
Изследователите, които изучават медитацията, са открили, че мозъкът съдържа огромен потенциал от неразработени ресурси, които се стимулират чрез медитативните техники съсредоточаване и концентрация. Когато разкриваме тайните на действащия мозък и научаваме повече неща за строежа и начина му на действие, започваме да разбираме, че ако разработим някои негови области, ще станем по-продуктивни в ежедневния си живот.
Като се научим да достигаме и стимулираме емоционалните центрове на нашия мозък, животът ни може да стане по-богат и по-полезен. Много по-бързо ще започнем да различаваме известни опасни сигнали, да определяме кой човек ни допада или да усещаме кой се опитва да ни измами.
Трябва да знаем как нашият мозък функционира и да обединяваме двете му области: горната част на мозъка - кората, с която всъщност виждаме и чуваме информацията, и по-долната му част - лимбичната система, с която виждаме и чувстваме. Ще го постигнем, като се тренираме да обръщаме внимание на онова, което чувстваме. В края на краищата това ще бъде неоценимо за нас.
Госпожа Джоунс чува нападателния тон на съпруга си с горната част на мозъка си. Тя предава информацията на лявото полукълбо, с което установява по интелектуален път, че той погрешно е схванал думите й. С тази част на мозъка тя визуално вижда грима по яката му и сумите, харчени от кредитната карта за друга жена.
С по-дълбоката част на мозъка си г-жа Джоунс е в състояние да изпита чувства за всичко, което обективно вижда и чува. Тя изживява гнева от изневярата му, ревността към друга жена и тъгата, че бракът им се е разпаднал. Когато обединява дейността на двете полукълба на мозъка си, тя бързо осъзнава чувствата, които изпитва.
Не се оставяйте да получите емоционални плесници
Разпознаването на човек представлява висше емоционално действие. Не е достатъчно да се определят кодовете на поведението и да се анализира личностният тип на човека. Трябва да определите дали харесвате или не този тип и какви емоции събужда той у вас. Трябва да решите дали този човек ще остане в живота ви или не.
Много често се случва да не обръщаме внимание на това какво чувстваме. Много хора не знаят как да го постигнат. Може да се окаже стресиращо особено ако не сме били подготвени. Някои хора са израснали в семейства, където не е позволено да се изразяват чувствата, а други - в семейства, в които се смята за грешка, ако не се изразяват.
Макар и да притежаваме неврологичната способност да реагираме, когато виждаме и чуваме нещо, което харесваме или не, често изобщо пропускаме да го правим. Може да реагираме на нещо отрицателно дни или седмици по-късно.
Защо повечето от нас не реагират незабавно, когато нещо не е наред? Защо изчакваме, докато стане прекалено късно? Защо повтаряме една и съща грешка, като избираме не този, когото трябва? Получили сме емоционална плесница - били сме смаяни от ситуацията до такава степен, че не сме реагирали.
Ако някой се приближи към вас и неочаквано ви удари шамар през лицето, несъмнено ще изпаднете в шок, вероятно ще бъдете така смаян, че няма да успеете да реагирате. Точно това се случва, когато хората получат емоционална плесница и бъдат засегнати от някой, който изрича груби и унизителни думи. Понякога вашата реакция на онова, което казват и вършат хората около вас, не е така бърза, както ви се иска. Имате желанието бързо да си го върнете, а вместо това реагирате три дни по-късно. Тогава най-накрая осъзнавате какво са искали да ви кажат.
Изпадаме в шок, когато получим емоционална плесница, защото повечето от нас не могат да повярват, че това действително им се случва, емоционално се вцепеняват и изобщо не реагират.
С такъв приятел на кого му е нужен враг
Пол познава Сандра повече от петнайсет години. Двамата са работили заедно и са се отнасяли с уважение един към друг. Винаги са проявявали интерес към семейството на другия и са разговаряли. Дори си разменяли подаръци за Коледа и се канели семейно на вечеря.
Пол правил много услуги на Сандра. Той й казал, че в новосформирана компания имат нужда от човек. Назначили я на въпросното място и заплатата й се увеличила тройно.
Пол не може да си спомни колко пъти е зарязвал работата си, за да помогне на Сандра, макар че това не му носело никаква изгода. За него то нямало никакво значение. Той просто се проявявал като приятел, като добър човек. Така постъпват приятелите и добрите хора. Освен това, мислел си той, ако някога изпадна в затруднение, Сандра сигурно би постъпила по същия начин.
