Изградените през XVIII век школи в
психологията се основават на анализирането на конкретни психични явления при
доминиране на емпиричното им разглеждане.
Позитивизмът с представител О. Конт
провъзгласява психологията за опитна наука. Рационалното отстъпва място на
непосредственото. По-късно с развитието на частните науки психологията се
свързва с механиката, оптиката, геометрията, поражда се детерминизмът като
основен принцип на научната психология, физикът Р. Декарт поставя въпроса за
връзката между материята и психиката. Изходните му точки са: „Аз зная себе си като мисъл и аз безусловно
не зная себе си като мозък. Истинско e само мисленето и то e критерий за своята
достоверност. Останалите психични явления са бедни и те могат да ни заблудят".
Емпиризмът с представител Дж. Лок
фокусира вниманието на учените върху опита, като знанието се основава само на
опита, опитът е дуалистичен - включва в себе си влиянието на външния свят и
нашите собствените действия на душата, т. е. вътрешния опит.
Сенсуализмът, произлиза от емпиризма,
значително увеличава ролята на сетивата и сетивното познание, сетивата за
сенсуалистите имат важно значение върху разглеждането на света.
Докато рационализмът пренебрегва
ролята на сетивата и преувеличава ролята на мисленето, то при емпиризма е
обратното.
Асоциационизмът заостря погледите на учените
върху значителната роля на асоциациите. Той e налице още при Платон, който
доказва, че всяко запаметено знание e припомняне или спомняне по асоциация.
Аристотел и той поддържа постановката за ролята на асоциациите в психиката,
формулира няколко вида асоциации. Асоциацията се превръща в основно понятие на
психологията.
Функционализмът наложи изучаване нa
психичните явления, функционалистите разглеждат психиката като линейно
разположена, а емоциите само като биологично детерминирани. Функционализмът
отхвърля необходимостта да се изучават психичните явления във връзка и
взаимодействие.
Структурната школа с представител Едуард
Титченър (1867-1927) издига тезата, че психологията трябва да се изгражда по
принципите на природата, на непосредствения опит. Основната задача на
психологията е да напише структурата на съзнанието.
