петък, 25 март 2016 г.

Защо се разпадат браковете?

2
Причината за разпадането на браковете се корени най-вече в мотивите с които се влиза в тях.

Преминаването от бракове по принуда/защото така трябва към бракове защото така искам, по всичко личи, че не е нещо, което може да се случи изведнъж или казано иначе, хората мислейки си че влизат в брака защото те така искат, всъщност го правят защото така трябва, но без да осъзнават това. Много хора остават неспособнида взимат подобни решения. Липсата на осъзнаване на самия себе си както и неспособността за разбиране на това кое е правилно за нас самите.
Такива неосъзнавани подбуди за взимане на грешни решения в посока СКЛЮЧВАНЕ НА БРАК могат да бъдат:
-   Биологичния часовник - инстинктивно подсказва, че е дошло времето за продължаване на рода;
-      Социални подбуди:
          Когато всичките ти приятели са сключили брак;
          Обществено отхвърляне;
  Когато хората не са подготвени да взимат самостоятелни решения;   
-      СТРАХЪТ:
     Страх от самота;
    Страх, че след преминаването на определена възраст ставаш по-малко привлекателен и др;
- „ЛЮБОВТА“ – Когато дефинирането на любов е грешно и се интерпретира като емоция, но както е известно емоциите са нетрайни и временни;
-      Нашето несъзнавано;


Трябва да осъзнаем смисъла от необходимостта от такъв тип взаимоотношения.  
Смисълът е във възможността да проявим и утвърдим себе си. Всички други подбуди и твърдения са измамни и водят само до временно удовлетворяване на потребностите.

Затова би трябвало да се запитаме:
Какъв тип партньор ни трябва за да успеем да изразим собственото си Аз?


Дългото налагане и ограничаване на индивидуалността, оставя своята следа и започва да се изразява в неспособността хората да взимат свои собствени решения, не разбиране на собствената им същност и индивидуалност. Приемат себе си като нещо принадлежащо към другите и дължащо своята свобода и свободна воля на колектива.

Свободата е за хора, които са готови за нея, когато не знаеш какво да правиш с нея или отново се подчиняваш на волята на някой друг или се превръща в чист егоизъм или свободия.

понеделник, 21 март 2016 г.

Неделимата взаимовръзка между СЪЗНАНИЕТО и БИТИЕТО

2
Ако разгледаме света на макро ниво, можем да забележим, че с появата на битието се слага началото на среда без която съзнанието не би съществувало.

От това става ясно, че съзнанието се нуждае от среда, в която да се прояви. От друга страна съзнанието проявявайки себе си изменя битието. Без съзнание всичко би било това което е, без промяна и развитие. Развитието на хората е в резултат на развиващото се индивидуално съзнание, което променя средата и колективното съзнание, благодарение на привнасянето от единичното към общото.

Степента на възможност на самосъзнанието да се самоопределя и самосъзнава е може би и вероятното количество на изменяне на битието от индивида.

Волята на човека, разглеждана като вътрешен психически подтик към определено действие е силата с която битието би се трансформирало.
Колкото повече се променя или изменя една среда или индивид, толкова повече самоопределящо се съзнание движено от вътрешен подтик съществува.

Погледнато от друга страна цялото битие, което вече е, се открива, то нараства, както нараства луната, това не е нищо друго освен разгръщането на това, което вече е.

Затова средата е тази, която определя и отключва определени характеристики на съзнанието. В зависимост от нея, човек изразява и развива от себе си тези качества, които средата най-добре е повлияла да се  изградят.


Невъзможността да се отрекат и двете твърдения, ни дава право да считаме, че съзнанието и битието, взаимно се допълват и преливат едно в друго.