След време Пол имал нужда от подобна услуга. Той поискал тя да позвъни на негов познат, с когото имал бизнесконтакти. Пол щял да се обади на този човек и да му каже, че Сандра ще го потърси. Тя от своя страна трябвало да каже хубави думи за него. Толкова.
Когато Пол я помолил за услугата, видял как тялото на Сандра се сковало, усмивката й повяхнала, тя набърчила чело, свъсила вежди. Тогава прочистила гърлото си. Той осъзнал, че тя никога няма да се обади.
Пол помогнал на Сандра да подобри живота си, като й посочил по-добро работно място, правел й дребни услуги, а тя показала изключителен егоизъм, като не отвърнала на приятелството с приятелство. Случката представлявала емоционална плесница.
Нова жертва на ревнивото чудовище
Морийн и Джули били приятелки от деца. Морийн споделила с Джули, че ще се жени за прекрасен човек. Не могла да повярва на очите и ушите си, когато Джули отговорила сухо с монотонен глас: „Чудесно." После с трудност преглътнала и с мрачно изражение на лицето нервно се усмихнала на Морийн, без зъбите й да се виждат.
Превод: „Толкова ревнувам, че ми е трудно да го изразя. Просто мисля за себе си и твоето щастие ни най-малко не ме интересува!" Морийн определено схванала съобщението й. Вцепенила се. Не знаела какво да каже или да направи. Получила емоционална плесница.
Подобно на хората в тези примери така се сковаваме от шока на преживяното, че забравяме самата случка. По-късно, когато най-накрая осъзнаваме какво е станало, изпитваме емоционална болка и тя може да бъде мъчителна. Понякога не сме в състояние да понесем болката, затова правим другия избор, като не й обръщаме внимание. Преструваме се, че нищо не се е случило. Ако няколко пъти направим така, буквално ще намразим себе си.
Почувствайте сигналите
Повечето от нас не се изненадват особено, когато усещат, че нещо лошо ще се случи, и то наистина се случва. Ако сме в състояние да разчетем мимиката на човека или езика на тялото му, думите и тона, с който ги изговаря, ще знаем какво ще се случи. Ще знаем, че ще ни уволнят, преди това да стане. Разбрали сме го по тона на шефа си или дори на секретарката му.
Чип разбрал, че ще бъде уволнен, по начина, по който секретарката на шефа му Лола говорила с него по телефона. Обичайно тя изразявала радост, когато чуела гласа на Чип. Сега гласът й бил рязък и затихнал. Когато я чул, той вече знаел какво ще се случи.
Повярвал го след известно време, когато всъщност чул лошата новина. Спомнил си, че шефът му напоследък се държал отчуждено. При нормални обстоятелства обичайно той го сръчквал, слагал ръка на гърба му, закачал се с него.
Сега вече не гледал Чип в очите. Изразът на лицето му бил напрегнат особено около очите и устата. Почти нямало какво да му каже, докато преди това не спирал да говори. Така че, когато Чип чул, че повече нямали нужда от услугите му, макар и да се почувствал разочарован и обиден, не се изненадал.
Чип бил подготвен, защото използвал целия си мозък и преценил ситуацията. Знаел какво да очаква. Използвал частите от мозъка си, които отговарят за виждане и чуване за отрицателните знаци, които получил от шефа си и секретарката му. Използвал мозъка си, за да осъзнае какво изпитва.
Колкото по-скоро използвате максималния капацитет на мозъка си, толкова по-бързо ще можете да се справите с истината, когато разгадавате поведението на другите.
Може повечето хора да смятат, че не е обичайно явление да се вслушвате във вътрешния си глас, да се доверявате на интуицията си или на тялото си, но не е така. Това представлява конкретно невробиологично изживяване, което се поражда, когато обръщате голямо внимание на четирите кода на общуване - реч, глас, език на тялото и мимика на лицето, които подробно ще разгледам в книгата.
Способността да впрегнеш уменията си, за да разгадаваш хората, не е изкуство. То представлява повишена сетивност, до която се достига, когато изостриш сетивата си. Емоции, подобни на страх, яд и щастие, се зараждат в мозъка, който упражнява контрол как тези чувства се предават на говора и на мимиката. Гласът на човека, тонът му, стойката или поведението на тялото, както и изразът на лицето са резултат от сложната система на разклоненията на мозъка.
Четирите кода на общуване
Съществуват четири основни кода на общуване, които се преработват от мозъка. Два от тях - кодът на речта и вокалният код, се преработват слухово, докато другите два – мимиката на лицето и езикът на тялото, се преработват визуално. В тази глава ще направя представяне на тези кодове, докато в глава 5 -8 ще ги разгледам по-обстойно.
Въпреки че различни части на мозъка се използват, за да се преработи информацията, получена от тези кодове на общуване, мозъкът стига до преценка как човек реагира на тези кодове емоционално. Резултатът е, че всички тези кодове са свързани така, че да образуват личностния профил на индивида.
След това вътрешната част на мозъка започва да прави анализ дали някой ни подхожда, основавайки се на емоционалната преценка според типа личност на индивида. Тези кодове предлагат по-ясна картина на един от четиринайсетте личностни профила, който ще обсъдим по-късно в глава 9. Когато дешифрирам тези кодове, аз говоря за глас и начин на говор, за движения на тялото и за лицева мимика, по които бихме могли да познаем нещо.
Да се правят съждения единствено според физическия външен вид, както препоръчваше по-ранната литература по тази тема, е изключително опасно и не изключва предразсъдъците. Но тази книга не е за това. Целта й е да помага на хората, а не да ги отчуждава. Ще ви помогна да различавате знаци, по които другите се издават и които работят във ваша полза или във ваша вреда. Ще разпознаете държанието на хора, които можете, или не можете да понасяте. Това ще ви помогне да стигате до правилни решения кого да допускате в живота си.
Слушайте кода на речта
Начинът, по който говорите, предлага само някои указания за вътрешната ви реалност, но думите, които използвате, и какво всъщност казвате, когато говорите, също са важни. Какъв точно е истинският смисъл на онова, което хората казват според начина, по който го изговарят? Искрени ли са? Правят ли двусмислени комплименти (като изговарят остроумни шеги, които всъщност са парливи забележки)? Клюкарстват ли по отношение на вас? Тези хора непрекъснато за себе си ли говорят? Каква граматика и каква лексика използват? Какво всъщност казват .между редовете?
Вслушвайте се в гласовия код
Начинът, по който звучи гласът ви, е важен фактор за определяне какъв сте вие. Преживявате го, когато отговаряте на телефона. В един миг усещате настроението, което се излъчва от гласа от другата страна на линията. Гласовият код е свързан с тона на гласа. Познавате много негови страни, но може би не сте им обръщали специално внимание. Към тях се отнасят височината на гласа (дали е висок или нисък), качеството на гласа (дали някой мънка или гласът му замира, дали хленчи, дали е рязък, остър, дрезгав, глух, мелодичен, плътен, звучен, слаб, безжизнен, ентусиазиран, възбуден, нападателен, сладникав или напевен) и силата и темпът на говор, което основно има връзка с механичните аспекти на начина на говор на човек.
Наблюдавайте кода език на тялото
Кодът език на тялото е като личностно копие на човека, той показва как всеки от нас ходи, сяда и стои прав. Начинът, по който държи главата си, е основен компонент при анализиране на кода език на тялото. От значение е и как всеки си служи с ръцете и с краката си. Например колко място заема, когато сяда, или колко близо стои до вас?
Наблюдавайте кода израз на лицето
Всяко лице има свое изражение и ние разгадаваме хората по лицата им. Лицевият код отразява как човек владее лицето си, когато слуша и говори. Зрителният контакт е също толкова важен, колкото и това какво прави човек с устните си. Държи ли устата си отворена, когато слуша, или свива устни? Мръщи ли вежди, гледа ли настрани, отклонява ли очи? Когато обръщате сериозно внимание на израза на лицето, тогава пред вас ще се отвори един нов свят за разгадаване какво всъщност ви казва някой. Всяка страна от поведението на човека говори много за него.
По-нататък ще ви обясня какво може да се научи за хората от израза на лицето им. Ще направим преценка например на случаите какво означава, когато човек стиска зъби или се държи сдържано, привидно сериозно, или пък изразът му е прекалено оживен. Ще научим какво значение има изчервяването и пребледняването, гледането вторачено, трепванията на мускулчета на лицето. Ще видим какво означава, когато очите са широко отворени, докато слушаме как друг говори, когато очите блуждаят, когато човек овлажнява или дъвче устните си, както и когато бърчи носа си. Ще научим и какво означава да имаме уверен израз на лицето.
Разпознайте ги, разучете ги
Най-важното е точно да определите преобладаващия емоционален тон във всяка ситуация. Ще ви дойдат на помощ кодовете на лицевата дейност и езикът на тялото, така че във всяко положение бързо да доловите негативните тонове. По този начин няма да страдате или да получите емоционална плесница.
От една страна е добре човек да е отворен към всички, но аз силно ви препоръчвам да проявявате изключителна предпазливост към онези, които задействат алармената ви система. Независимо дали ви харесва или не, има отровни хора, които могат да ви навредят. Тези хора притежават личностни качества, които може да се окажат пагубни за благосъстоянието ви и опасни за здравето ви. Това е естествено - не е необходимо да харесваме или да се чувстваме добре с всекиго така, както и другите не би трябвало да ни харесват или да се чувстват добре с нас.
Първия въпрос, който трябва да си зададете, след като сте разпознали някого, е как ме кара да се чувствам - добре или зле! Отговаряйки на този простичък въпрос, може да си спестите много неприятности. На повечето хора и през ум не им минава да си зададат въпроса, още по-малко да направят каквото и да е в тази насока. Ако някой винаги ви кара да се чувствате зле, трябва да се запитате защо искате да бъдете около него. Ако например решите да правите бизнес с някого и си зададете този простичък въпрос, в края на краищата ще направите голяма услуга на себе си.
Използвайте ума си
Човек се издава емоционално по гласа
Едно неотдавнашно откритие установи, че черепните нерви, разположени в мозъка, контролират както израза на лицето, така и на гласа. Това означава, че и същите черепни стимули, които предизвикват израза на лицето ни, в същото време контролират и израза на гласа ни. То се демонстрира в онова, което аз наричам издаване по гласа. Дори и да се стараете да скриете чувствата си, истинските ви емоции ще „изтекат" както в израза на лицето ви, така и в гласа ви.
Вие и вашите невровръзки
Представете си човек, който изживява удар, засегнал лявата страна на мозъка, която контролира речта. Когато тази област се увреди, налага се мозъкът да работи още по-усилено и да активира други негови области, за да компенсира. В резултат на това, когато човек, прекарал удар, говори, той трудно артикулира думите, запъва се и има обичая да повтаря. Човек трябва да стигне до правилните неврологични връзки, за да чуе думите, да си преведе значението им, да помисли какво да каже, така говорните участъци стимулират различни невропътеки, за да се упражни контрол върху лицевите мускули. В по-малка степен един лъжец изпълнява танц на нервите, макар да са необходими много повече умения, за да бъде разпознат.
Представете си, че до такава степен владеете сетивата си, че сте в състояние с лекота да отбележите и най-малката промяна, независимо дали се случва за част от секундата, по израза на човека или в промяна в тона на гласа му, за да разберете какво точно мисли той. Ще се научите как бързо да разгадавате съобщенията, които другите се опитват да предадат, макар и те да не желаят вие да ги разберете. Всеки от вас може да се научи да разчита съобщенията, когато изучи четирите кода на общуване.
Има само един мозък, не два
Много погрешни схващания се дължат на автори на наръчници особено на такива, посветени на разликите между двата пола. Имам предвид по-специално приказките за „десния" и за „левия" дял на мозъка. „Левият" дял е известен като „женски" мозък, а „десният" - като мъжки. Това схващане е едновременно погрешно и подвеждащо. Всъщност мозъкът функционира като сложно неразривно тяло, в което има две полукълба - ляво и дясно, но те не съществуват сами за себе си.
Мозъкът е обвит с външен слой, наречен кора. Той има четири дяла или области, всяка от които е натоварена с различни функции: челният дял отговаря за мисленето, тилният отговаря за сетивните усещания, теменният дял - за зрението, а слепоочният - за запомняне на речта, за езика и за слуха. Изследванията обаче показват, че много от техните функции се преплитат.
Гласът и речта зависят главно от лявата част на мозъка, който отговаря за речта и за езика, от областите, наречени Брока и Вернике. Една област, разположена дълбоко в мозъка, наречена лимбична (където са разположени симпатикус и парасимпатикус), дава възможност за специфични емоционални реакции, когато слушаме някои гласове, чуваме някои тонове или виждаме хора, които познаваме или не познаваме. Случва се някои от тези емоционални реакции да бъдат положителни, а други - отрицателни. Лимбичната система ни позволява да изпитваме емоции като яд, любов, възбуда, отвращение, ярост и тъга. Някои звуци, тонове и думи може да извадят от човек най-лошото, докато тоновете и думите на други хора може да предизвикат положителни емоционални реакции.
Използвайте повече мозъка си
Изследователите, които изучават медитацията, са открили, че мозъкът съдържа огромен потенциал от неразработени ресурси, които се стимулират чрез медитативните техники съсредоточаване и концентрация. Когато разкриваме тайните на действащия мозък и научаваме повече неща за строежа и начина му на действие, започваме да разбираме, че ако разработим някои негови области, ще станем по-продуктивни в ежедневния си живот.
Като се научим да достигаме и стимулираме емоционалните центрове на нашия мозък, животът ни може да стане по-богат и по-полезен. Много по-бързо ще започнем да различаваме известни опасни сигнали, да определяме кой човек ни допада или да усещаме кой се опитва да ни измами.
Трябва да знаем как нашият мозък функционира и да обединяваме двете му области: горната част на мозъка - кората, с която всъщност виждаме и чуваме информацията, и по-долната му част - лимбичната система, с която виждаме и чувстваме. Ще го постигнем, като се тренираме да обръщаме внимание на онова, което чувстваме. В края на краищата това ще бъде неоценимо за нас.
Госпожа Джоунс чува нападателния тон на съпруга си с горната част на мозъка си. Тя предава информацията на лявото полукълбо, с което установява по интелектуален път, че той погрешно е схванал думите й. С тази част на мозъка тя визуално вижда грима по яката му и сумите, харчени от кредитната карта за друга жена.
С по-дълбоката част на мозъка си г-жа Джоунс е в състояние да изпита чувства за всичко, което обективно вижда и чува. Тя изживява гнева от изневярата му, ревността към друга жена и тъгата, че бракът им се е разпаднал. Когато обединява дейността на двете полукълба на мозъка си, тя бързо осъзнава чувствата, които изпитва.
Не се оставяйте да получите емоционални плесници
Разпознаването на човек представлява висше емоционално действие. Не е достатъчно да се определят кодовете на поведението и да се анализира личностният тип на човека. Трябва да определите дали харесвате или не този тип и какви емоции събужда той у вас. Трябва да решите дали този човек ще остане в живота ви или не.
Много често се случва да не обръщаме внимание на това какво чувстваме. Много хора не знаят как да го постигнат. Може да се окаже стресиращо особено ако не сме били подготвени. Някои хора са израснали в семейства, където не е позволено да се изразяват чувствата, а други - в семейства, в които се смята за грешка, ако не се изразяват.
Макар и да притежаваме неврологичната способност да реагираме, когато виждаме и чуваме нещо, което харесваме или не, често изобщо пропускаме да го правим. Може да реагираме на нещо отрицателно дни или седмици по-късно.
Защо повечето от нас не реагират незабавно, когато нещо не е наред? Защо изчакваме, докато стане прекалено късно? Защо повтаряме една и съща грешка, като избираме не този, когото трябва? Получили сме емоционална плесница - били сме смаяни от ситуацията до такава степен, че не сме реагирали.
Ако някой се приближи към вас и неочаквано ви удари шамар през лицето, несъмнено ще изпаднете в шок, вероятно ще бъдете така смаян, че няма да успеете да реагирате. Точно това се случва, когато хората получат емоционална плесница и бъдат засегнати от някой, който изрича груби и унизителни думи. Понякога вашата реакция на онова, което казват и вършат хората около вас, не е така бърза, както ви се иска. Имате желанието бързо да си го върнете, а вместо това реагирате три дни по-късно. Тогава най-накрая осъзнавате какво са искали да ви кажат.
Изпадаме в шок, когато получим емоционална плесница, защото повечето от нас не могат да повярват, че това действително им се случва, емоционално се вцепеняват и изобщо не реагират.
С такъв приятел на кого му е нужен враг
Пол познава Сандра повече от петнайсет години. Двамата са работили заедно и са се отнасяли с уважение един към друг. Винаги са проявявали интерес към семейството на другия и са разговаряли. Дори си разменяли подаръци за Коледа и се канели семейно на вечеря.
Пол правил много услуги на Сандра. Той й казал, че в новосформирана компания имат нужда от човек. Назначили я на въпросното място и заплатата й се увеличила тройно.
Пол не може да си спомни колко пъти е зарязвал работата си, за да помогне на Сандра, макар че това не му носело никаква изгода. За него то нямало никакво значение. Той просто се проявявал като приятел, като добър човек. Така постъпват приятелите и добрите хора. Освен това, мислел си той, ако някога изпадна в затруднение, Сандра сигурно би постъпила по същия начин.
След време Пол имал нужда от подобна услуга. Той поискал тя да позвъни на негов познат, с когото имал бизнесконтакти. Пол щял да се обади на този човек и да му каже, че Сандра ще го потърси. Тя от своя страна трябвало да каже хубави думи за него. Толкова.
Когато Пол я помолил за услугата, видял как тялото на Сандра се сковало, усмивката й повяхнала, тя набърчила чело, свъсила вежди. Тогава прочистила гърлото си. Той осъзнал, че тя никога няма да се обади.
Пол помогнал на Сандра да подобри живота си, като й посочил по-добро работно място, правел й дребни услуги, а тя показала изключителен егоизъм, като не отвърнала на приятелството с приятелство. Случката представлявала емоционална плесница.
Нова жертва на ревнивото чудовище
Морийн и Джули били приятелки от деца. Морийн споделила с Джули, че ще се жени за прекрасен човек. Не могла да повярва на очите и ушите си, когато Джули отговорила сухо с монотонен глас: „Чудесно." После с трудност преглътнала и с мрачно изражение на лицето нервно се усмихнала на Морийн, без зъбите й да се виждат.
Превод: „Толкова ревнувам, че ми е трудно да го изразя. Просто мисля за себе си и твоето щастие ни най-малко не ме интересува!" Морийн определено схванала съобщението й. Вцепенила се. Не знаела какво да каже или да направи. Получила емоционална плесница.
Подобно на хората в тези примери така се сковаваме от шока на преживяното, че забравяме самата случка. По-късно, когато най-накрая осъзнаваме какво е станало, изпитваме емоционална болка и тя може да бъде мъчителна. Понякога не сме в състояние да понесем болката, затова правим другия избор, като не й обръщаме внимание. Преструваме се, че нищо не се е случило. Ако няколко пъти направим така, буквално ще намразим себе си.
Почувствайте сигналите
Повечето от нас не се изненадват особено, когато усещат, че нещо лошо ще се случи, и то наистина се случва. Ако сме в състояние да разчетем мимиката на човека или езика на тялото му, думите и тона, с който ги изговаря, ще знаем какво ще се случи. Ще знаем, че ще ни уволнят, преди това да стане. Разбрали сме го по тона на шефа си или дори на секретарката му.
Чип разбрал, че ще бъде уволнен, по начина, по който секретарката на шефа му Лола говорила с него по телефона. Обичайно тя изразявала радост, когато чуела гласа на Чип. Сега гласът й бил рязък и затихнал. Когато я чул, той вече знаел какво ще се случи.
Повярвал го след известно време, когато всъщност чул лошата новина. Спомнил си, че шефът му напоследък се държал отчуждено. При нормални обстоятелства обичайно той го сръчквал, слагал ръка на гърба му, закачал се с него.
Сега вече не гледал Чип в очите. Изразът на лицето му бил напрегнат особено около очите и устата. Почти нямало какво да му каже, докато преди това не спирал да говори. Така че, когато Чип чул, че повече нямали нужда от услугите му, макар и да се почувствал разочарован и обиден, не се изненадал.
Чип бил подготвен, защото използвал целия си мозък и преценил ситуацията. Знаел какво да очаква. Използвал частите от мозъка си, които отговарят за виждане и чуване за отрицателните знаци, които получил от шефа си и секретарката му. Използвал мозъка си, за да осъзнае какво изпитва.
Колкото по-скоро използвате максималния капацитет на мозъка си, толкова по-бързо ще можете да се справите с истината, когато разгадавате поведението на другите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар